Определение № 10384 от 16.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10384 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110136429 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛИ: провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.06.2026 г. – 11,30 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението:

1. да посочат какви твърдения навеждат във връзка с посочения в задачите към в.л. имот с пл. № 39 по РП от 1925 г. и връзката му с процесния;

2. да уточнят изложените в исковата молба твърдения като посочат дали твърдят, че от 1929 г. процесният имот, сега с проектен идентификатор ****, или имот, сега ПИ с идентификатор *****, е бил регулиран, съответно да го индивидуализират по действалия регулационен план и да посочат в кои граници претендират, че е упражнявано давностното владение от тях и техните наследодатели;

3. да представят по делото с препис за ответника нотариален акт за имот пл. № 38, описан в т. 7 в раздел „Писмени доказателства“ на исковата молба, в случай че поддържат искането за приобщаването му към доказателствата по делото, т.к. същият не е представен;

4. след като се запознаят с представения препис от документи, представени от ответника с отговора на исковата молба, да посочат в едноседмичен срок от съобщението дали поддържат искането, направено по т. II, 3 от исковата молба, за изискване на преписката по възстановяването на собствеността с Решение Ю-6/15.12.2008 г. на Манастир „***и на ПИ с идентификатор ***. При липса на становище в срок съдът ще счита, че искането не се поддържа.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок да изясни твърдението си в отговора на исковата молба, че към 1946 г. е бил собственик на ниви и ливади, вкл. процесният имот, като посочи придобивното основание, на което се позовава конкретно за процесния имот.

1

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените към исковата молба, към уточнителна молба от 12.08.2025 г. и към отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице след като извърши оглед и замервания на място да отговори на поставените от ищците с исковата молба задачи и на тези, поставени от ответника с отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по СТЕ в размер на 300 евро, като УКАЗВА на ищците, от една страна, и на ответника, от друга страна, в едноседмичен срок да внесат по 150 евро и в същия срок да представят доказателства за това по делото.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. С. Б. К.. Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищците при режим на довеждане като им УКАЗВА, че трети свидетел подлежи на допускане при наличие предпоставките на чл. 159, ал. 2 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от ищците три броя съдебни удостоверения, посочени в т. 4, т. 5 и т. 6 в раздел „Процесуални искания“ на исковата молба, след представяне на проекти за същите и представяне на доказателства за платена държавна такса за всяко едно от тях в размер на 2.56 евро.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответника при режим на довеждане като му УКАЗВА, че трети свидетел подлежи на допускане при наличие предпоставките на чл.

159, ал. 2 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 192 ГПК, доколкото същите не целят изясняване на относими към предмета на доказване обстоятелства.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба и уточнителна такава от 12.08.2025 г., подадени от С. Б. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, М. Б. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, С. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, М. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, И. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. * К. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, Е. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** и Е. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** срещу *** „*“, БУЛСТАТ: ***, представляван** от С. Ст. Я. - ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, с която са предявени активно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици, на основание наследство и давностно владение, на поземлен имот (ПИ) с проектен идентификатор *** с площ от 1402 кв. м. - трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване пасище, при съседи: ПИ с идентификатор ***; ****; ПИ с проектен идентификатор****, при следните идеални части от същия за всеки един от ищците (съгласно уточнителна молба от 12.08.2025 г.):

С. Б. Ц. - 2/16 идеални части,

М. Б. К. - 2/16 идеални части,

С. Г. С. - 4/16 идеални части,

М. К. И. - 4/16 идеални части,

И. Н. М. - 1/16 идеална части,

К. Г. К. - 1/16 идеална част,

Е. Г. К. - 1/16 идеална част и

Е. Г. К., - 1/16 идеална част.

В исковата молба са изложени твърдения, че процесният имот се владее от ищците и техните наследодатели повече от 70 години, още преди образуване на ТКЗС и ДПФ. С уточнителна молба от 12.08.2025 г. излагат твърдения, че процесният имот е завладян от 2 общия наследодател на ищците Г. Н. Б. през 50-те години на миналия век, като след смъртта му през 1968 г. владението продължило от наследниците му - двете му дъщери М. Г. К. и Цв.

Г. Ст. и техните членове на семействата им. Поддържат, че в периода след смъртта на Г. Б. до средата на 90-те години на миналия век владението за всички е осъществявал К. М. Ст. съпруг на дъщерята Цв. Г. Ст., но всички наследници на Г. Б. знаели, че имотът е наследствен, поради което липсва спор за собственост между тях. Поддържат, че владението е осъществявано явно, трайно и необезпокоявано. Твърдят, че процесният имот е попадал в регулация (селищен характер), съгласно РП на кв. „Кремиковци“ - София от 1929 г. Излагат, че доколкото поради отмяната на чл. 29 от Закона за собствеността па гражданите на 10.04.1990 г. изтеклият до тази дата срок не бил в състояние да породи фактическия състав на придобивната давност, то считат, че давността е текла от 10.04.1990 г. и към 10.04.2000 г. e осъществен в тяхна полза фактическият състав на придобивната давност. Твърдят, че владението им върху процесния имот продължило и след 10.04.2000 г., т. е. и към момента на възстановяването на собствеността на ответника по ЗСПЗЗ върху ПИ с идентификатор****с Решение № Ю-6/15.12.2008 г. на ОСЗГ „Кремиковци“, също е бил изтекъл десетгодишен период, а именно за периода от декември 2008 г. до декември 2018 г.

