Решение № 184 от 17.11.2022, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Гражданско дело 386/2021
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 17.11.2022
- В сила
- 23.01.2023
- Състав
- Ивайло Йорданов Бъчваров
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.42 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, 92 и 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.301 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. Поморие, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Т.а като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20212160100386 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ищеца „А1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, чрез адв.Й. от АК-гр.София против ответника „Ел Ми То“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, обл.Бургас, представлявано от Е. Т.. В молбата се твърди, че ищецът е сключил с ответника договор Е0061429 за предоставяне на телекомуникационни услуги, а ответникът не изпълнил задължението си да заплати цената на услугите, поради което договорът бил прекратен по вина на ответника, за което била начислена договорна неустойка. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника , че дължи на ищеца общо 2096,46 лв., от които 1023,66 лв. месечни такси потребление за услуги по договор Е0061429 за периода от 28.05.2019 г. до 27.10.2019 г. и 1072,80 лв. неустойка за неизпълнение на същия договор, както и законната лихва за забава от 12.04.2021 лв.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №57/15.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №242/2021 г. по описа на РС-Поморие. Претендират се и направените в заповедното и по настоящото дело разноски.
Представя доказателства.
Предявеният иск е с правно основание по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, 92 и чл.86 от ЗЗД.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея с приложенията е изпратен на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на иска. В отговора се оспорва иска като недоказан по основание и размер, като се твърди, че представеният договор е подписан от трето лице, което няма представителна власт да представлява дружеството на ответника, поради което и ответника не е обвързан от този договор.
1
По повод възражението на ответното дружество, по искане на ищеца е привлечено трето лице помагач- А. Е. Т. и срещу него е предявен обратен иск за осъждането му да заплати на ищеца 2096,46 лв., от които на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД -1023,66 лв. месечни такси потребление за услуги по договор Е0061429 за периода от 28.05.2019 г. до 27.10.2019 г. и на основание чл.92 от ЗЗД- 1072,80 лв. неустойка за неизпълнение на същия договор, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД законната лихва за забава от 12.04.2021 лв.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Ответникът по обратния иск е подал отговор на иска. В отговора се оспорва същия като недоказан по основание и размер и се иска неговото отхвърляне.
По делото ищецът се представлява от процесуален представител-адвокат, който не се явява в с.з. редовно призован. С писмено становище депозирано до съда, поддържа исковата претенция на заявените в исковата молба основания.
Ответникът също се представлява от процесуален представител- адвокат, който не се явява в с.з. редовно призован. В писмено становище депозирано до съда поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск, не се явява в с.з. редовно призован, не изпраща представител.
Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, която е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК.
За да разреши така поставения спор съдът след като се запозна със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното: Представен е договор за използване на мобилни услуги 502346331, партида 102346431 с ID на договор Е0061429 и Приложение №1 към същия за предоставяне услугата А1 Smart App- премиум сключен между ищеца и ответното дружество с предмет предоставяне на дружеството на ответника, в качеството му на клиент на ищеца, на услугите посочени в приложение №1, които ответното дружество се е задължило да заплаща по цените посочени в същото приложение, а именно: премиум приложение с месечна такса 39,80 лв. без ДДС, социални медии с месечна такса 19.80 лв без ДДС и 3 броя услуги Smart View с обща месечна такса за трите 126.00 лв. без ДДС. По делото са представени 5 бр. фактури( л.11-л.15 от делото) на обща стойност 1023,66 лв. за доставените услуги по договора за периода на фактуриране от 28.05.2019 г. до 27.10.2019 г.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза видно от заключението, на която: В софтуерната системата на А1 България съществува договор с „EJI МИ ТО" ЕООД, ЕЖ 102632640 - I D на партида 102346431, Ш на договор Е0061429; Услугата която А1 предоставя е :№ 301001732298 и със срок на договора: 18.06.2019 до 18.06.2021г. Услугата включва няколко такси: Основна месечна абонаментна такса (МАТ) - 39.80 лв. без Д ДС, MF Mobile Арр (МАТ) - 19.80 лв. без ДДС,Три допълнителни такси Smart View по - 70.00 лв.
2 без ДДС всяка; Услугата е активирана на 18.06.2019г. Била е активна до 22.07.2019 г. , когато е временно спряна поради неплащане. На 24.11.2019г. е деактивирана поради неплащане, като услугата се деактивира автоматично, без човешка намеса, след 124 ден на забава -на 24.11.2019г. Деактивирането става автоматично , без човешка намеса.
Алгоритъмът на А1 за спиране на телефони за неплатени фактури е следният: За срокът за плащане на всяка билингова фактура е уведомен всеки клиент /обикновено е 15 дни от издаване на фактурата /;
След изтичане на срока за плащане, клиентите преминават „под наблюдение" от системата, защото се е нарушил заявения алгоритъм на заплащане - това е стъпката в системата In Collection (Evaluation step) - просрочено задължение, което се очаква да се заплати;
Предупредителен SMS клиентите получават в деня на просрочието Evaluation step;
Стъпката Deposit Release означава, че ако клиентът има сума на депозит, тя ще бъде използвана за погасяване на задълженията му.
Има още 5 бр. предупредителен SMS клиентите получават според сегмента Спирания на телефони - Partial Suspension - клиентът има само входящи разговори и SMS /частично спиране/ ( в случая с предоставяне на интернет няма как да се ограничи услугата освен да се спре достъпа до интернет).
