Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 152 от 11.06.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 681/2024
Вид
Решение № 152
Подписан
11.06.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Росица Божилова, Анна Ненова, Татяна Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 293, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (преработен текст)(Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 137, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 · Кодекс за застраховането
  • § 27 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 94,ал. 1 и ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл. 94,ал. 1 и ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002900681 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С подадена касационна жалба С. С. С. обжалва решение № 10018 от 01.06.2023г. по в.гр.д.

№ 3253/2023г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено частично и е потвърдено частично решение от 08.12.2017г. по гр.д. № 317/2016г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от нея срещу „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за разликата над 84 000 лева до пълните претендирани 200 000 лева, със законната лихва от 22.06.2014г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение е за претърпените от С. С. С. неимуществени вреди от смъртта на С.С. С.ов, неин син, настъпила при пътнотранспортно произшествие от 22.06.2014г.

Според касатора въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Приетото като дължимо базово обезщетение е занижено. От въззивния съд не е била съобразена обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чийто промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Определеният размер на обезщетението (120 000 лева) е в размер, присъждан преди повече от 8-10 години.

1

С касационна жалба В. М. Г. обжалва решението на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска му по чл.

226, ал. 1 от КЗ (отм.) срещу застрахователното дружество изцяло. Претендираното от този касатор обезщетение е в размер на 200 000 лева, със законната лихва от 22.06.2014г., и е за претърпените неимуществени вреди от смъртта на С.С. С.ов, когото той е отглеждал като свое дете.

Съгласно изложеното в касационната жалба неправилно (в нарушение на закона) е била отречена материалната му легитимация по делото. В Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС много ясно е посочено, че отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го спадат към групата на лицата, които имат право на обезщетение, ако докажат съществуването на характерните за този вид родство отношения.

Самият факт, че едно пълнолетно лице отглежда и възпитава едно малолетно дете от самото му раждане и го счита за свое, създава отношения, които са идентични с отношенията между родител и биологично дете. От доказателствата по делото се установява, че С. и В. са се възприемали като баща и син и като такива са ги възприемали и околните. Не е необходимо, съгласно тълкувателното решение, а и съдебната практика преди постановяването му, да са били предприемани процедури по осиновяване или установяване на произход.

Изложените от касаторите оплаквания се поддържат в проведеното пред Върховния касационен съд открито съдебно заседание. Иска се решението на Апелативен съд – София да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълните поддържани размери, със законните лихви.

От насрещната страна по жалбите „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, не е подаден отговор в срока по чл.

287, ал. 1 от ГПК. Не е давано становище и в хода на касационното производство.

С определение № 2605 от 10.10.2024г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е допуснато касационно обжалване по подадената от С. С. С. касационна жалба по въпроса дали при опреД.е на справедливото застрахователно обезщетение съдът следва да съобразява измененията в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при отчитане на конкретната икономическа обстановка като критерий при прилагането на чл. 52 от ЗЗД. Констатирана е необходимост да бъде проверено съответствието на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, съдържаща се в решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 215 от 03.02.2017г. по т.д.

№ 2908/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50021 от 09.03.2023г. по т.д. № 1476/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.

2

Допуснато е касационно обжалване и въз основа на касационната жалба на В. М. Г. по въпроса дали започната процедура по осиновяване/припознаване или поне намерение на отглеждащия да я инициира е предпоставка за възникване на право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане на отглеждано, но неосиновено/неприпознато дете в полза на отглеждащия го. Допуснатото разглеждане на касационната жалба е също на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение в обжалваната част със задължителната практика на Върховния касационен съд (ППВС № 5/1969г., Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС), както и практиката на този съд, обективирана в решение № 227 от 09.02.2017г. по т.д. № 53676/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 309 от 30.01.2019г. по т.д. № 2843/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че към 22.06.2014г. „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, частно дружество с ограничена отговорност с регистрация в Република Кипър, действащо на територията на страната чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно товарен автомобил „Мерцедес“, модел “Спринтер“, с ДК № ЕН 4605 ВМ. На същата дата, около 19.00 часа, на черен път в землището на село Опанец, област Плевен, в района на гробищния парк, по причина на виновно противоправно поведение на водача на автомобила „Мерцедес“ П.Ц.Г., застраховано лице, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е бил прегазен и е починал С.С. С.ов, на 8 години. В нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 94,ал.