Твърдят, че и към 12.02.2025 г. владеят процесния имот, на която дата за първи път е смутено владението, тъй като по разпореждане на отец Серафим, представляващ ответника, е разрушена северната ограда на имота. Последното считат, че обосновава правния им интерес от предявяване на настоящите искове. По тези аргументи молят съда да уважи исковете и да им присъди сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете и изложените в исковата молба обстоятелства. Оспорва процесният имот да се владее от ищците, респ. да е владян от техните наследодатели от 50-те години на миналия век, от една страна, а от друга възразява, че придобивна давност не е текла за периода до възстановяване на собствеността в негова полза с реституционно решение № Ю6/15.12.2008 г., влязло в сила на 30.12.2008 г. Оспорва на място да е ограждан или обособяван процесния имот от страна на ищците и в същия да е имало изградени стопански постройки, респ. оспорва да са разрушавани от отец Серафим такива.

Поддържа се, че към 1946 г. Манастирът е бил собственик на 486 дка ниви и ливади, вкл. на процесния имот, които съгласно Закона за трудовата поземлена собственост са причислени към държавния поземлен фонд, като сочи, че определенията на Манастира размер земя е 440 дка. Поддържа, че със заявление от 27.02.1992 г. имотите са заявени за възстановяване, а с решение № 76/14.07.1997 г. на Общинска поземлена комисия са предоставени общо 339 дка земеделски земи за временно ползване, в които е и процесният имот. Твърди, че с решение № Ю-6/15.12.2008 г., влязло в сила на 29.12.2008 г., т. 2 е признато правото на собственост върху ливада от 98 дка, вкл. имот 253015, а с решение № Ю-6/15.12.2008 г., влязло в сила на 30.12.2008 г., т. 11 е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху имот 253015 /ПИ с идентификатор ***/, като същият съгласно посоченото в скицата, неразделна част от решението, е бил включен в земите по чл. 19 ЗСПЗЗ. След възстановяване на собствеността ответникът стопанисвал лично и чрез трети лица имота като го отдавал под аренда с договор за аренда на земеделска земя № 346/08.05.2013 г. до 01.10.2019 г., а след това го използвал като пасище на животните, собственост на манастира. Поддържа се, че Манастирът е регистриран земеделски производител и животновъден обект, като считано от 06.04.2021 г. декларира имота като част от използваната от него земеделска земя в ОСЗ – Източна.

Поддържа, че ищците не са манифестирали пред Манастира претенциите си за собственост, за които е уведомен за първи път в производството по издаване на КНА. Сочи, че в началото на 2025 г. е констатирал, че в имота е разположена кочина с прасе, за което е уведомена полицията.

3

Поддържа, че е единствен собственик на процесния имот, като собствеността е възстановена с посоченото реституционно решение. Евентуално възразява, че дори да не е собственик на основание реституция, е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС, като твърди, че в негова полза е изтекла петгодишна придобивна давност, а именно за периода от издаване на реституционното решение - 15.12.2008 г., респ. от влизането му в сила – на 30.12.2008 г. до 15.12.2013 г., респ. до 30.12.2013 г. Евентуално релевира възражение, че е придобил процесния имот с изтичането на 10-годишна давност, а именно, че същата е изтекла на 15.12.2018 г., респ. на 30.12.2018 г. Твърди, че и към настоящия момент владее имота. По тези и останалите подробно изложени аргументи моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните:

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищците по исковете с правно основание чл. 124 ГПК е да установят наличието на правен интерес за предявяването им.

Ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че са титуляри на правото на собственост на посочения в исковата молба недвижим имот на претендираното придобивно основание, а именно на основание наследствено правоприемство от сочените наследодатели , съответно на основание давностно владение, чрез упражнявана лично от ищците или чрез другиго (конкретно посочените лица, техни наследодатели) явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт с намерение да с свои имота за период от над 10 години.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване като опровергае изложените от ищците твърдения, че са собственици на процесния имот, вкл. че са налице пречки за придобиване по давност в наведените периоди. В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че е собственик на имота на наведените в отговора придобивни основания, вкл. по отношение придобиването по давност да докаже, че е упражнявал в продължение на повече от 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го свои.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.