Решение № 924 от 10.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000501738 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 215 от 16 април 2025г. по гр. д. № 1070/2024г. Окръжен съд - Благоевград е осъдил В. И. М., ЕГН ********** да заплати на А. В. М., ЕГН **********, сумата от 33 000.00 лв. (тридесет и три хиляди лева), представляваща платена сума без основание, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска – 15.10.2024 г.; осъдил В. И. М., ЕГН ********** да заплати на А. В. М., ЕГН **********, сумата от 1320.00 лв.

(хиляда триста и двадесет лева), представляваща за разноски по делото – държавна такса; осъдил В. И. М., ЕГН ********** да заплати на А. В. М., ЕГН **********, сумата от 1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща за разноски по делото – възнаграждение за адвокат.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на В. И. М., подала въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 1070/2024г. на ОС - Благоевград. С доводи, че решението е неправилно поради необсъждане на събраните доказателства и защитните й средства, вкл. възражението, че е направено дарение, и, че е налице изпълнение на нравствен дълг, иска отмяна на решението и вместо това отхвърляне на предявения иск.

1

Насрещната страна А. В. М. е оспорила въззивната жалба.

За да постанови решението, предмет на инстанционен контрол, съдът е приел, че ответницата е получила сумата 33 000 лв. от ищцата и не е установила основанието за превода–действителното правоотношение, послужило за основание за превода и за задържане на сумата, поради което е приел и, че искът е основателен, а възражението за съдебно прихващане е приел за неоснователно, тъй като ответницата не е установила свое вземане с източник договор за заем.

Софийски апелативен съд в рамките на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение, оплакванията в жалбата срещу неправилността му и доводите на ответницата по жалбата, приема следното:

Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно. То е и допустимо – разгледан е иск за връщане на даденото без основание.

Решението обаче е частично неправилно в една част и правилно като резултат в друга част.

Предявен е иск за връщане на даденото – на сумата 33 000 лв. (чл. 55, ал. 1 ЗЗД) ведно със законната лихва от 15.10.2024г. Ищцата поддържа, че живеела в САЩ заедно със съпруга си и след смъртта му решила да се върне в България и поради това, че нямала открити банкови сметки в страната, превела по сметка на ответницата– нейна свекърва на два пъти през м.04.2023г. първо сумата 20 000 щатски долара и после 14 500 щатски долара, които ответницата заявила, че е получила в левова равностойност от 58 000 лв. Ответницата й превела на 30.05.2024г. само част от получената сума - 25 000 лв. и отказала да й върне остатъка от 33 000 лв. В първото по делото съдебно заседание ищцата е уточнила, че със съпруга си в САЩ са били титуляри на 2 банкови сметки – разплащателна и спестовна и от тях са извършени преводите по сметка на ответницата.

В срока за отговор на исковата молба ответницата В. М. е оспорила иска като неоснователен. Поддържа, че на 27.04.2023г. е получила превод от ищцата на сумата 26 153, 22 лв. и на 30.05.2024г., въпреки че от тях предоставяла на ищцата общо 6 000 лв. по време на съжителството им след завръщането на ищцата от САЩ, й върнала 25 000 лв. Оспорила е, че ищцата 2 й е превела от своя сметка на два транша свои суми. Признала е, че на 30.03.2023г. е получила сумата 35 551, 32 лв. – 19 985 щатски долари от банкова сметка на сина си около 6 месеца след смъртта му, като преводът бил извършен служебно от банката, тъй като тя е бенефициер, посочена приживе от него. Направила е и възражение за прихващане със сумата 6 000 лв. – сумата, която е представила на ищцата за периода 04.10.2023г. – 27.05.2024г.

Не се спори между страните, че ищцата е била съпруга на сина на ответницата, починал на 14.10.2022г. в САЩ, където двамата съпрузи са живеели от 2002г.

Не е спорно и, че в извлечението от сметка на ответницата е записано, че на 30.03.2023г. /дата на вальор 29.03.2023г./ е получила превод във валута от С. М. – 19 985 щатски долари – 35 551, 32 лв., а на 27.04.2023г. /дата на вальор 26.04.2023г./ е удостоверено, че е получила и сумата 14 985 щатски долара – 26 153, 32 лв. с посочен наредител А. М. като нарежданията са постъпили от различни сметки; на 30.05.2024г. е удостоверено в извлечението, че ответницата е наредила сумата 25 000 лв. по сметка на А. М. и като основание е записано „връщане на заем“. В извлечение от системата СУИФТ ответницата е посочена като бенефициер на превод от „поръчващ клиент“ С.

М. в размер на 19 985 щатски долара, при 15 щатски долара такса.

Ищцата е представила документи на английски език с превод на български език, както следва: – извлечение от банкова сметка, на която е титуляр, различна от тези, посочени в представеното от ответницата извлечение банкови сметки, за период 17.06.2023 – 15.09.2023г. – неотносим към обстоятелствата, на които е основан искът; - документ, удостоверяващ откриването на разплащателна и спестовна сметка с един и същ номер на нейно име на 21.01.2023г., като в този документ е записано, че двете имена, посочени в сметката, са С. М. и А. М., записано е още, че и двата превода, този, изпратен на 29.03.2023г. от спестовната сметка, и този, изпратен на 26.04.2023г., са изпратени от А. М.. В представеното извлечение от сметка от ответницата - в двата обсъдени по-горе банкови преводи, се чете номерът на сметките в обсъждания документ, представен от ищцата, - № 200016093, но в първия превод пред този номер фигурира числото „40“, а във втория числото „50“; имената на С. М. и А. М. фигурират и в извлечение от тази сметка № 200016093, отразяващи движението по нея през 2019г.

