Решение № 265945 от 30.09.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София,

30.09.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13505/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Р. ООД, с която са предявени искове срещу М.Г.К. по чл. 108 ЗС, вр. чл.17а ЗППДОбП (отм.) за установяване на правото на собственост върху недвижими имоти, както следва: МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 38 кв.м., находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, бул ********и

МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 16 кв.м., находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, бул

********, както и за осъждането на ответницата да върне на ищеца владението върху описаните имоти.

Ищецът Р. ООД твърди да е придобил процесните имоти в качеството му на правоприемник на преобразуваното СКР.– Д.Ф.МАГАЗИНИ, което го е закупило от И./И./С.Б.на 03.04.1987 г. Твърди, че ответницата се легитимира като собственик по наследствено правоприемство от Т.Г.К., за когото се твърди да е закупил през 1988 г. имотите от СКР.– Д.Ф.МАГАЗИНИ. Ищецът оспорва такава отчуждителна сделка. Твърди, че незаконосъобразно имотът е възстановен на И.Б., който от своя страна без да го е придобил валидно, го е прехвърлил на праводателя на ответницата. Твърди, че ответницата владее имота без правно основание, като го отдава под наем.

Ответницата М.К. оспорва иска. Не оспорва да е наследница на Т.Г.К., но твърди, че имотът е възстановен по реда на ЗВСОНИ на И./И./С.Б.и е деактуван със заповед на кмета на Столична община. В първото заседание на 10.04.2019 г. оспорва да е във владение на имота и да го отдава под наем.

В законоустановения срок трето лице

- Т. ЕООД е направило главно встъпване, като е предявило срещу първоначалните страни следните искове (съобразно изрично уточнение по чл.129 ГПК на вида търсената защита с изявление на процесуалния представител на ищеца, извършено в съдебното заседание на 10.04.2019 г., отразено в доклада по исковете): положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.183 ЗЗД срещу Р. ООД за установяване на правото на собственост върху недвижим имот - МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 38 кв.м., находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, бул ********, придобит по силата на договор за покупко-продажба от В.Б.Ц.с нотариален акт №146, том II, рег.№6794/22.05.2008 г. на нотариус №268 на НК и осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, вр. чл.183 ЗЗД срещу М.Г.К. за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот - МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 38 кв.м., находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, бул

********, придобит по силата на договор за покупко-продажба от В.Б.Ц.с нотариален акт №146, том II, рег.№6794/22.05.2008 г. на нотариус №268 на НК.

Ищецът Т. ЕООД твърди, че е собственик на имота по силата на сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, том II, рег. № 6794/22.05.2008 г., дело № 338/2008 г. на нотариус с рег. № 268 на НК, с която е придобил имота от В.Б.Ц., който от своя страна е придобил собствеността от Т.Г.К. – наследодател на ответника М.Г.К. чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51, том II, рег. № 6498/26.05.2006 г. на нотариус В.В., с рег. № 268 на НК.

Ответникът Р. ООД оспорва иска.

Твърди, че с представения нотариален акт ищецът е придобил съседен на процесния имот, а именно – имот с идентификатор *** - оспорва идентичността на описания в нотариалния акт имот с този, предмет на спора.

Позовава се на своите права върху имота, възникнали по силата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.).

Ответникът М.Г.К. оспорва иска с твърдения, че имотът, описан в нотариалния акт на ищеца, не е идентичен (а е съседен) на имота, предмет на настоящия спор, поради което, ищецът няма вещни права върху процесния имот.

