Определение № 212 от 29.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. София, 29.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20221000503636 по описа за 2022 година

Производството е образувано по частна жалба с правно основание чл.

248, ал.3 от ГПК, подадена от ЗАД „Алианц България“ срещу определение №267883 от 21.10.2022 г., постановено по в.гр.д.№8138/2019 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав.

Жалбоподателят твърди, че определението незаконосъобразно и моли да бъде отменено. е неправилно и

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не му е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция, в което му били присъдени разноски за заплатени такси и разноски, но не и търсените за реално заплатено адвокатско възнаграждение. Сочи, че за направените разноски е представил пълномощно пред първоинстанционния съд, с което застрахователното дружество упълномощава адв.А. Б. да го представлява пред всички съдебни инстанции.

Твърди, че в производството пред въззивнатата инстанция е приложен списък по чл.80 от ГПК с приложен препис от фактура и извлечение от банковата сметка, които удостоверяват както уговореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 544 лв. с ДДС и действителното му заплащане.

Поради изложеното моли обжалваното определение бъде отменено, а искането му за присъждане на разноски за въззивната инстнация, 1 съставляващи заплатен адвокатски хонорар, да бъде уважено.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, Д. Д..

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред СГС е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. Д., срещу първоинстанционното решение, постановено от СРС.

Въззивното производство, образувано пред СГС по в.гр.д.

№№8138/2019 , IV-Г въззивен състав е приключило с решение №262309 от 11.07.2022 г., с което е потвърдено решение №33707 от 07.02.2019 г., по описа на СРС, 50-ти състав, постановено по гр.д.№11821/2015 г., с което е отхвърлен иска на Д. Д. срещу ЗАД „Алианц България“ за заплащане на сумата от 7 000 лева, представляваща имуществени вреди от наводнение в жилище, поради изтекла погасителна давност.

С решението си въззивната инстанция е осъдила жалбоподателя-ищец в първата инстанция, да заплати на въззиваеманата страна – ответник в първата инстанция, разноски в размер на 513 лв., като е изложила мотиви, че не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че страната не е представила договор, от който да е виден размера на договорения адвокатски хонорар и начина на плащане.

Въззиваемата страна, ЗАД „Алианц България“ е подала молба по чл.248 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като й бъде присъдена допълнително сумата от 544 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

С определение №267889 от 21.10.2022 г., постановено по въззивното дело, съдът е оставил без уважение молбата на ответното застрахователно дружество с искане за изменение и допълване на решението в частта за разноските.

Пред настоящата инстанция жалбоподателят не е ангажирал доказателства, за това, че е представил в производството пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие, от който да е виден размера и начина на заплащане на адвокатско възнаграждение за

2 процесуално представителство.

От доказателствата по делото не е видно, да е представен пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие, сключен с упълномощеното за воденето на делото Адвокатско дружество „Д. и Б.“, нито такъв, сключен, с който и да е от двамата адвокати - съдружници в АД, А. Б. и Д. Д., от който договор да се установи размера на адвокатското възнаграждение и начина на плащането му.

Съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, условие за присъждането на разноски е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да е надлежно удостоверено.

Разноски се дължат при сключен договор за адвокатска услуга между клиент и адвокат, като писмената форма на същия е задължителна за доказване действителността на договора. В договора за правна помощ следва да бъде указан и видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая са представени пълномощно, фактура и извлечение от сметка, но не и договор за правна защита и съдействие. Тези обстоятелства навеждат на извод за процесуален пропуск на страната, който не може да бъде саниран по реда на чл.248 ГПК и в производството по инстанционен контрол.

Предвид изложеното, изводите на въззивният съд, че молбата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото, е неоснователна са правилни и законосъобразни и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №267889 от 21.10.2022г., постановено по в.гр.д.№8138/2019 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4