Решение № 754 от 30.09.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 30. 09.

2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД,

Наказателно отделение, Х въззивен състав, в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

ИВА НЕШЕВА при участието на секретаря Димитрина Димитрова и в присъствието на прокурора Татяна Садай, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.о.х.д. № 2020 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда 20.06.2018 г. на СРС, НО,

110 състав, по н.о.х.д. № 19745/ 17 г., подсъдимият С.Г.С. е признат за виновен за това, че за времето от 08.03.2016 г. до 08.07.2017 г. в гр.София, ул. „*******след като е осъден със съдебно решение № 111-117-68 на Софийски районен съд, ГО, II брачен състав по гр.дело № 47822/14 г. по описа на съда, влязло в сила на 08.03.2016 г., да издържа, като заплаща месечна издръжка 140 лева на свой низходящ – Г.С.С., роден на *** г. чрез неговата майка и законен представител П.А.Я., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски — 16 месечни вноски по 140 лева на обща стойност 2240,00 лева, поради което и на основание чл.183 ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“, включва ща пробационните мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ при периодичност два пъти седмично за срок от една година, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и 100 часа „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок от една година.

Със същата присъда подсъдимият С.Г.С. е признат за виновен за това, че за времето от 08.03.2016 г. до 08.07.2017г. в гр.София, ул.********след като е осъден със съдебно решение №111-117-68 на Софийски районен съд, ГО, II брачен състав по гр.дело №47822/14г. по описа на съда, влязло в сила на 08.03.2016г. да издържа, като заплаща месечна издръжка 120 лева на своя низходяща — В.С.С., родена на ***г. чрез нейната майка и законен представител П.А.Я. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 16 месечни вноски по 120 лева на обща стойност 1920,00 лева, поради което и на основание чл.183 ал.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ при периодичност два пъти седмично за срок от една година, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и 100 часа „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок от една година.

На основание чл. 23 от НК му е наложено едно общо наказание „Пробация“ с продължителност от една година, включваща пробационните мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяването за подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, както и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за 100 часа в рамките на една година.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С.Г.С. е осъден да заплати разноските направени на досъдебното производство в размер на 84,64 лева и тези направени в съдебното производство в размер на 100 лева.

Срещу така постановения първоинстанционен съдебен акт е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от адвокат П.П. – упълномощен защитник на подсъдимия С.С.. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан, като поддържа наличие на обективна невъзможност за С. да плаща дължимата издръжка. Алтернативно моли да бъде намалено определеното на подсъдимия наказание, като релевира доводи относно несъразмерност на наложеното наказание.

По реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав е извършил преценка, че за изясняване на делото от фактическа страна не е необходимо да се събират нови доказателства, нито да се допуска разпит на подсъдимата или преразпит на свидетелите или вещото лице.

В хода на публичното съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. П.П., поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че единствената причина за извършване на престъплението от страна на подзащитния му е финансовата невъзможност да заплаща така определената издръжка. Предвид посоченото намира наложеното наказание за несъразмерно тежко, поради което моли същото да бъде намалено.

Представителят на държавното обвинение оспорва така подадената въззивна жалба. Счита атакуваната присъда за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Акцентира, че е налице съдебно решение, с което подсъдимият трябва да се съобразява. Относно наложеното наказание посочва, че първостепенният съд е мотивирал решението си да индивидуализира същото по реда на чл. 54 от НК, поради което исканията на защитата не следва да бъдат уважени.

Пред въззивния състав подсъдимият С.Г.С. редовно призован, не се яви.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание и, след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, като отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и доводите в нея следва да бъдат обсъдени по същество.

За да се произнесе с атакуваната понастоящем осъдителна присъда, Софийският районен съд се е позовал на доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на пълно, всестранно и обективно съдебно следствие. Доказателствената съвкупност се състои от: гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля П.А.Я. и обясненията на подсъдимия С.Г.С.; писмени доказателства и доказателствени средства – удостоверения за раждане, съдебно решение от 10.03.2015 г., въззивно съдебно решение от 08.03.2016 г., удостоверение от ЧСИ, изпълнителен лист, справки от АИС-КАТ, справка от АВ, справка от НОИ, разписка от 18.06.2018 г., справка за съдимост; както и заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза.

Пред настоящата инстанция се приеха нови писмени доказателства, а именно приложените към допълнението на въззивната жалба справка от НАП и 2 броя удостоверения за раждане.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, както и събраните писмени доказателства пред настоящата инстанция. Възприетите от първостепенния съд фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият С.Г.С. с ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, безработен, с адрес: град София, ул. ******.

