Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12713 от 26.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68478/2024
Вид
Решение № 12713
Подписан
26.06.2026
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за защита на потребителите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12713 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20241110168478 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба предявена от „Йеттел България“ ЕАД срещу И. К. Й., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ, вр. чл.92 от ЗЗД

Ищецът-„Йеттел България” ЕАД твърди, че ответницата И. К. Й., в качеството й на потребител по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Договор за лизинг на устройство CANYON Marzipan Smartwatch Blue, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Договор за лизинг на устройство Tablet Lenovo Tab P11 Pro + KBD + PEN, не е заплатила, както следва: сумата от 48,89 лв., представляваща неустойка, начислена за едностранно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, сумата от 59,88 лв., представляваща сбора от 12 незаплатени лизингови вноски за устройство CANYON Marzipan Smartwatch Blue, сумата от 515,88 лв., представляваща сбора от 12 незаплатени лизингови вноски за устройство Tablet Lenovo Tab P11 Pro + KBD + PEN, сумата от 64,46 лв., представляваща неустойка, начислена за едностранно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, както и сумата от 137,47 лв., представляваща разликата между цената на устройство Tablet Lenovo Tab P11 Pro + KBD + PEN без абонамент и 1 преференциалната обща лизингова цена. Излага, че за посочените задължения е издадена фактура № 7333380036 от 20.03.2022г. за отчетен период 20.02.2022г.19.03.2022г. Поддържа, че от страна на потребителя е извършено частично плащане на стойност от 12,01 лева, послужила за пълно погасяване на задължението за разликата между цената за мобилно устройство CANYON Marzipan Smartwatch Blue и частично погасяване на задължението за разликата между цената за мобилно устройство Tablet Lenovo Tab P11 Pro + KBD + PEN.

Ищецът твърди, че на 22.12.2023 год. e депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, от 09.06.2024 г. общо за сумата от 826,58 лв., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Сочи, че с разпореждане от 17.10.2024 год. съдът му е указал да предяви установителен иск относно вземането си, което обосновава и правния му интерес от предявяване на исковете по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът му дължи посочените суми.

Претендира разноски.

Ответникът–И. К. Й., чрез назначения особен представител е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Релевира възражение, че договорите съдържат неравноправни клаузи, тъй като условията не са индивидуални уговорени и липсват реципрочни уговорки, ангажиращи отговорността на ищеца при неизпълнение. Оспорва като неравноправни неустоечните клаузи, тъй като излизат извън присъщите обезщетителна и обезпечителна функция.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Приет като доказателство по делото е Договор за мобилни услуги от 28.04.2017г. сключен между И. К. Й. и „Йеттел България“ ЕАД, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника далекосъобщителни услуги с предпочетен номер 0894/006 -943 при стандартен месечен абонамент от 9,99 лв. за срок от 24 месеца, считано от 28.04.2017г. до 28.04.2019г. В чл. 11 от същия е обективирана декларация на абоната, че е запознат, че е получил екземпляр и е съгласен с приложимите Общи условия. Представена е и декларация-съгласие на потребителя, че е получил информацията по чл. 4, ал. 1 ЗЗП.

Установява се, че на 03.03.2021г. между страните е сключено Допълнително споразумение към Договора за мобилни услуги с мобилен номер ***, с което са постигнали съгласие за предоставяне на услугата мобилен интернет при промоционален МАТ от 9,99 лв. и стандартен МАТ след първоначалния срок на договора от 12,99 лв. за срок от 24 месеца, считано от 03.03.2021г. до 03.03.2023г.

Според раздел III, чл. 2 с неговото подписване се прекратява ползването на всички 2 получавани до този момент и неупоменати в споразумението отстъпки и преференциални условия. Предвидено е, че за неуредените в допълнителното съглашение въпроси се прилагат в следния ред по приоритет – условията на договора за мобилни услуги и приложимите Общи условия. От раздел II е видно, че на потребителя е предоставено устройство „Canyon Marzipan Smartwatch Blue” при лизингова цена от 119,76 лв., като е извършена отстъпка в размер на 20,23 лв. от стандартната цена на устройството от 139,99 лева.

Към споразумението е представено и заявление за активиране на услуга „Онлайн защита“ за мобилен номер *** при месечна цена от 1,20 лв. след изтичане на промоционалния период от 3 месеца.

