Решение № 4331 от 09.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4331 гр. Пловдив, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330106797 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. Г. Г., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ******* чрез адв. Р. Р. - вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. ************* ПРОТИВ "Кеш Пойнт България" ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. ****** за осъждане н а ответното дружество да върне на ищцата сума в размер на 402,44 лв., представляваща платени без основание суми по нищожен Договор за потребителски кредит № ************, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2025г. до окончателното й изплащане.

Излагат се твърдения за сключен между страните на 05.06.2024г.

Договор за потребителски кредит № ************г. , по силата на който е предоставена и предадена сума от 1000 лв., при 51% годишен лихвен процент и 64,13 % ГПР, платим разсрочено на 8 равни месечни вноски.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от Договора за заем, заемодателят е трябвало да представи едно от следните обезпечение: 1. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1 При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2. При двама 1 поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; 2.3. Да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; 2.4. Да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход: В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, на осн. чл. 11 от договора, заемополучателят дължи неустойка в размер на 1005,45 лв. Общо предвидената дължима сума по договора за кредит (главница, лихва и неустойка) е била размер на 2264 лв. Ищцата заплатила на 17.07.2024г. по процесния Договор за потребителски кредит сума в размер на 1402,44 лв., с което го е погасила предсрочно.

Твърди Договор за потребителски кредит № ************г. д а е нищожен, поради което на връщане подлежи всичко, което е платено над главницата от 402,44 лв. (1402,44-1000) като платено без основание.

Твърди, че процесният договор е нищожен на осн. чл. 22 във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочения ГПР в Договора за заем в размер на 64,13% не отговарял на реално приложения, тъй като в този размер неправилно била включена само договорната лихва. В ГПР следвало да се включи и предвидената неустойка по чл. 11 от Договора, доколкото същата представлява скрита печалба на кредитора. Доколкото въпросната неустойка н е била включена в ГПР, същият бил в различен размер от този посочен по Договор за паричен заем, което води до нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 11 от ЗПК и до нищожност на целия договор за заем на осн. чл. 22 ЗПК.

УВАЖАЕМИ/А Г-Н/Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, Моля да осъдите ответното дружество да върне сума в размер на 402,44 лв., представляваща платени без основание суми по нищожен Договор за потребителски кредит № ************г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 от ЗА и за платена държавна такса.

От ответника е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се признава изцяло. Счита, че се налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК , доколкото ответното дружество признава предявения иск и едновременно с това с поведението си не е дало повод за завеждане на настоящото дело.

Посочено е, че ищецът е погасил предсрочно договора 2 за кредит още на десетия ден след падежа на първата вноска по кредита, но не е предприел никакви действия спрямо търговеца претенцията му да бъде удовлетворена доброволно. Моли при разглеждане на въпроса за разноските да с е съобрази практиката на Съда на европейския съюз, която дава указания на 2 националните съдилища в смисъл, че основният критерий, който съдът следва да прилага при разпределянето на разноските по дела като настоящото, е именно добросъвестното упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца – Така Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело C‑35/22 на СЕС, Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС. Релевира възражение за наличието на предпоставки за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗАдв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по член 237, ал. 1 ГПК. С ОИМ ответникът направи признание на иска. С оглед на събраните по делото доказателства, искът се явява основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, без да излага мотиви за това съобразено с член 237, ал. 2 ГПК.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищецът, въпреки направеното признание в ОИМ, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело. При предявен иск за връщане на престирането без основание, потребителят не следва да понесе отговорността за съдебни разноски, освен при наличието на злоупотреба с процесуални права, доколкото кредиторът е дал повод за завеждане на производството с включване на неравноправни клаузи в сключения между страните договор.

Ищецът има право на разноски в размер на 50 лева държавна такса.

На адв. Р. ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС с оглед ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, размера на спорното притезание /402,44 лв./, и направеното признание на иска. Така определеният от съда размер на адв. възнаграждение е разумен и съобразен с принципа на пропорционалност и справедливост.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България" ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. ************* да върне на И. Г. Г., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ************ сумата от 402,44 лева, получена без 3 основание във връзка с договор за потребителски кредит № *********** г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 11.04.2025 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 50 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България" ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. *********** да плати на адв. Р. Р. - вписан в АК Пловдив, със съдебен адрес: гр. ************ сумата от 240 лева с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение по член 38 от ЗАдв за процесуално представителство на ищеца по гр.д. № 6797/2025г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4