Подсъдимият С.Г.С. е баща на Г.С.С., роден на *** г. и на В.С.С., родена на *** г. Свидетелката П.А.Я. е тяхна майка.

С Решение № III-117-68 на Софийски районен съд, ГО, II брачен състав по гр. дело № 47822/14 г. по описа на съда, потвърдено с решение № 1978 от 08.03.2016 по гр. д. №11300/2015 г. на СГС, II-ри брачен въззивен състав и влязло в сила на 08.03.2016 г. подсъдимият С.Г.С. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 140,00 лева за Г.С.С., чрез неговата майка и законен представител П.А.Я., както и ежемесечна издръжка в размер на 120,00 лева за В.С.С., чрез нейната майка и законен представител П.А.Я..

Въпреки съдебното решение подсъдимият съзнателно не изпълнил това свое задължение за периода от 08.03.2016 г. до 08.07.2017г. в гр. София, ул. ********като не изплатил 16 месечни вноски по 140 лева на обща стойност 2240,00 лева за Г.С.С. и 16 месечни вноски по 120 лева на обща стойност 1920,00 лева за В.С.С..

На 18.06.2018 г. подсъдимият изплатил издръжка в размер на 300 лева общо за двете си деца.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. И според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни относно обстоятелствата от главния предмет на доказване. Липсват каквито и да било противоречия, като описаната обстановка почива на събрания доказателствен материал и отразява достоверно фактите за случилото се, както правилно е констатирал контролираният съд. От доказателствената съвкупност по един категоричен и безпротиворечив начин се установява извършеното деяние и неговото авторство. В обобщение – цялата доказателствена съвкупност е безпротиворечива и от нея с необходимата категоричност се извежда описаната по-горе фактическа обстановка. Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

Контролираният съд обосновано в основата на своя доказателствен анализ е поставил показанията на свидетеля П.Я.– майка и законен представител на пострадалите Г.С.С. и В.С.С.. Посочените гласни доказателствени средства са логични, последователни и, макар свидетелят да е заинтересован от изхода на делото поради роднинската връзка с пострадалите, то нейните показания се отличават с обективност. Това се установява от съпоставката на показанията на свидетелката с останалия доказателствен материал, при която не се констатираха противоречия.

На първо място, обстоятелството, че именно свидетелката Я. и подсъдимият С. са родители на Г.С.С. и В.С.С. се установява от удостоверения за раждане съответно със серия УС-0 № 688721 и серия СРДР № 110191. Показанията ѝ се намират в пълен синхрон с Решение № III-117-68 на Софийски районен съд, ГО, II брачен състав по гр. дело № 47822/14 г. по описа на съда, потвърдено с решение № 1978 от 08.03.2016 по гр. д. №11300/2015 г. на СГС, II-ри брачен въззивен състав, с което подсъдимият е осъден да изплаща издръжка на низходящите си в размер от 140 лв. за Г. и 120 лв. за В..

На следващо място, твърдението, че подсъдимият не е изплащал издръжката за децата си по влязлото в сила решение на гражданския съд кореспондира с приложеното по делото удостоверение от ЧСИ В.И.с рег. № 779. От удостоверението е видно, че е образувано изпълнително дело № 20167790400196 въз основа на изпълнителен лист от 26.06.2015г., издаден по гр. д. № 47822/2014 г. на СРС.

117-ти състав с взискател П.Я.и длъжник С.С., по което към 07.03.2017 г. не са постъпвали суми за погасяване на задължението за изплащане на издръжка за двете деца.

Настоящият съдебен състав, също като контролираната инстанция, кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебна-оценителна експертиза от вещото лице В.П.. Процесното експертно заключение е било защитено по убедителен начин от страна на експерта по време на изслушването му пред съда. Същото е изготвено от вещо лице с необходимата квалификация, като заключението е обективно и обосновано, поради което законосъобразно СРС е извел въз основа на него фактическите и правните си изводи. От заключението се установява, че в периода 08.03.2016 г.-08.07.2017 г. подсъдимият не е плащал издръжка за сина си Г. в размер от 140 лева за всеки месец или общо в размер от 2240 лева за 16 месеца. В посочения период подсъдимият не е плащал издръжка за дъщеря си В. в размер от 120 лева за всеки месец или общо в размер от 1920 лева за 16 месеца.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл. 183, ал.