Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 906 от 16.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1002/2025
Вид
Решение № 906
Подписан
16.07.2025
В сила
10.02.2026
Състав
Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142, ал.1т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5 и ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5 и ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.189, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.234, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.2, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
  • чл.69 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.140 · Кодекс на труда
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. П., 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220101002 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от А. К. Г. с ЕГН ********** от село Д., община Р., ул.“С. К.“№2 срещу Областна дирекция на МВР-П. с адрес град П. , пл.“С.“№3, в обстоятелствената част на която се твърди, че страните са в служебно правоотношение, считано от 04.07.2012г., от която дата ищецът е служител в системата на МВР. Твърди се, че с оглед характера на заеманата от него длъжност „старши полицай“ същият полага труд и през нощта/ за времето от 22:00часа до 06:00часа/съгласно утвърдени графици като отработеното време досега се е изчислявало сумарно, без часовете положен от него нощен труд да са преобразувани в дневен труд и съответно да му се изплати възнаграждение за полагания извънреден труд.

Твърди, че през периода 11.03.2022г. до 11.03.2025г. и до момента изпълнява служебните си задължения на смени/ дневни от 07:00часа до 19:00часа и нощни от 19:00часа до 07:00часа на следващия ден, всяка от които е с продължителност от 12 часа съгласно изготвени и утвърдени от началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Съгласно определените правила за изплащане на извънреден труд/ нощен труд/ от ОДМВР –П. същият се отчита за период от три месеца като падежът на изплащането му е края на всяко тримесечие и се изплаща ведно с полагащото се трудово възнаграждение, отчитайки го по отделно перо- извънреден труд.След всяко тримесечие , считано за падеж на определеното вземане след отчитане на положения извънреден труд/ нощен труд/ се дължи сумата определена за положен нощен труд. Ищецът твърди, че през исковия тригодишен период, считано от 11.03.2022г са налични 4 тримесечия годишно или общо 12 тримесечия, през които не е отчетен и съответно не му е заплатен положения нощен труд за всяко тримесечие, попадащо в исковия период, като падежите на всяка една 1 от дължимите суми е настъпил, тъй като сумите са изискуеми от датата на изплащане на трудовото възнаграждение след всяко тримесечие. Поради настъпил падеж и неплащане са дължими и лихви върху тези суми, изискуеми от същата дата. В исковата молба в табличен вид ищецът подробно за всяко тримесечие от исковия период е посочил дължимите суми за извънреден труд както и лихвата за забава върху всяка от главниците.

Твърди се, че през процесния период ищецът е положил нощен труд, равняващ се 1631 часа / съобразно направеното уточнение с молба вх.№10712/11.04.2025г/, които умножени с коефициент 1.143, за да бъде приравнен към дневния такъв формират сумата от 1 887.90лв., към която сума следва да се добави и лихва за забава в размер на 267.79лв., от края на всяко тримесечие през което е следвало да се заплати дължимата сума за положен нощен труд като образуването на посочения размер подробно е посочено в исковата молба в табличен вид.

Твърди се, че отношенията между страните се уреждат по специалния закон - ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавни служители в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които е предвидено и допълнително възнаграждение за извънреден труд по см. на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР. В разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Сочи се, че според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, време за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Прави се преглед на приложимата подзаконова нормативна уредба за периода от 01.04.2015г. до 16.11.2022г.

Пред този период са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. /ДВ, бр. 69 отг., в сила от 19.08.2014 г. - отм. бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г./От 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. отменена от ВАС с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. по Адм.дело № 5450/2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016 г и отменена с решение на ВАС от 10.12.2019г по адмд.

№8601/2019г. Действала е Наредба №8121з-36/07.01.2020г, отменена с наредба №8121з1174/21.10.2020, отменена с Наредба №8121з-922/22.07.2022г.Поддържа, че в изброените наредби чл.3, ал.3 гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 -06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период от време. Единствено в текста на чл.31, ал.2 от действащата през този период Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014 г. /ДВ бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ бр. 40 от 02.06. 2015 г., в сила от 01.04. 2015 г. / при сумирано отчитане на отработеното време, общия брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетения период се умножава по 0,143.В следващите две наредби № 8121з- 592/25.05.2015 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към коментирания процесен период от м. септември 2016 г. до настоящия момент липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

