Решение № 5618 от 05.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12343/2022
- Вид
- Решение № 5618
- Подписан
- 05.12.2023
- Състав
- ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 42, ал.1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 127, ал. 1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 399 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 405 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 416 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5618 гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110212343 по описа за 2022 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12343 по описа на СРС за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано по жалба на „хх с ЕИК 130107315, представлявано от изпълнителния директор ххх, чрез адв. И. Ш. от САК срещу Наказателно постановление № 29-0001078 от 09.09.2022 г. издадено от хххххх - Директор на Дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“ при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на „ххххххх, с ЕИК 130107315, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда /КТ/ във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата от „хх с ЕИК 130107315, депозирана чрез адв. И. Ш. от САК, се сочи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че АУАН е съставен от некомпетентен орган. Жалбоподателят сочи, че при съставяне на АУАН, административно – наказващият орган не е посочил правилно датата на извършване на нарушението, съгласно разпоредбата чл. 42, ал.1, т. 3 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството – жалбоподател „хх редовно призовано, представлява се от адв. хххххх преупълномощена от адв. И. Ш. от САК. Същата поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Процесуалният представител на въззиваемата страна - Директор на 1
Дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“ при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в лицето на юрисконсулт хххх, редовно упълномощена, пледира съдът да потвърди наказателното постановление, излагайки доводи, че нарушението касае неизпълнение на дадено задължително предписание от контролните органи, отправено към жалбоподателя, в качеството му на работодател, като изтъква, че даденото предписание не е оспорено от работодателя и същото е влязло в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В представени писмени бележки от юрисконсулт хххх отново се навеждат доводи за правилност и законосъобразност на издаденото наказателно постановление и се иска съдът да потвърди същото.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Жалбоподателят „хх с ЕИК 130107315, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ххх се представлява от ххх – изпълнителен директор.
На 26.04.2022 г. била извършена проверка по работни места на адрес гр.
София, ул. ххх – „ххх – главен инспектор в Дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“ в ИА „Главна инспекция по труда“ и свид. А. М. Г.
– главен инспектор в Дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“ в ИА „Главна инспекция по труда“ и на 29.04.2022 г. - проверка по документи, изпратени по e-mail.
Установеното от проверката било материализирано в Протокол № ПР2213270 от 04.05.2022 г., в който били описани констатираните от проверяващите нарушения на трудовото законодателство и били дадени 3 бр. задължителни предписания на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Едно от задължителните предписания под № 1 дадено на жалбоподателя било „хх ЕИК 130107315, в качеството си на „работодател" да осигури на хххх нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорила, като й се осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение, съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т.2 от КТ. Срокът за изпълнение на така даденото задължително предписание бил до 09.05.2022 г.
При извършената последваща проверка по спазване на трудовото законодателство в „хх с ЕИК 130107315, извършена по работни места на 18.07.2022 г. и по документи на 26.07.2022 г., било установено, че жалбоподателят не бил изпълнил горепосоченото задължително за изпълнение предписание, дадено от ДИТ-София под № 1 с Протокол за извършена проверка, с изх. № ПР2213270 от 04.05.2022 г., тъй като до приключване на проверката по документи не бил осигурил работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение на хххх, в нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. За проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР 2223719 от 28.07.2022 г., връчен и подписан от хххх – упълномощено лице на дружеството-жалбоподател.
С оглед на установеното при проверката, в присъствието на свидетел, както и на упълномощено лице на дружеството-жалбоподател, свид. А. Г. съставила и връчила на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 29-0001078/28.07.2022 г., приемайки 2 за установено, че с бездействието си „ххххххсъществило нарушение на чл.
415, ал. 1 от КТ.
