Решение № 3913 от 27.12.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2128 гр. П., 27.12.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 6776 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Р.Д.Д., с ЕГН: ********** срещу Областна дирекция на МВР-П., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1683 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 255 часа за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху вземането, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът е служител в Първо РУ при Областна дирекция на МВР (ОДМВР)-П., считано от 27.09.2004 г. като съгласно Закона за МВР (ЗМВР) е със статут на държавен служител. На следващо място се посочва, че същият е полагал труд на смени – по 8, 12 или 24 часа, съобразно утвърден от Началника на РУ график. Твърди се, че в периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. ищецът е полагал труд на смени като в периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. работното време е изчислявано сумарно по месеци, а от 01.01.2017 г. и понастоящем сумарно на тримесечие. В тази връзка ищецът посочва, че за процесния период е положил общо 1784 часа нощен труд, който преизчислен с нормативно установения коефицент от 1.143 възлиза на 2039 часа. В тази връзка ищецът счита, че след преизчисляването на нощния към дневен труд същият е положил извънреден труд от 255 часа, който следва да му бъде заплатен допълнително от ответника съгласно приложимата нормативна уредба, подробно цитирана в исковата молба. С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен. Представят се писмени доказателства, прави се искане за назначаване на експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, и искане за задължаване на ответника да представи намиращи се у него документи. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Областна дирекция на МВР-П., чрез процесуалния му представител юрк. З.В., е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за недопустимост и неоснователност на предявените от страна на ищеца осъдителни искове. По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е надлежна страна по делото, доколкото няма материално правна легитимация. В тази връзка се обръща внимание, че правоотношението със служители на ОД МВР възниква и се прекратява с акт на министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може единствено да преназначава на длъжност. Уточнява се и че директорът на ОД на МВР – П. няма правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на допълнителни възнаграждения.

По същество ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в Първо РУ П. към ОД на МВР – П.. Твърди се обаче, че на последния са изплатени всички реално дължими суми за положен извънреден труд, за което са представени писмени доказателства. Уточнява, че при изготвянето на експертизата вещото лице следва да съобрази, че е възможно да има разлика между отчетените часове и изплатените суми за месеца поради представяне на протоколи в сектор ФОУССД след подаване на информация до ДПУБ - МВР и окончателното счетоводно приключване за месеца, като дължимите суми се начисляват и изплащат в следващия месец. Излага подробни доводи, че цитираните от ищеца общи разпоредби на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не са приложими в настоящия случай, предвид спецификата на служебното правоотношение, в което се намира ищецът. С тези аргументи се иска предявените претенции да бъдат отхвърлени.

Представят се писмени доказателства, като се иска същите да бъдат приети.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца по делото, надлежно упълномощен, е заявил изменение на иска – като е посочил, че искът следва да се счита предявен за сумата от 1263.45 лева, а за сумата от 419.55 лева, представляваща разликата между първоначално предявената претенция в размер на 1683 лева и изменената претенция от 1263.45 лева, е направил отказ от иск, поради което и производството по делото е прекратено за сумата от 419.55 лева.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените доказателства – заповед № 190/02.04.2015 г. и акт за встъпване в длъжност се установява, че считано от 24.02.2015 г. Р.Д.Д. е преназначен за държавен служител в МВР на длъжността „***“ (ЕКД) в сектор „***“ при Първо районно управление гр. П. към ОДМВР – П..

Страните не спорят и че Р.Д.Д. е държавен служител в МВР през процесния период като е полагал труд на смени, в това число и нощен труд.

По делото е изготвена и приета съдебно икономическа експертиза като експертното заключение не е оспорено от страните. От последното се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - гр. П. на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство. Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице уточнява, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 – часов период.

На следващо място от експертизата се установява, че в периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. ищецът е положил 1 664 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). Предвид поставените задачи в експертното заключение тези часове нощен труд са преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (коефициент 0,143), при което се получава 237 часа дневен извънреден труд.

В тази връзка от експертизата се установява, че стойността на така положения извънреден труд за процесния период възлиза на 1679,45 лева. При изчисляването му е съобразено, че същият се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение на ищеца за съответния период. Работодателят е заплатил 416 лева (нощен труд – 1664х0.25 лева), поради което за целия процесен период на ищеца не били платени 1263.45 лева.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това заключението не е оспорено и е изготвено въз основа на документи, съставяни от представител на ответника, поради което съдът му дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна, наличието на правото на преизчисляване на положения нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд. В тежест на ответника е да установи плащането на дължимото се допълнително трудово възнаграждение.

По допустимостта:

Настоящият състав намира предявеният иск за допустим, а възражението на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация за неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със Закона за държавния служител (ЗДСл) и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по Кодекса на труда (КТ).

В процесния случай следва да се приеме, че ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР - гр. П., тъй като същият е издал заповед за назначаване на ищеца на горепосочената длъжност. По тези съображения съдът счита, че именно ОДМВР - гр.

П. е пасивно легитимирана да отговаря по процесния иск, доколкото посочената дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца в процесния период. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 99/03.07.2019 г. по дело № 1876/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се съдържат и в Решение № 311/08.01.2019 г. по гр.д. № 1144/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение за положен извънреден труд.

В тази връзка съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР – гр. П.. Това налага извод, че приложимият закон, който урежда този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време съгласно ал. 5 от същия текст се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите работещи на смени. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

От своя страна текстът на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В настоящия случай релевантни са следните три нормативни акта, издадени от министъра на вътрешните работа: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отменена ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила 02.08.2016 г., при приемане на долупосочената трета наредба), Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.

(отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №

8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) предвижда, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Подобна регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен обаче липсва в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм. с решение на ВАС) и в момента действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.