Решение № 8 от 06.01.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Оряхово, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Л.П. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100711 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищеца П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.

3, ап. 18, действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление в гр.

София 1712, жк. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от заедно от управителите Десислава Веселинова Николова и И.В.Д. с искане за обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 1252093/04.04.2023 г., а в условията на евентуалност – прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от цитирания договор.

Претендират се и разноски в производството.

Предявенени е установителен иск за обявяване недействителността на договор за кредит, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал.

1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност, а в условията на евентуалност – иск за обявяване недействителност на клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит.

От името на ищеца се твърди, че между него и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 е сключен Договор за потребителски кредит № 1252093/04.04.2023 г. за сумата от 4000 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за срок от 18 месеца. Сочи се, че ищецът се е задължил да плати по договора сумата от общо 9440 лв., от които счита, че не дължи договорна лихва в размер на 1400 лв. и такса банкова гаранция към фирма-партньор – 4040 лв.

Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.

22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неясно посочване на ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е следвало да бъде включено възнаграждението за поръчител по 1 чл. 5 от договора, което има характер на скрита лихва. Изложени са подробни доводи за нарушаване на добрите нрави, за наличие на неравноправност, както и че задължението за заплащане на такса за поръчител в размер на 4040 лв. е довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При тези аргументи за нищожност на договора за кредит се твърди, че ищецът дължи на основание чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита, без договорна лихва и възнаграждение за поръчител.

Изложени са доводи за нищожност на чл. 5 от договора за кредит, поради нарушение на закона, както и поради накърняване на добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП. Твърди се още, че кредиторът не е изпълнил задължението си преди сключване на договора да оцени кредитоспособността на потребителя и да откаже сключването му, а не да включва такса за поръчител, която увеличава дълга на кредитополучателя, води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и кредитора и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, действащо чрез юрисконсулт Г. Г. Г., с който исковете се оспорват като неоснователни. Признава се фактът, че с ищеца е сключен Договор за потребителски кредит № 1252093/04.04.2023 г., със съответните уговорени между страните условия, като съгласно чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен да даде подходящо обезпечение на задължението си, чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта).

Твърди се неоснователност на заявената нищожност на клаузата на чл. 5 от договора за кредит, тъй като ищецът е имал право да посочи и избран от него поръчител, а и изборът на поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) не е условие за сключване на договора за кредит. Този избор е направен лично от ищеца и той е узнал дължимата за това такса, преди сключването на договора за кредит. От друга страна се сочи, че Договорът за гаранция е отделно облигационно отношение, по което „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 не е страна и обявяването му за нищожен в настоящото производство е недопустимо, предвид това, че искът е насочен към кредитора „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, а не към гаранта.

Твърди се също, че не е налице и неравноправност на клаузата по смисъла на ЗЗП, като ищецът е бил предварително информиран ясно и разбираемо за всички параметри на договора за кредит и договора за гаранция, вкл. за размера на таксата за предоставяне на поръчителство, с предварително предоставения му СЕФ и общи условия – т.е. предварително е бил наясно с икономическите последици от сключения договор за кредит и договор за гаранция. Последният представлява възмездна услуга, която не е със задължителен характер за потребителя.

Твърди се също, че не са нарушени разпоредбите на чл. чл.10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗКП, тъй като са спазени всички изисквания на закона, ищецът предварително е запознат с условията, параметрите и изискванията за сключване на договора за кредит, видно от предоставените на ищеца СЕФ и общи условия по кредита. По отношение на ГПР са спазени всички изисквания за неговото изчисление и посочване в договора, към датата на 2 неговото сключване, поради което в него няма основание да се включва възнаграждението за предоставената услуга за гаранция, тъй като не е била задължителна на сключване на договора. Именно затова не е налице нарушаване на принципа на добросъвестност, справедливост и на добрите нрави, като се сочи, че ищецът е имал и 14 дни да се откаже от сключения договор за кредит.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 556/04.11.2024 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 1252093/04.04.2023 г., със съответните уговорени между страните условия, като съгласно чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен да даде подходящо обезпечение на задължението си. Това обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № 1252093/04.04.2023 г. „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 е отпуснало кредит на ищеца в размер на 4000 лв. за срок от 18 месеца, с първа падежна дата на 04.05.2023 г. и краен падеж на 25.09.2024 г. Договорът е сключен при ГПР от 49,66 % и фиксиран ГЛП от 23,33 % - или 1400 лв. договорна лихва.

Съгласно чл. 5 от цитирания договор ищецът следва да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“ за обезпечаване на кредита, като ответното дружество в отговора на исковата си молба признава, че такъв е сключен, като е изяснен механизмът на сключването му (въпреки непредоставянето на договора по делото). Изрично се признават фактите, че ищецът сам е избрал гаранция от Фератум Банк в електронния формуляр. Уточнено е също, че при избор на банкова гаранция, се генерира информация за дължимата такса за този избор, след което е подадено заявлението за кредит, вкл. че преди приемане на предложението за сключване на договора за кредит, ответното дружество е изпратило на имейл адреса на ищеца проект на договора за кредит, СЕФ, погасителен план и общи условия. В приложения по делото СЕФ – в Част 3 „Разходи по кредита“ – т. 4.3 е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за него ще бъдат в размер на 4040 лв. Именно затова съдът приема, че за обезпечаване на вземанията по Договор за потребителски кредит № 1252093/04.04.2023 г. е сключен и Договор за гаранция от 04.04.2023 г. с „Фератум Банк“, съгласно който ищецът дължи сумата от 4040 лв. – такса за предоставяне на гаранция (поръчителство), което се установява както от приложения СЕФ – Част 3 „Разходи по кредита“ – т. 4.3, така и от приложеното по делото удостоверение за наличие на задължения към ответното дружество, в което последното признава и сочи, че по Договор за потребителски кредит № 1252093/04.04.2023 г. ищецът дължи обща сума в размер на 9690 лв., която включва 4000 лв. главница, 1400 лв. договорна лихва, 25, лв. такси по Тарифа 3 и 4040 лв. такса за банкова гаранция (услуга към фирма-партньор, избрана от кредитополучателя).

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за потребителски кредит № 1252093/04.04.2023 г. за сумата от 4000 лв. В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявения иск и събраните по делото доказателства, съдът намира главния установителен иск за основателен по следните съображения:

Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът безспорно доказа, че по силата на Договор за потребителски кредит № 1252093/04.04.2023 г. той дължи на ответното дружество обща сума в размер на 9690 лв., която включва 4000 лв. главница, 1400 лв. договорна лихва, 25, лв. такси по Тарифа и 4040 лв. такса за банкова гаранция (услуга към фирмапартньор и избрана от кредитополучателя). Това обстоятелство се признава от самия ответник в приложеното по делото удостоверение от 16.07.2024 г., в което извънсъдебно е признал тези факти в предоставена на ищеца информация за дължимите към него суми по процесния договор.

Основен спор между страните в настоящето производство е дали разходите на ищеца за таксата по договора за гаранция (поръчителство), с предложеното от кредитора лице, са част от общите разходи по кредита за потребителя и следва ли да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по договора за кредит.

Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и 4 представената от ответното дружество преддоговорна информация в СЕФ, таксата за предоставяне на поръчителство не е включена при изчисляване на ГПР, които са определени в размер на 49,66 %.