Въз основа на така съставения акт, Директор на Дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“, издал обжалваното Наказателно постановление № 29-0001078 от 09.09.2022 г., с което на „хх е наложена „имуществена санкция“, в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на гласните и писмените доказателства по делото - показанията на свидетеля А. М. Г., протоколи за извършени проверки, собственоръчно попълнена и подписана декларация от хххх във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, Заповед № 141/09.05.2022 г. на ххх – изпълнителен директор на „Пазари Възраждане“ за извършване на обучение на хххх, длъжностна характеристика на длъжността „касиер“ на хххх и длъжностна характеристика на длъжността „касиер - счетоводител“ на хх Възражение с вх. № 22090379 от 08.08.2022 г. срещу АУАН № 290001078/28.07.2022 г., становище по постъпило възражение с № ДОК 22010244 от 10.08.2022 г., от хххх, юрисконсулт в Дирекция ПОИД на ИА „Главна инспекция по труда“, писмено сведение от 28.07.2022 г., пълномощно с рег. № 2601 от 12.05.2022 г.,, Заповед № З-0697/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, Заповед № 141/09.05.2022 г., както и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка, писмени доказателства.
Съдът се довери на показанията на свидетеля А. Г., която в хронологична последователност изяснява обстоятелствата около извършените проверки на „хх както и относно констатираното нарушение. Видно от показанията на свидетеля, както и приложените по делото писмени доказателства е че дружеството жалбоподател не е изпълнило даденото му от контролните органи предписание, да осигури на хххх нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорила, като й се осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение, съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т.2 от КТ. Заявените от свидетеля възприятия се потвърждават от приложените протоколи за извършени проверки.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право и интерес от обжалването и в този смисъл е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
3
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на двата, основани за настоящото производства акта.
Видно от приложените по делото Заповед № З-0697/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, както и съобразно чл. 416 и чл. 399 от КТ, АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи. Спазени са установените в закона давностни срокове за съставяне, респективно издаване на АУАН и НП, като същите са надлежно връчени на дружеството жалбоподател.
Видно от даденото писмено сведение от хххх – главен счетоводител, която е пряк ръководител на ххх, на същата е било наредено да отчита инкасаторите, но това не е правено, тъй като служителите заемащи тази длъжност не са били уведомени за задължението да се отчитат пред нея, което се потвърждава и от писменото сведение от 18.07.2022 г. от хххх. Oт Заповед № 141 е видно, че е издадена на 09.05.2022 г., а последващата проверка е извършена на 18.07.2022 г., за който период не са представени никакви документи и/или доказателства, че ххх се е обучавала или извършвала някаква работа.
Спазени са изискванията за форма и съдържание, като словесното описание на нарушението е в достатъчна степен точно и ясно, като е налице пълно съответствие между установените факти и дадената им от контролните органи, цифрова (правна) квалификация.
По приложение на материалния закон, съдът намира, че е безспорно доказано, че от обективна страна „хх в качеството си на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, на 10.05.2022 г., като не е изпълнил в срок до 09.05.2022 г. даденото с протокол за извършена проверка № ПР 2213270/04.05.2022 г. предписание под № 1, а именно да осигури на хххх нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорила, като й се осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение, съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т.2 от КТ, е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Следва да се отбележи, че казусът обхваща неизпълнение на дадено задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Последното 4 представлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на оспорване по реда на АПК. Видно от събрания доказателствен материал, протоколът с предписанията на контролните органи, е надлежно връчен на жалбоподателя. По делото не са представени доказателства, че протоколът от проверката, в който е обективирано предписанието, е оспорен. В тази връзка следва да се отбележи и че само по себе си оспорването не спира изпълнението – чл. 405 КТ. Ето защо, ирелевантна за настоящия спор е възможната незаконосъобразност на предписанието. Доколкото не е бил постановен съдебен акт за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение, е възникнало задължение за жалбоподателя в срок до 09.05.2022 г. да осигури на хххх нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорила, като й се осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение, съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т.2 от КТ.
Неоснователни към настоящия правен спор са и оплакванията на жалбоподателя за това, че при съставяне на АУАН, АНО не е посочил правилно датата на извършване на нарушението, съгласно разпоредбата чл.
42, ал.1, т. 3 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че е допусната очевидна техническа грешка като за дата на извършване на нарушението в АУАН е посочена на 10.07.2022 г., което може да се установи от посоченото в АУАН, а именно: „Определеният от контролните органи срок за изпълнение на даденото предписание е изтекъл на 10.05.2022 г.“, където също е посочено кога реално е извършено нарушението. Тази техническа грешка се санира по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който наказателното постановление се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай нарушението е безспорно доказано, аргументирано и правилно квалифицирано.