Решение № 36 от 16.03.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Враца, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500439 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. Г. Д., ЕГН **********, и Й. В.

Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, жк „***“, ***, ***, ***, против Решение № 260029/19.07.2023 г., постановено по гр.дело № 1040/2020г. на PC - Мездра, с което е признато за установено, че въззивниците дължат в условията на солидарност изпълнение на “Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по издадената по ч.гр.дело № 581/2020 г. на РС -Мездра Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 205/03.07.2020 г. за сумата от 1743.48 лв. - главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 год. до м.04.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2020 г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до датата на изплащане на вземането; сумата от 289.21 лв. - лихва за периода от 15.09.2017 г. до 19.05.2020 г. ; сумата от 35.45 лв. за дялово разпределение главница за периода от м.02.2017 г. до м.04.2019 г., и сумата от 7.61 лв. - лихва за периода от 31.03.2017 г. до 19.05.2020 г., и въззивниците са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 228,20 лв., както и разноски за заповедното производство в размер на 91,52 лв.

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.

Най-напред в жалбата се правят оплаквания, че е нарушен принципа на 1 подсъдност по чл.105 ГПК спрямо ответника Й. Д., който има постоянен адрес в гр.София, поради което делото е трябвало да се гледа от СРС.

На следващо място се посочва, че неправилно ответниците са осъдени в условията на солидарност, тъй като живеят разделени повече от 10 години и всеки трябва да отговаря само за частта, която притежава.

Според въззивниците, неправилно е приложен и институтът на 3годишната погасителна давност, тъй като е очевидно, че сумите за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. са погасени по давност.

Освен това в жалбата се твърди, че потребител на топлинна енергия е лицето, на което е открита партидата, т.е. единствено Й. В. Д.. В тази насока се излагат теоретични доводи и се извършва позоваване на съдебна практика.

Посочва се още, че претендираните суми за лихва са недължими, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не е установил изпадането в забава на ответниците за този период, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна. Това становище се обосновава с подробни съображения.

Въззивниците считат, че не е налице и основание за присъждане на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение. Не се претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е постъпил отговор, в който се излага становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Прави се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдбен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдът е сезиран с подадено на 29.05.2020 г. от „Топлофикация-София“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Л.

Г. Д. и Й. В. Д. за следните суми: 1 743,48 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, п.к.

1229, общ.***, жк „***-1“, ***, ***, ет.8, ***, инсталация 4000147640, аб.№ 155373; 289,21 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода 15.09.2017 г. – 19.05.2020 г.; 35,45 лв. – главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.02.2017 г. – м.04.2019 г.; 7,61 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода 31.03.2017 г. до 19.05.2020 г. Претендира се и присъждане на направените разноски в размер на 41,52 лв., както и юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че е налице основание за солидарна отговорност на длъжниците, произтичаща от чл.32 СК.

Заявлението първоначално е подадено в СРС и е образувано ч.гр.д. № 20884/2020 г. по описа на същия съд, което е прекратено с Определение № 111730/05.06.2020 г. и делото е изпратено по подсъдност на РС- Мездра, където 2 е образувано ч.гр.д.№ 581/2020 г. По това дело съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 205/03.07.2020 г., с която е разпоредено длъжниците Л. Г. Д. и Й. В. Д. солидарно да заплатят на „ТоплофикацияСофия“ ЕАД посочените в заявлението суми, държавна такса в размер на 41,52 лв., както и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Л. Д. на 22.07.2020 г. на адрес в с.Лик, общ.Мездра, както и на 19.08.2020 г. на адрес на топлоснабдения имот в гр.София, а на длъжника Й. Д. – на 19.08.2020 г.

На 02.09.2020 г. са подадени възражения по реда на чл.414 ГПК от двамата длъжници.

Във възражението си Й. Д. оспорва задължението. Посочва, че е нарушен принципа на подсъдност, тъй като адресната му регистрация е в гр.София. Прави възражение, че не е в облигационни отношения, както и че сумата е в давност.

Във възражението на Л. Г. Д. се оспорва изцяло задължението. Прави възражение, че сумата е в погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Заявява, че не е в облигационни отношения.

След дадени от заповедния съд указания, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, заявителят "Топлофикация София" ЕАД е предявил установителни искове за съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение против длъжниците по делото.

В исковата молба, с която са предявени тези искове, ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди, че ответниците Й. В. Д. и Л. Г. Д. са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. Посочва, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к "24 часа" и вк“19 минути“, в сила от 14.03.2014 г. Поддържа, че съгласно чл.33 от ОУ ответниците са били длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.

Изтъква, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и към момента на подаване на исковата молба не са погасили задълженията си.

Твърди също, че съгласно разпоредбата на чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ, като случая сградатаетажна собственост, в която се намира имота на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с фирма „МХ ЕЛВЕКО“ ООД. Посочва, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).

3

Ищецът иска от съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че му дължат сумите по издадената заповед за изпълнение, както и да му присъди разноски както за заповедното, така и за исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниц ите Й. В. Д. и Л. Г. Д., с който оспорват допустимостта и основателността на предявените искови претенции.

Считат, че исковите претенции са недопустими, поради нарушаване принципа на подсъдност по чл.105 ГПК.

Посочват, че оспорват основанието за дължимост на сумите и основанието за дялово разпределение, като правят възражение и за погасителна давност. Не оспорват размера на претендираните суми.

В отговора се развиват подробни съображения относно основанието за облигационна обвързаност, като се посочва, че Л. Г. Д. не може да бъде приета за задължено лице.

Оспорват се и претенциите за законни лихви.

Третото лице-помагач на ищеца „МХ ЕЛВЕКО“ ООД не е ангажирало становище.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, въззивният съд прави следните фактически и правни изводи:

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК се свеждат до служебно произнасяне по валидността на обжалваното решение и по допустимостта на същото в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност и при ясно формирана воля, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка с упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи за допуснато нарушение на правилата за местна подсъдност, което според наведените в отговора доводи води до недопустимост на предявените искове, респ. недопустимост на постановения първоинстанционен съдебен акт.

Съобразно редакцията на чл.411, ал.1 ГПК (ДВ бр.100/2019 г.), която е действала към момента на подаване на заявлението – 29.05.2020 г., заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липсата на настоящ адрес – по постоянния. В конкретния случай длъжниците безспорно имат качеството на потребители, поради което е приложима тази специална подсъдност, а не общата такава по чл.105 ГПК.

Както бе посочено, заявлението е подадено пред СРС, но при извършената служебна справка, съдът е констатирал, че и двамата имат регистрирани настоящи адреси в с.Лик, общ.Мездра, поради което правилно е прекратил делото и е изпратил същото по подсъдност на РС-Мездра. Впоследствие правилно и исковата претенция по чл.422 ГПК е предявена пред РС-Мездра, с оглед разпоредбата на чл.113 ГПК, която също предвижда, че искове срещу 4 потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липсата на настоящ адрес – по постоянния.

При така констатираната валидност и допустимост на обжалваното решение, съдът следва да се произнесе по правилността на същото.

Предявените обективно и субективно съединени искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск за установяване съществуването на задължения за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на облигационно правоотношение между страните по валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия, в т.ч. обстоятелството, че процесният имот е топлофициран и че ответниците имат качеството на потребители на топлинната енергия; реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения период; начина на извършване на дялово разпределение; количеството потребена топлинна енергия в процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат погасяването на задълженията към ищеца.