1 и ал. 2 от ППЗДвП водачът не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и не подсигурил лице, което да му сигнализира за опасности, след като не е имал възможност да наблюдава непрекъснато превозното средство. Обстоятелствата относно вината и противоправното поведение на П.Ц.Г. са били приети за установени въз основа на влязлата в сила присъда № 16 от 13.02.2015г. по н.о.х.д. № 1000/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен. С нея водачът е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК (чл. 300 от ГПК).

Пострадалото дете е било син на С. С. С. (тя е имала още две деца), както и е било отглеждано, заедно с другите деца, от В. М. Г., с когото майката съжителствала фактически, от тяхното раждане. В. М. Г. не е възразявал, че е биологичен баща на децата, но не ги е припознавал, нито осиновявал. Не е имал намерение да го прави, нито е предприел действия за това.

3

За справедлив размер на обезщетението за С. С. С. от въззивния съд е била приета сумата от 120 000 лева (при 100 000 лева прието обезщетение от първоинстанционния съд).

Същевременно е бил определен процент на съпричиняване от 30% от страна на майката поради неупражнен родителски надзор върху детето. Според въззивния съд като се криел в храстите преди потегляне на товарния автомобил, С. се качил на теглича заедно с друго дете (негов по-голям брат), захванали се за дръжката на дясната врата и приклекнали, без да могат да бъдат забелязани от водача (нарушение на чл. 137, т. 1, пр. 2 от ЗДвП). По време на движението на автомобила на заден ход (около 150-200 метра) децата издърпали дръжката на задната дясна врата, изпаднали на платното, при което и настъпило притискане на главата и гръдния кош на С. от задното дясно ходово колело на автомобила. Поради настъпилата съчетана механична травма С.С. С.ов починал за минути. Другото дете имало само охлузвания.

За дължима е била приета лихва за забава от 22.06.2014г. Изцяло са били възприети изводите на първоинстанционния съд, че при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на настъпване на увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане като негова функция, следователно С. С. С. има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта до датата на окончателното плащане.

Съставът на Апелативен съд – София е приел, че В. М. Г. не е активно легитимиран да търси обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Той не е имал намерение да припознае или осинови С., нито е предприел действия за това, поради което не е от лицата, посочени в ППВС № 5/1969г. При позоваване на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е приел още, че не е налице легитимация и съгласно постановките на това тълкувателно решение. Присъждането на обезщетение в такъв случай е по изключение, когато е създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт се търпят продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, а по делото такива обстоятелства не са установени.

Фактическите изводи на въззивния съд в решението му са били изградени въз основа на събраните по делото в първоинстанционното производство писмени доказателства, от които присъдата на наказателния съд, и разпит на свидетели.

В мотивите към присъдата е бил описан конкретният механизъм на пътния инцидент, включително поведението на пострадалия С.С. С.ов и неговите родители. В. М. Г. е пътувал в товарния автомобил „Мерцедес“, а майката С. С. С. е била в относителна близост до мястото на произшествието. Позицията на детето в задната част на буса била забелязана от съсед (Кирил Фидосов), който сигнализирал майката, но нямало реакция. Тези обстоятелства са били отчетени от наказателния съд като такива от значение за степента на вината на водача П.Ц.Г. и индивидуализация на отговорността (смекчаващо вината обстоятелство).

4

Като свидетели пред Софийски градски съд са били разпитани С.И.С. съсед, и А.С.С.., сестра на С. (за болките и страданията на ищците от смъртта на С.С. С.ов), както и П.Ц.Г. за обстоятелствата относно пътния инцидент. Водачът на товарния автомобил не е отрекъл посочените в мотивите към присъдата на наказателния съд обстоятелства. Свидетелите С. и С. са дали показания, че С. и В. живея на семейни начала от 2000 година и са отглеждали децата си. След смъртта на С. настъпила коренна промяна. Те станали умислени, угрижени, плачели, състарили се. Преместили се в друга къща, тъй като не искали да живеят в старото жилище, където детето се е родило и е расло. Здравословното съС.ие на С. се влошило.

Имала високо кръвно. Допълнително във въззивното производство е била изслушана съдебна психиатрична експертиза за психическото съС.ие на ищците след смъртта на С.С.

С.ов. Съгласно тази експертиза се е касаело до много тежка психотравма, довела до разстройство в адаптацията – остра стресова реакция. Невротичната симптоматика при С. и В. била компенсирана, но психологическата им травма следствие на инцидента е с траен и необратим характер и преживяванията са останали актуални.