Решение № 901 от 25.06.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2905/2021
- Вид
- Решение № 901
- Подписан
- 25.06.2021
- В сила
- 14.07.2021
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 901 гр. Пловдив , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330202905 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4217007, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Р. В. Р. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли да бъде потвърден обжалваният електронен фиш като правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност. Претендира направените разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Съгласно представената разписка, обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 23.02.2021г. Жалбата е подадена на 09.03.2021г. съгласно пощенското клеймо, т.е. в законоустановения 14-дневен срок за 1 обжалване на електронни фишове. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 29.11.2020 г. в 14,31 ч. в II64, км. 34-ти посока на движение гр. Карлово към гр. Пловдив, при ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак “B26”, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 93 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 33 км/ч. като собственик е бил Р. В. Р..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 96 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч., установената от АНО скорост се явява в размер на 93 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 2
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.
В конкретния случай, според съда, от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод да е налице неспазване на пътен знак B26 от страна на жалбоподателя, поради което и същият не се доказва да е извършил вмененото му административно нарушение.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на 3 превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство.
В случая, видно от представения Протокол по чл. 10 от Наредбата, АТСС е било позиционирано на път II-64, км 34-ти.
Доколкото от представената снимка (статично изображение), както и от представената снимка на автомобила, към който е било прикрепено АТСС, с което е бил осъществен контролът, не се вижда позиционирането на пътния знак, при спазване принципа на служебното начало и с оглед направеното възражение в жалбата по отношение на фактическата обстановка и позиционирането на знаците, в хода на съдебното производство била изискана справка от ОПУ-Пловдив дали съответният участък от пътя попада под действието на пътен знак В26. Съгласно писмо изх. № 11-00273/11.05.2021г. от ОПУ-Пловдив се установява, че пътната отсечка от път II64 е с множество неравности, поради което е била сигнализирана с 4 групи знаци – А12-неравности, B26- ограничение на скоростта до 60 км/ч, Т2 – дължина на компрометирания участък 3000 м. Пътните знаци в посока от Карлово към Пловдив били разположени на км 30+530 и на км 32+500.
Посочва се, че вероятно за да се избегне спазване на ограничението на скоростта и съответно налагането на санкции при неспазване на същото, з н а ц и т е B26 (60 км/ч) неколкократно са били премахвани от недобросъвестни водачи на МПС и хвърляни встрани от пътя. Всеки път същите били възстановявани до 27.07.2020г., когато били констатирано окончателното им изчезване. Същите били монтирани отново на 02.11.2020г., след което отново са изчезнали.
В тази насока напълно основателно се явява възражението на 4 жалбоподателя, че няма доказателства на мястото на осъществения контрол към 29.11.2020г. да е бил наличен знак В 26 за ограничение на скоростта и неправилно е било констатирано нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП по обжалвания в настоящото производство електронен фиш. От обективна страна, при липса на знак, поставен по съответния ред и видим за водача, липсва задължение за водача да спазва ограничение на скоростта, различно от общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Следва да се посочи и че в протокола по чл. 10 е отразено, че АТСС-то, с което се е осъществило видеонаблюдението, е било разположено на 500 метра от пътния знак за ограничение на скоростта. В случай, че контролът е бил осъществен на посочения 34-ти км от път II-64, то същият се явява на 1500 метра от евентуално поставения знак, намиращ се съгласно справката от ОПУ-Пловдив на км 32,500 от пътя. Така при твърдяното позициониране на АТСС в Протокола по чл. 10 и действителната разлика между мястото на поставения знак и извършването на твърдяното нарушение се констатира различаване от 1 километър, което различаване е значително и води до основателно съмнение за законосъобразността на осъществения видеоконтрол, респективно до съмнение дали водачът е извършил именно твърдяното нарушение.
Така въз основа на гореизложеното, с оглед на събраните доказателства, обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се направи несъмнен извод за наличие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта на преминаващите пътни превозни средства към датата и на мястото на извършване на твърдяното нарушение. Тъй като административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, то и административнонаказателното обвининие се явява недоказано, поради което и процесният електронен фиш следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. Същият е претендирал заплащането на разноски, но по делото не са представени доказателства за извършването им – липсва договор за правна защита и съдействие или друг документ, удостоверяващ извършването на разноски, поради което и такива няма как да бъдат присъдени.
5
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4217007, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Р. В. Р. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6