В законоустановения срок третото лице - М. ООД е направило главно встъпване, като е предявило срещу първоначалните страни Р. ООД и М.Г.К. установителни искове както следва: главен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.183 ЗЗД за установяване, че е собственик на основание правна сделка – по силата на договор за покупко-продажба, на недвижим имот - МАГАЗИН №3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 17,80, находящ се на първи надземен етаж в сградата в гр. София, бул ********, заедно с избено помещение №5 и 32/800 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, представляващо УПИ V-5 в кв.351 по плана на гр. София, местност ГГЦ-Г-6-I, с площ от 255 кв.м., върху което е построена сградата. евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗС за установяване, че е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода 14.03.2005 г. – 29.05.2019 г. на недвижим имот – МАГАЗИН №3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 17,80, находящ се на първи надземен етаж в сградата в гр. София, бул ********, заедно с избено помещение №5 и 32/800 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, представляващо УПИ V-5 в кв.351 по плана на гр. София, местност ГГЦ-Г-6-I, с площ от 255 кв.м., върху което е построена сградата.

Ищецът М. ООД твърди, че е собственик на имота на основание правна сделка – по силата на договор за покупко-продажба от 14.03.2005 г., обективиран в нотариален акт № 69, том I, рег. № 2248, дело №65 от 2005 г. на нотариус В.В.. По евентуалния иск, твърди владението върху процесния имот му е предадено в деня на подписване на посочения нотариален акт – 14.03.2005 г. и оттогава е във владение имота. Твърди, че Р. ООД се е снабдило с констативен нотариален акт за недвижим имот с идентификатор ***, включващ няколко имота, между които е и процесният магазин с идентификатор ***. Иска да бъде отменен констативния нотариален акт в частта за процесния имот.

Ответникът Р. ООД оспорва иска.

Твърди, че е собственик на процесния имот на основание чл.17а ЗППДОбП (отм.), а именно: че имотът е бил държавен, предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие СКР.– Д.Ф.МАГАЗИНИ, което е правосубектно към онзи момент, че с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество спорното имущество не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Твърди, че има влязъл в сила съдебен акт, съгласно който е установено, че М. ООД не е собственик на процесния имот, тъй като сделката е била сключена при измама и съответно – е недействителна.

Оспорва ответникът да е придобил имота по давност. В проведеното на 27.01.2021 г. открито съдебно заседание на твърди, че Р.

ООД, а не М. ООД владее имота, като към днешна дата, така и в периода, посочен в евентуалния иск за придобиването му по давност.

Приет е за съвместно разглеждане предявен от първоначалния ищец и ответник по иска на главновстъпилото лице Р. ООД срещу главно встъпилото лице М. ООД насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл.17а ЗППДОбП (отм.) за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот, представляващ МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 16 кв.м., находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, бул ********.

Ищецът Р. ООД твърди, че е правоприемник на преобразуваното ДСОР.– Д.Ф.МАГАЗИНИ, което е придобило имота придобива през 1985 г., с Решение № 52/1403/1985 на МС, че с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество спорното имущество не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Твърди, че придобивният титул на М. ООД – договор за покупко-продажба е порочна сделка, сключена при измама, което е установено с влязло в сила съдебно решение.

Ответникът М. ООД оспорва иска. Поддържа придобивните основание, на които е предявил установителните си искове. Твърди, че е придобил процесния имот на основание валиден договор за покупко-продажба през 2005 г., като от тогава непрекъснато, несмущавано, спокойно, явно и несъмнително владее имота, като го отдава под наем и събира наемната цена.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По общите факти, релевантни за всички искове, предмет на производството:

Установява се от нотариален акт

№81/1940 г. (л.274), че д-р Х.В.придобива по силата на договор за покупко-продажба земя за изграждане на жилищна сграда с магазини. С Протокол за делба от 12.02.2041 г. по гр.д. №206/2041 г. (л.283)в дял на д-р Х.В.са поставени Магазин 1 - с площ от 71,36 кв.м., с лице към бул. Царица Йоана и ул.

Аспарух, Магазин 2 - с площ от 29,24 кв.м. с лице към бул. Царица Йоана, Магазин 4 - с лице към бул. Царица Йоана, с площ от 38,16 кв.м. и магазин 3 - с площ от 39,26 кв.м., с лице към бул. Царица Йоана, а в дял на М..И.Е.– Магазин 3 - с площ от 17,80 кв.м., с лице към бул. Царица Йоана.