3

По повод представените от ищцата банкови документи тя е била задължена, по искане на ответницата, да представи „Споразумение“ за банковата сметка, открита на 21.01.2023г., с предупреждение, че ако не представи документа съдът може да приеме за доказано на основание чл. 161 ГПК наличие на основание за превода.

В представеното от ищцата „Разрешение за банков превод“ с превод на български език е записано, че А. М. е клиент, има споразумение за банков превод и на 29.03.2023г. е нареден превод от спестовната сметка на 20 000 щатски долара по сметка на В. М., а на 26.04.2023г. на 15 000 щатски долара също по сметка на В. М., като е отбелязано в документа, че за този превод клиентът няма „споразумение за банков превод“; - в документ – отговор на запитване на ищцата, е записано от банката, че сметка, завършваща на 6093, е записана съвместно на името на починалия С. М. и на нея самата „с право на наследяване“, като „след смъртта на съсобственика сметката принадлежи единствено на останалия съсобственик. По тази сметка не са определени бенефициенти“. Ответницата е взела становище по същество по съдържанието на този документ, като намира, че същият няма характер на исканото от ищцата „споразумение“, която тя е била задължена да представи по делото.

Събраните гласни доказателства чрез разпит на две свидетелки, доведени от ответницата, не изясняват спора от фактическа страна и са неотносими към спорния предмет, като позоваването на изпълнение на нравствен дълг и на извършено дарение чрез превод на суми по електронен път е направено от ответницата по иска несвоевременно извън срока за отговор на исковата молба (чл. 133 ГПК), - за първи път в хода на устните състезания, поради което въззивният съд няма да обсъжда такива основания за предоставянето на процесната сума и в тази връзка не уважи и доказателствени искания на жалбоподателката във въззивното производство.

Без значение за изхода на делото е и кое жилище е обитавала ищцата след завръщането си от САЩ, както и притежава ли собствено жилище в гр.Благоевград.

При така установеното от правна страна, въззивният съд намира следното:

По иска за връщане на даденото в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание 4 е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД – първоначална липса на основание е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже, че това основание е нищожно. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже, че това основание не се е осъществило (напр. при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и т. н.) или е отпаднало (н а п р . при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи, съгласно неизчерпателното посочване в ППВС № 1 /79г.).

В разглеждания случай в исковата молба ищцата поддържа, че е предоставила парични средства на ответницата без основание - валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо, само временно докато открие своя банкова сметка в страната. Тъй като исковата молба е основана на твърдения за прехвърляне на парични средства от ищцата на ответницата през м.04.2023г., извършеният превод на парични средства, получени от ответницата на 30.03.2023г. с посочен наредител С. М., е неотносим към спорния предмет, независимо дали фактическият наредител на сумата е ищцата. Безспорно е също, установено и посредством движението по банковата сметка на ответницата, признато и от ищцата, че ответницата е превела обратно на ищцата сумата 25 000 лв. на 30.05.2024г. Безспорно установено е и, че преводът на сумата с левова равностойност от 26 153, 32 лв., получен от ответницата на 27.04.2023г., е извършен след смъртта на С. М. по нареждане на ищцата, която е титуляр на сметката. Не е проведено доказване от ответницата, че част от тази сума принадлежи на наследници на починалия С. М., различни от ищцата. Не може да се приеме категорично по делото и, че ищцата е възпрепятствала доказването, представяйки обсъдения отговор от банка, изготвен по нейно запитване, а непредставяйки нарочен документ, наименован „споразумение“, чието съдържание и последици остава неясно, така че съдът да приеме по реда на чл. 161 ГПК за осъществени конкретни факти от значение за спорното право. Този извод е валиден още 5 повече, че въззивният съд прие за относим към твърденията на ищцата и към основателността на иска за връщане на даденото само паричният превод, по отношение на който е отбелязано, че няма „споразумение за банков превод“.

При така приетото по-горе от въззивния съд, искът е основателен само до размера от 1 153, 22 лв. с равностойност в евро 589, 63 евро (чл. 5, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ ), за чието задържане ответницата не е провела доказване – разликата над 25 000 лв. (на колкото възлиза върнатата от ответницата сума, преведена й през м.04.2023г.) до 26 153, 32 лв. на колкото възлиза преводът от 27.04.2023г. Житейските съображения, че ищцата е разполагала с възможност да си открие банкова сметка в страната без да е необходимо да прави парични преводи по сметка на ответницата са без значение за разрешаването на спора.

Ответницата не поддържа възражението си за прихващане, направено в първоинстанционното производство, а и не доказала съществуване на свое насрещно вземане срещу ищцата, поради което искът следва да се уважи до горепосочения размер без да се извършва прихващане.