Решение № 526 от 11.12.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Р., 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20254500500419 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н. А. П. и от К. К. М., чрез пълномощника им адв.Т. Г. от АК-Р., срещу Решение № 396 от 11.03.2025 г., постановено по гр.дело № 1465/2024 г. по описа на Районен съд-Р., в частта, с която жалбоподателките, солидарно с “Български пощи“ ЕАД, са били осъдени да заплатят на В. Х. М. сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди, вследствие на осъществена дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл.4 и чл.5 от Закона за защита от дискриминация по признак “лично положение“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на акта.Молят въззивният съд да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което да отхвърли предявените срещу тях искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

Постъпила е въззивна жалба и от “Български пощи" ЕАД-София, представлявано от Ц. И.а С., подадена чрез гл.ю. М. Г., срещу същото решение, в частта, с която дружеството, солидарно с другите две 1 жалбоподателки, са били осъдени да заплатят на В. Х. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на осъществена дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл.4 и чл.5 от Закон за защита от дискриминация по признак “лично положение“ в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва. Излагат доводи, че обжалваният акт е неправилен, необоснован и постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон.Молят въззивният съд да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което да отхвърли предявения срещу тях иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата В. Х. М., чрез процесуалния й представител адв.В. В. от АК-Р., счита въззивните жалби за неоснователни.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.Претендира направените разноски за тази инстанция.

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани страни, в предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими.

При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че Решение № 396 от 11.03.2025 г., постановено по гр.дело № 1465/ 2024 г. по описа на Районен съд-Р., е валидно и допустимо.

С него „Български пощи ЕАД-София са били осъдени да осигурят защита при равно третиране и равни права спрямо В. Х. М., а Н. А. П.–о.м. в пощенска станция Р.- 7002 и К. К. М.–к. в пощенска станция Р. – 7002 са осъдени да се въздържат от упражняване на пряка дискриминация срещу ищцата под формата на тормоз по смисъла на чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр. на признак “лично положение“.

Ответниците са осъдени солидарно да заплатят на В. Х. М. сумата от 2 000 лв.-обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, представляващи психическо и душевно страдание вследствие на осъществена пряка дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр. на признак лично положение, ведно със законната лихва от 13.03.2024 г.

Решението се обжалва само по отношение на присъденото в полза на ищцата парично обезщетение.

2

В останалата си част актът е влязъл в законна сила, поради което в хода на настоящото производство следва да се съобрази възприетото от основния съд, че В. М. е била неравно третирана на работното място от п. си р. Н. П., а по нареждане на последната- и от втората ответница К. М., като двете заедно са осъществявали по отношение на ищцата психически тормоз при наличие на защитен признак по чл.4 ал.1 ЗЗДискр.-лично положение, за което работодателят, въпреки, че е бил надлежно известен от увреденото лице, не е предприел нужните действия, за да преустанови това неправомерно поведение, причинило на с.ката неимуществени вреди, изразяващи се в душевно страдание.

Правилни да доводите на районния съдия, че в Глава втора, Раздел I, от ЗЗДискр., озаглавен „ Защита при упражняване правото на труд“ , са регламентирани различни забрани и юридически задължения за работодателя, в качеството му на страна в индивидуалното трудово правоотношение. Така последният, упражнявайки своята работодателска власт (нормативна, управленска, дисциплинарна), трябва да се въздържа от извършване и да не допуска извършване на актове на дискриминация спрямо работниците и с.ите в своето предприятие.Този правен ангажимент изрично е посочен и в чл.8 ал.3 КТ. Задължението кореспондира със субективното право на работника или с.я на равно третиране и на равни възможности при упражняване на неговите трудови права. В чл.127 ал.2 КТ е казано, че работодателят следва да пази достойнството на работника или с.я по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение. Правилни и в съответствие със събраните в хода на производството доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че от м.септември 2023 г. ищцата е била подложена на дискриминация по защитения признак “лично положение“, чрез психически тормоз на работното място, осъществяван от п. р. и друг подчинен му с. /отв.М./, което, както е пояснено пред въззивния съд, поставило М. в по-неблагоприятно положение /третиране/ спрямо останалите колеги, заемащи сходна на нейната длъжност.