Установява се от приетата по делото техническа експертиза, изготвяна след проверка на документи, съдържащи се в СО – Район Триадица, че с АДС №1127/09.07.1952 г. за завземане на недвижим имот за държавен, от М..И.Е.е отчужден описания по-горе Магазин 3. С АДС №1128/10.05.1952 г. за завземане на недвижим имот за държавен, от Х.А.В.са отчуждени описаните по-горе Магазин 1, Магазин 2 и Магазин 5.

С договор от 03.04.1987 г. Исак С.Б.продава на „СКР.– Д.Ф.магазини“ магазин със стаичка, 1/2 клозет и мазе, който имотБ.е придобил по силата на нотариален акт №85/1947 г.

Съгласно техническата експертиза, описания имот отговаря на Магазин 4, описан по-горе. За имота е издаден АДС №9733/29.04.1987 г. (л.12).

От приетите по делото по делото писмени доказателства се установява следното:

Съгласно решение № 52 на Бюрото на Министерски съвет от 14.03.1985 г. е утвърдена строителна програма за подготовка на София за 13-тия конгрес на БКП. В раздел „Реконструкция, модернизация и ново строителство на търговски обекти” е вписан обект № 107 - „Фирмен магазин за луксозна маркова конфекция „Витоша 50-56”, с проектна стойност от 250 хил. лв. и срок за реализация до 30.03.1986 г. (л. 13 и сл., том I, л. 316 и сл., т.

II). Съгласно приложение 1 към заповедта в строителната програма е включен обект: фирмен магазин за луксозна маркова конфекция „Витоша“ 50-56 с инвеститори СД Н., СК Р., СК (СТОПАНСКИ КОМБИНАТ) Р., СК П.-Т. и ГДМПБУ (л. 16 и сл.). Съгласувани са архитектурни проекти е издадено разрешение за строеж № 319 от 05.08.1985 г. на СКР.за фирмени магазини на бул. „****-***(л. 26 и сл., т. I, л. 322 и сл., т. II).

Със Заповед за отчуждаване на недвижим имот №

РД-40-317 от 06.03.1986 г. на Софийски градски народен съвет – Изпълнителен комитет, e отчужденo в полза на държавата дворно място, находящо се на бул. „****-***съставляващ имот пл. 5, кв. 351, местността Центъра, ведно със сгради, постройки, подобрения и съоръжения, включително магазини на Р., които са включени в програмата по решение № 52 на бюрото на МС от 14.03.1985 г. Имотът е отчужден за обект Реконструкция и модернизация на търговските обекти (л. 595 и сл., том II, л. 542-543, т. II, л. 566 и сл., т. II). Със заповедта е определено е изплащане на обезщетение на собствениците, между които е и И./И./С.Б..

Съгласно разпореждане №6 на Бюрото на Министерски съвет от 21.03.1986 г. за преобразуване и образуване на стопански обеднения и комбинати, Стопанки комбинат „Р.” е преобразувано в Стопанско обединение „Р.” (л. 518 и сл., т. II).

От Акт № 9733 от 29.04.1987 г. за държавна собственост на недвижим имот се установява, че държавата е придобила магазин, находящ се на бул. *******с площ от 36,17 кв.м., с ½ ид.ч. от тоалетна, с мазе от 10 кв.м., заедно с 48/800 ид.ч. от сградата и от дворното място, на осн. чл. 77 НДИ (отм.) с договор от 03.04.1987 г., сключен с И.С.Б., който магазин е предоставен за оперативно управление на структурно обособено звено на СОР.- Д.Ф.МАГАЗИНИ (л. 12, т. I). Приложен е договорът от 03.04.1987 г., който в голямата си част е нечетим (л. 10 и сл.м т. I).

Разпечатката съдържа 46 от 161 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71758cf5-bf43-4685-b6ed-6dc52706ceb5