2

Според ищеца това не следвало да се тълкува като въведена забрана за преизчисляване за положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава празнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидирано да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай държавният служител в МВР би бил неравностойно третиран спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. В подкрепа на този довод ищецът цитира и решението от 24.02.2022г на СЕС по дело №262/2020г. Базирайки се на постановките на решението на СЕС ищецът заявява, че с отпадането след месец август 2016г на подзаконовата регламентация, предвиждаща преобразуване на нощните часове труд в дневни не било обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори да се приемело, че подобна цел е налице, в полза на служителите в МВР по чл.142, ал.1т.1 от ЗМВР не са предвидени мерки за защита и компенсиране на особената тежест на полагания от тях нощен труд. Сочи се, че практиката на СЕС има приоритет пред Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г.на ОСГК на ВКС), поради което исковата претенция се явява доказана по основание. Поддържа се, че ответникът е изпадал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да плати съответното трудово възнаграждение, поради което счита претендираната в мораторна лихва за основателна за периода от датата на изплащането на извънредния труд /падежа на всяко тримесечие през коментирания период/, през което ответникът е дължал сумата за положения нощен труд, но не е изплатил същата, до окончателното и изплащане на дължимото изискуемо вземане.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника ОДМВР П. да изплати на ищеца сумата от 1887.90лв. дължима сума за положен нощен труд от 1631 часа за периода от 11.03.2022г до 11.03.2025г., и сумата от 267.79лв. мораторна лихва за забава, изчислена на края на всяко тримесечие поотделно, през процесния период /11.03.2022 г. до 11.03.2025 г./ на плащането на главницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендират се разноски.

В подкрепа на твърденията си ищецът сочи доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който не се оспорват твърденията, че през процесния период ищецът е бил в служебни правоотношения с него, че е полагал труд на смени, като е полагал нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа, който труд му е бил заплащан.

Счита, че неправилно ищецът посочва, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и навежда доводи, че следва да се премине към субсидиарно приложение на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Смята, че уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за разглеждания период се съдържа на две нива - първо на законово, в чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР, чл.179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба № 81213-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането па работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за 3 държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР. Сочи, че приложимия коефициент е 1, а не твърдения в исковата молба от 1,143 - цитира чл.187 ЗМВР. Позовава се и на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. ОСГК на ВКС.Сочи, че поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР № 1/15.03.2023 г., както и с оглед Решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 - С-536/2021 и С732/2021 - С-738/2021, постановени по отправени съответно от PC Луковит и от PC Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, е отправено преюдициално запитване по в.гр.д № 193/2023 г. По това преюдициално запитване било образувано дело С-435/2023 на СЕС. Посочва, какъв отговор е дал Съдът на Европейския съюз с определение от 29.07.2024 г. Счита, че исковата претенция е неоснователна.По отношение на иска с правно основание чл.86 ЗЗД, счита същия за неоснователен, поради неоснователност на главния иск влече като правна последица и неоснователността на акцесорната претенция за мораторни лихви. Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира заплащане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.

На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на исковите претенции чрез тяхното увеличение като главния иск се счита предявен за сумата от 5045.24лв. възнаграждение за положен нощен труд. Акцесорният иск се счита предявен за сумата от 910.51лв. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез представени по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа направеното с отговора оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази становищата на страните и след анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност, след спазване разпоредите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение, прие са установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че през исковия период от 11.03.2022г до 11.03.2025г, а и към настоящия момент ищецът полага труд по служебно правоотношение при ответника като заема длъжността“ старши полицай“ участък Брацигово, към РУ-Пещера,като този релевантен факт е и доказателствено обезпечен с приетото по делото удостоверение рег.

№312р-30318/03.12.2024г., издадено от сектор“ЧРПО“ пир ОД на МВР-П..

Не е спорен релевантния факт, че през процесния период ищецът е полагал труд смени/ дневни от 07: 00 часа до 19:00 часа и нощни от 19:00 часа до 07:00 часа на следващия ден/, всяка от които е с продължителност 12 часа , съгласно изготвени и утвърдени от началника на РУ- Пещера месечни графици при сумарно отчитане на работното време ,които графици се съдържат в досието на ищеца, прието като доказателство по делото.