Определение № 734 от 19.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 734 гр. Варна, 19.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. М. като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно гражданско дело № 20243000500578 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. 578/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Я. П. Т., подадена чрез адв.

Д. П., против решение № 1062/21.10.2024 г., постановено по гр.д. № 410/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Я. П. Т. е осъдена да заплати на Б. Д. Б. сумата от 16 000,26 лв., представляваща половината от платено задължение от 32 000,52 лв. по договор

№ 027LD-R001864/29/11.2018г. за банков кредит “Жилищен/ипотечен кредит право на избор” и Анекс към него от 13.04.2020г., сключени между Б. Б., в качеството на кредитополучател и Я. Т., като съдлъжник и “ПИБ” АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 23.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3 071,40 лв., представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. 78, ал. 1 ГПК.

Въззивницата е настоявала, че решението на окръжия съд е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му в обжалваната осъдителна част и за отхвърляне на иска с присъждане на сторените по делото разноски и на адвокатско възнаграждение за адв. П. по чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв.

Навела е следните оплаквания: Окръжният съд уважил иска при липсата на пълно и главно доказване от ищеца на солидарност с ответницата за плащане на дълга по кредита към банката, както и на доказателства, че изтегленият кредит е използван за ремонта на общото им жилище и при оборването на тези твърдения от ответницата по делото. Предпоставка за 1 уважаване на иска било наличието на заплатено задължение от солидарен длъжник, каквото качество ответницата нямала, тъй като конкретното правоотношение било уговорено като поръчителско - въззивницата била страна по договора и посочена като солидарен длъжник, но имала качеството по чл. 138 и сл. от ЗЗД - гарант пред кредитодателя за вземането на кредитополучателя, предоставила като обезпечение своята част от съсобствения имот. Липсвала и законова солидарност в отношенията на страните по чл.32 , ал.2 от СК, тъй като те не били съпрузи. Съдът извел неправилен извод за наличие на признание от ответницата, че сумата от кредита е ползвана за ремонт на съсобственото с ищеца жилище при положение на заявеното от нея, че ремонт бил извършен, но не със средствата от кредита и не отчел твърденията й за финансовото й и лично участие в ремонта. Съдът не взел предвид доказателства сочещи, че със средствата от процесния кредит, ищецът погасил свои стари задължения по два договора за кредит (заключението на вещото лице и банковите преводи), а остатъкът от сумата насочил към новото си семейство (арг. от това, че настоящата му съпруга превела на ищеца сумите, послужили за погасяване на процесния кредит) и помогнал финансово на своите родители. Съдът не обсъдил възражението в отговора на исковата молба за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца за възстановяване на сумите, платени в погашение на цитирания договор за кредит по-рано от 5 години преди депозиране на исковата молба. Съдът не съобразил също, че ответницата не била поставена в забава, тъй като липсвала покана за плащане на задължение по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД и затова претенцията за лихви била неоснователна. Позовала се е и на разпоредбата на чл. 147. ал. 1 от ЗЗД, че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, само ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, както и на служебното задължение на окръжния съд да следи служебно за него.

Въззиваемият Б. Д. Б., чрез адв. К., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността на оплакванията и такива за правилността на решението в обжалваната му част, е молил за потвърждаването му в същата част и за присъждане на разноските.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в отхвърлителната му част.

По молбата на настоящата въззивница по чл. 248 ГПК, окръжният съд се е произнесъл с определение № 5049/ 18.11.2024 г., което не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивната жалба е в срок, редовна е и допустима.

Искания по доказателствата не са заявени от страните и не са налице предпоставки за служебното им събиране от съда.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 19.02.2024 г. от 9.15 ч., за която дата да се уведомят страните чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3