От събраните писмени доказателства е видно, че на същата дата между И. К. Й. и „Йеттел България“ ЕАД е сключен и договор за мобилни услуги, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника мобилен интернет за мобилен номер *** при промоционална МАТ от 18,99 лв. и стандартна МАТ от 20,99 лв. за срок от 24 месеца, считано от 03.03.2021г. до 03.03.2023г. За ползването на тази услуга на потребителя е предоставено устройство „Tablet Lenovo Tab P11 Pro“ с отстъпка от 318,14 лв. и при цена 1 031,76 лв. Отношенията между страните по повод ползването на процесното техническо устройство са уредени от Договор за лизинг при уговорена лизингова цена от 988,77 лв., платима на 23 месечни вноски съгласно погасителен план. В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидена възможност за абоната да придобие собствеността върху лизинговия обект, след като заплати допълнителна сума от 42,99 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Основателността на исковите претенции е предпоставена от установяване в условията на пълно и главно от ищеца на следните факти: съществуването на валидно договорно правоотношение с ответника с посоченото в исковата молба съдържание, че е изправна страна по него, в т.ч. че е изпълнил според уговореното, като през процесния период е осъществил договорените мобилни услуги, чиято стойност 3 съответства на заявеното и че е предоставил на ответника мобилните устройства.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задълженията си по договора респ. че е платил дължимите по договора суми в срок.

В подкрепа на твърденията за съществуваща облигационна връзка между страните са представени Договори за мобилни услуги и договор за лизинг, подписани от абоната и представител на ищцовото дружество. В срока по чл. 193, ал. 1 ГПК ответникът не е оспорил истинността на тези документи, поради което същите се ползват с формална доказателствена сила досежно авторството на обективираните в тях изявления – арг. от чл. 180 ГПК. От изложените съображения се налага извод, че страните са обвързани от описаните в исковата молба договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договор за лизинг на посоченото мобилно устройство.

Предмет на исковата претенция са изискуеми и незаплатени от абоната лизингови вноски за предоставените мобилни устройства. Съобразно раздел II, т. 1 от допълнителното споразумение-при неговото подписване ответницата е получила „Canyon Marzipan Smartwatch Blue” с отстъпка от 20,23 лв. при цена в брой/лизингова цена с абонаментния план от 119,76 лв. В раздел IV, последно изречение също е упоменато, че при подписването са предоставени/закупени 1 брой устройства. В тази си част договорът има характер на разписка за получената движима вещ, чиято доказателствена сила не е опровергана от приетите по делото доказателства. Наред с това обаче, от събраните доказателства не се установява с категоричност по какъв начин страните по договора са уредили помежду си ползването на това техническо устройство – чрез продажба, респективно чрез лизинг, от което следва невъзможност да се определи съдържанието на техните права и задължения. Действителната обща воля на страните не може да бъде изведена нито при тълкуването на допълнителното споразумение, нито при клаузите на процесния договор за мобилни услуги, към който допълнителното споразумение препраща. Не е аганжирана като писмено доказателство и декларация – потвърждение, че техническото средство е предоставено за ползване при условията на договор за лизинг, каквато например е налице при договора за мобилни услуги от 28.04.2017г. Извод, че устройството „Canyon Marzipan Smartwatch Blue” е било предмет именно на договор за лизинг, не може да бъде изведен и от извършените от абоната плащания, доколкото липсва конкретизация кои парични задължения са били погасявани с тях, при положение че към този момент са кумулирани и задължения за МАТ, видно от представената справка. Отделно от това, необходимо е да се отбележи, че в исковата молба се твърди промоционалната цена на устройството да възлиза на 114,77 лв., а в приетия договор е отбелязана промоционална цена от 119,76 лв. Доказателствената тежест за установяването на този факт е възложена на ищеца, който не съумя в хода на настоящото производство да 4 установи в условията на пълно и главно доказване, че ползването на устройството „Canyon Marzipan Smartwatch Blue” е предмет на договор за лизинг, поради което иска за тази претенция следва да се отхвърли.

По отношение на мобилното устройство „Tablet Lenovo Tab P11 Pro“ съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция за заплащане на лизинговите вноски. В чл. 4 от договора за лизинг се съдържа декларация на ответника, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен и изряден съобразно уговорените технически характеристики. В тази си част договорът има характер на разписка за получената движима вещ, чиято доказателствена сила не е разколебана от останалите доказателства. Извод за фактическото предаване на държането на процесното устройство може да бъде изведен и от съдържанието на приетия по делото договор за мобилни услуги, в частта, предхождаща въпросите за обработка на личните данни, в която част също е отбелязано, че при подписването им на потребителя е предоставено 1 брой устройство. Установява се, че е уговорено заплащането на лизинговата цена да се осъществява на погасителни вноски съобразно погасителен план, в който не са посочени техните падежи. По аргумент от чл. 3, ал. 2 от договора може да се направи обосновано заключение, че същите са определяеми, доколкото за условията, сроковете и начини на плащане се съдържа препращане към съответните договори за предоставяне на мобилни услуги - 20-то число на съответния месец. Съобразно чл. 6, ал. 4 от Общите условия на договор за лизинг дължимите лизингови вноски са включени в издадените фактури и техният падеж съвпада с падежа на абонаментните такси. С оглед обстоятелството, че срокът на лизинговото правоотношение е 23 месеца, считано от 03.03.2021г., то преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.12.2023г., е настъпил падежът и на последната погасителна вноска-на 20.02.2023г.