Решение № 10943 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10943 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110151686 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 371016/12.11.2025г. на СРС, подадена от М. Д. Й. срещу „Стик-Кредит“ АД.

Ищцата М. Д. Й. чрез адв. М. Д. – АК-София, е предявила срещу ответника „СтикКредит“ АД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения с ответника Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 1493***/15.09.2025г. При условията на евентуалност се предявява иск за прогласяване нищожността само на клаузите на чл. 1, ал. 6, чл. 19 и чл. 29 от него. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата от 103,28 евро /202,00 лева/, недължимо платена по нищожния договор за заем, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /12.11.2025г./ до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че сключила с ответника описания по-горе договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 1100,00 лева. Сумата следвало да се върне за 24 месеца при годишна лихва от 36% и ГПР, посочен като 39,61%. Общата сумата, дължима за връщане, била 1679,19 лева. Съгласно чл. 1, ал. 11 от Договора заемателката следвало да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 19 в срок от три дни от сключването заемателката следвало да обезпечи задълженията си или чрез поръчител– физическо лице, отговарящо на определени изисквания, или чрез представяне на банкова гаранция. При неизпълнение се дължала неустойка в размер на 0,9% дневно от стойността на усвоената сума за периода, за който не е предоставено обезпечение. На 17.10.2025г. ищцата платила предсрочно на ответника 1302,00 лева. Договорът бил нищожен, тъй като посоченият в него ГПР бил различен от реално прилагания такъв, защото не включвал и сумата по начислената неустойка. Действителният ГПР надхвърлял и лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПКр, като възлизал на 415,83%. Неустойката реално не обезпечавала заема, а единствено го оскъпявала, като съставлявала механизъм за обогатяване на заемодателя, а 1 предвиждащата я клауза била неравноправна, намирайки се вън от всякаква връзка с изпълнението или неизпълнението на основното задължение по договора. Налице било заобикаляне на закона и прикриване на действителните разходи по него, като тежестта от неизпълнението на задължението на заемодателя да проучи кредитоспособността на заемателя се възлагала неправомерно върху последния. Единствено от волята на заемодателя било да приеме предоставеното обезпечение. Обосновава се наличието на неравноправни и неясни клаузи. Доколкото договорът бил нищожен, то ищцата дължала връщане само на чистата му стойност, поради което платените в повече 202,00 лева следвало да ú се върнат. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява, като се представлява от адв. Марина Маринова – АК-София, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Стик-Кредит“ АД чрез адв. Х. М. – АКСофия, е подал Отговор, вх. № 48468/16.02.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Тъй като договорът вече не бил действащ между страните, то за ищцата нямало интерес да иска установяване на неговата и на отделните му клаузи недействителност. Действителността на клаузата за неустойка не влияела върху действителността на целия договор. Твърди, че договорът е сключен по инициатива на ищеца, като е бил наясно с условията по него и клаузите му, като е изразил изрично съгласие с тях. Предоставена ú била съответната преддоговорна информация. Обосновава се законосъобразност на клаузите на договора, както и липса на противоречие с добрите нрави и правилата за защита на потребителите. ГПР бил изчислен правилно, като неустойката не следвало да се взема предвид. Не оспорва, че неустойката не била включена при изчисление на ГПР, както и че е получил от ищцата посочените в исковата молба 202,00 лева. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор/клауза в него съществува и е със съдържанието, посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи недействителността му/ú на сочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на плащане, че същото е извършено на ответника, наличието на предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса на основание за извършеното плащане, включително че същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

2

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

Страните не спорят, че между тях по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 1493***/15.09.2025г. със съдържание съобразно представената към исковата молба разпечатка, че дължимата по договора неустойка за непредоставено обезпечение не е включена при изчислението на ГПР, че ищцата е усвоила предоставената в заем сума от 1100,00 лева, както и че същата е изплатила на ответника по договора сумата от 1302,00 лева.

Видно от представената разпечатка на Договора, „Стик-Кредит“ АД като заемодател е отпуснал на М. Д. Й. заем под формата на кредитна линия в общ максимален размер от 1100,00 лева при лихва от 36% и ГПР 39,61%. Съгласно погасителния план към договора, отпуснатата в заем сума следва да се върне на 24 анюитетни вноски с падежи от 15.10.2025г. до 15.09.2027г. Общо дължимата сума по кредита е посочена като 1679,19 лева. Съгласно чл.

19, ал. 1 от Договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителятзаемател трябва в тридневен срок от подписване на договора да осигури поръчителството на едно физическо лице или да предостави банкова гаранция, за които в общите условия към договора са поставени съответни изисквания. Поръчителят следва да бъде одобрен по преценка на заемодателя. Съгласно чл. 29 от Договора, съответен на чл. 45 от Общите условия, ако потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 19, той дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% дневно от стойността на усвоената по договора сума.

В договора е вписано, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение причинява на кредитора-заемодател вреди в размера на неустойката. Предвидено е договорът да бъде обезпечен с поръчителство или банкова гаранция – чл. 1, т. 11. Съгласно чл. 45, ал. 2 от Общите условия плащането на неустойката става периодично заедно с погасителните вноски по кредита. В този случай и съобразно погасителния план месечната вноска става 190,59 лева, като общо дължимата сума по кредита е 4574,16 лева.

Клаузата на чл. 29 от Договора, предвиждаща задължение за заемополучателя да заплати неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 19 от Договора, е сама по себе си нищожна. Това е така, тъй като оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормите на чл. 16, ал. 1 ЗПКр и чл.

143, ал. 2, т. 3 ЗЗПотр. Преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя, и, ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателя-потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и, ако има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне кредита. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПКр, следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при предварително дадено достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на неустойката фактически от една страна се създава допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, повеляваща, че при забава на заемателяпотребител кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената част от 3 задължението, а от друга неправомерно се натоварва потребителят с допълнителни разноски.

Уговорената неустойка е нищожна и поради противоречието ú с добрите нрави /арг.

ТР 1/2009-2010-ОСТК/. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. В настоящия случай неустойката обезпечава реално не главното задължение по договора за кредит – да се върне заетата сума с лихва, а акцесорното задължение за обезпечение, при това в размер, съизмерим с главницата и лихвите по кредита, взети заедно: при съответни изчисления се установява, че неустойката възлиза на 328,5% годишно! Дори и заемателят да е изправна страна по основното си задължение – да връща главницата и да плаща лихвите /ако уговорката за заплащането на тези лихви е действителна/, то договорът предвижда кредиторът да получи и неустойката, при това без той да е претърпял каквито и да било вреди, т.е. той реално се обогатява с допълнително и крайно чрезмерно плащане, чиято цел е единствено да се изискат от длъжника-заемател още пари. Неустойката няма и никаква обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като даването или недаването на обезпечението няма абсолютно никаква връзка с това дали длъжникът ще изпълни или не главното си задължение по договора за кредит – да върне дадените му в заем суми. Оттук, доколкото изискването за предоставяне на обезпечение няма реален обезпечителен ефект, то се явява единствено инструмент за генериране /пряко и косвено/ на допълнителни разноски за потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало да бъдат отчитани като разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр. Посоченият в договора ГПР от 39,61% не е действителен, тъй като в него не е отчетен този разход, привидно наречен „неустойка“. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които трябва да бъдат отчетени при изчислението му, то това е достатъчно договорът за потребителски кредит в цялост да се счита за нищожен /арг.