Пред тази инстанция е посочено, че защитеният признак “лично положение“ е свързан с характеристиката на личността на въззиваемата и конкретно с несъгласието й да изпълнява неправомерно вменени й задължения и устни заповеди, несъответстващи на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Правилно основния съд е приел, че по отношение на М. е бил осъществен тормоз по смисъла на даденото определение в §1 т.1 от ДР на 3

ЗЗДискр.-нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.От събраните в производството доказателства безспорно се установява, че спрямо ищцата са били отправяни обиди и заплахи от страна на двете ответници, мотивирани от тях са били и клиенти на дружеството да пускат жалби срещу М.. Последната била подканяна, включително и от други вишестоящи р.и в дружеството, доброволно да прекрати трудовото си правоотношение или поне да промени мястото на полагане на труд /пощенски клон/.Тези действия попадат под определението на §1 т.3 от ДР на ЗЗДискр.- касае се до преследване, изразяващо се в по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация. Данните по делото сочат, че ищцата е сигнализирала р.ите на дружеството за неправомерното поведение на П. по отношение на нея, настоявала е за съдействие и преустановяване на упражнявания системен психически тормоз / §1 т.4 от ДР на ЗЗДискр./.За подбуждане към дискриминация безспорно може да се говори и по отношение на ответницата М., която пряко и умишлено, по поръка на о.м. на клона, е насърчавала и давала указания за предприемане на действия, които да поставят М. в понеблагоприятно положение спрямо останалите им колеги. Това ангажира отговорността на двете въззивници според чл.8 от ЗЗДискр., както е приел и първоинстанционния съд.По отношение на “Български пощи“ ЕАД е приложима нормата на чл.17 от същия закон. Така работодател получил оплакване от работник или с., който се смята за подложен на тормоз на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или с..При неизпълнение на тези задължения, дружеството носи отговорност по ЗЗДискр. за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или с.. В процесния случай съдът намира за доказани фактите, изложени по исковата молба, от които може да се направи безспорен и категоричен извод, че въззивниците са третирали М. при упражняване правото на труд по начин, по-неблагоприятен от останалите с.и.Настоящият състав споделя изводите на районния съд, че спрямо въззиваемата, с оглед нежеланието й да изпълнява 4 неправомерни нареждания, са били предприемани системни действия от страна на п. р., а под негово давление и от к.а на в Пощенска станция –Р. 2, 7002, целящи прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата или поне промяна на работното място на жената.Установява се, че спрямо последната е била създадена враждебна, обидна и унизителна работна среда, което й причинило неимуществени вреди, изразяващи се в психическо и душевно страдание. Липсват доказателства работодателят са е предприел резултатни действия, за да преустанови проявената дискриминация от негови с.и към М. на работното място. Достигайки до този извод, съобразявайки показанията на разпитаните в производството близки на ищцата, както и приетата психологична експертиза, правилно основният съд е присъдил в полза на ищцата претендираното обезщетение в размер на 2 000 лв. за причинените й солидарно от въззивниците неимуществени вреди. Първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено.

В тежест на въззивниците са направените от насрещната страна разноски за производството пред тази инстанция, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар. Представителят на “Български пощи“ ЕАД е направил възражение за прекомерност на престираната сума по това перо в размер на 1 000 лв. Настоящият състав, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, намира, че не са налице предпоставки да намали заплатеното от въззиваемата възнаграждение на ангажирания от нея адвокат.

По изложените съображения, Окръжен съд-Р.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 396 от 11.03.2025 г., постановено по гр.дело № 1465/2024 г. по описа на Районен съд-Р. в частта, с която Н. А. П., ЕГН **********, и К. К. М., ЕГН **********, двете от гр.Р., солидарно с “Български пощи“ ЕАД-София, ЕИК 121396123, са били осъдени да заплатят на В. Х. М., ЕГН **********, от гр.Р., сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди, вследствие на осъществена спрямо нея дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл.4 и чл.5 от Закона за защита от дискриминация по 5 признак “лично положение“, ведно със законната лихва върху главницата от 13.03.2024 г.

ОСЪЖДА Н. А. П., ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Н.Р.“ *******, К. К.

М., ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Б.в.“ ****, двете със съдебен адрес: гр.Р., ул.“А.“ **, вътрешен двор, чрез адв.Т. И. Г. от АК-Р., и “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК 121396123, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, район Студентски, ул.“Академик Стефан Младенов“ № 1, бл.31, представлявано от г.и.д. Ц. И.а С., чрез Гл.ю. М. И. Г., да заплатят солидарно на В. Х. М., ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Ц.А.****, със съдебен адрес: гр.Р., ул.“П.Б.*****, чрез адв.В. В. от АК-Р., сумата от 1 000 лева-разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1месечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните основания по чл.280 ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6