Suspension (спират се всички услуги)
Cancellation /Канселиране /на услугата-прекратява се договорът.
Сметката за неустойка се генерира автоматично, по предварително зададени параметри.
Неустойка 551924774 - услуга 301001732298 - включва 18 бр. х 39,8 лв. месечна абонаментна такса + 18бр. х 19,8 лв, месечна такса приложение MF Mobile Арр 1072,80 лв.;
На 12.06.2019 г.до електронен адрес - [email protected] е изпратен активационен имейл от А1 за изготвено мобилно приложение. Приложението е „ENA Hotels" и е било изработено от трета фирма - „Клаудфейсес". Мобилното приложение е било активно и на разположение на потребителите във форма Клауд хостинг и приложението има 37 посещения в облака (клаудхостинг-а). От което следва че ищецът е осигурил достъп на крайните потребители до приложението чрез онлайн магазин Гугъл плей. Няма информация дали конкретно ответника по делото е работил с него. Експертизата няма как да отговори на този въпрос. Извършена е и съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението, на която: От извършена проверка в счетоводството на ищеца А1 България ЕАД фактури: № 0394605588; № 0396190696; № 0397801046; Na ***; № 0400949329 са осчетоводени и заведени по партида на „ Ел Ми то "ЕООД; В счетоводството на ответника „ Ел Ми То" ЕООД процесиите фактури : № 0394605588; Na *** ; № 0397801046 ; № 0399377651 ; № 0400949329 не са осчетоводени и не е ползван данъчен кредит по тях Задълженията в счетоводството на А1 България ЕАД по партида на „ Ел Ми То" ЕООД е в размер на 2 096,46 лв.; Размерът на дължимата по договора неустойка за мобилната услуга изчислени съгласно Приложението, с което е активирана и за която срокът на действие на услугите не е изтекъл е сумата от 1072.80 лв., която сума включва: 18 месечни такси по 39,80 лв. за 3
Премиум Приложение = 716, 40 лв.; 18 месечни такси по 19.80 лв. за приложение Социални медии = 356,40 лв;
При така установените факти, съдът прие следните правни изводи:
В тежест на ищеца по делото е да докаже съществуването на твърдяното в исковата молба облигационно отношение с ответното дружество, възникнало на твърдяното основание- договор Е0061429 от 22.05.2019 г. и изпълнението на собственото си задължение по договора. В случая се оспорва от ответното дружество, че е сключило такъв договор, като се твърди, че договорът не е подписан от управителя, а лицето, което го е подписало от името на дружеството няма представителна власт. Това твърдение на ответника се признава от ищеца, който твърди, а се установява и от представения договор, че същият е подписан от А. Е. Т., а не от управителя на дружеството. При това положение, съдът намира, че доколкото от доказателствата по делото е се установява представителна власт на А. Т. да подписва договори, включително и процесния от името на ответното дружество, следва да се приеме, че представения договор Е0061429 от 22.05.2019 г., не е породил облигационна връзка между ищеца и ответното дружество, тъй като не е подписан от представител на същото, а от трето лице без представителна власт, чийто действия не са потвърдени от дружеството. В случая, независимо, че страните са търговци, съдът намира, че не е приложимо правилото на чл.301 от ТЗ, предвид това, че ответното дружество се е противопоставило веднага след узнаването за съществуването на договора, което е станало с получаване на препис от исковата молба и с отговора е оспорило представителната власт.
Включително от заключенията на извършената счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, всяко, от които съдът кредитира като обосновани и правилни, се установява, че ответникът не е осчетоводил издадените фактури и липсват данни да е ползвал услугата по договора. Поради това и предявените искове срещу ответното дружество, да се приеме за установено, че дължи на ищеца общо 2096,46 лв., от които 1023,66 лв. месечни такси потребление за услуги по договор Е0061429 за периода от 28.05.2019 г. до 27.10.2019 г. и 1072,80 лв. неустойка за неизпълнение на същия договор, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД законната лихва за забава от 12.04.2021 лв.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №57/15.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №242/2021 г. по описа на РС-Поморие, следва да се отхвърлят като недоказани по основание и размер. Що се отнася до предявените обратни искове за осъждането на А. Е. Т. да заплати на ищеца същите суми, претендирани и от ответното дружество на заявеното договорно основание, съдът намира, че тези искове също следва да се отхвърлят поради следното. В случая видно от обстоятелствената част и петитума на заявените искове срещу третото лице А.Т., се претендира осъждането му да заплати на ищеца общо 2096,46 лв., от които 1023,66 лв. месечни такси потребление за услуги по договор Е0061429 за периода от 28.05.2019 г. до 27.10.2019 г. и 1072,80 лв. неустойка за неизпълнение на същия договор, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД законната лихва за забава върху всяка от главниците от 12.04.2021 лв.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Посоченото 4 основание по чл.79, 92 и 86 от ЗЗД в обстоятелствената част и петитума на молбата, с която са предявени тези искове, се извежда от твърдяното неизпълнение на процесния договор Е0061429. В случая обаче се установява, че третото лице помагач Т. е сключил този договор без да има представителна власт, от името на ответното дружество, което не е потвърдило договора и този договор следва да се счита за нищожен, поради което и не е произвел предвидените в него правни последици. Поради това и исковете следва да се отхвърлят на заявеното договорно основание. За ищеца, който е бил добросъвестен и е изпълнил задължението си по договора , обаче е възникнало правото по чл.42 от ЗЗД да претендира обезщетение от лицето действало без представителна власт при сключването на договора.