Определение № 145 от 15.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Велико Търново, 15.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско дело № 20234001000115 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна частна жалба от М. В. Ц. против Определение № 148/ 20.04.2023 г. по т.д. № 33/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е прекратил производството по делото поради процесуална недопустимост на предявения от жалбоподателя иск. Жалбоподателят счита акта за незаконосъобразен. Съдът прекратил делото в нарушение на изискването да квалифицира исковата претенция с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум.

Изразява несъгласие със становището на съда, че на съдебен контрол подлежат само решенията на ОС на сдружението, но не и решенията на ОС на ловните дружини, както и че решението на ОС на Сдружението има окончателен характер. Поддържа, че притежава активна легитимация да обжалва решението на ОС, тъй като е бил член на Сдружението към датата на вземане на атакуваното решение.

Съдът констатира следното: М. В. Ц. е сезирал ОС – Плевен с иск за отмяна на решения, взети на ОС на ловната дружина с. Славовица на 17.03.2023 г. Исковата си претенция е основал на твърденията, че ОС е проведено в нарушение на ЗЛОД, ЗЮЛНЦ и Устава на Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Долна Митрополия“, посочено като ответник по иска му, а именно – нарушени били изискванията за свикване на ОС, не бил допуснат до участие с позоваване на невлязло в сила решение за наложено му наказание „изключване от състава на Сдружението за срок от 3 г.“, за съществуването на което е узнал в деня на ОС, не било допуснато до участие лице с право на това, а същевременно на ОС присъствали и взели участие в гласуването лица без право на това. Към исковата си молба е приложил писма от УС на Сдружението, с които е уведомен за взето на 10.03.2023 г. решение на УС за налагане на наказанието 1 изключване от състава на Сдружението за срок от 3 г., разписка за пощенска пратка, установяваща доставяне на писмата на 20.03.2023 г., както и жалба срещу това решение, адресирана до ОС на Сдружението. С обжалваното определение ОС – Плевен е счел за процесуално недопустим предявения от Ц. иск, квалифициран от него с правно основание чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ, и е постановил прекратяване на производството по делото. Съдът се е аргументирал, че дори и ищецът да притежава активна процесуална легитимация, доколкото към датата на провеждане на ОС на ловната дружина няма произнасяне на ОС на Сдружението по жалбата му срещу наложеното изключване, т.е. е бил носител на членствено право, претенцията му е лишена от предмет, защото на решенията на ловната дружина не подлежат на съдебен контрол, на какъвто подлежат само решенията на ОС на Сдружението.

При изяснената фактическа обстановка ВТАС споделя формирания от първоинстанционния съд извод за процесуална недопустимост на предявения от Ц. иск, при което намира подадената от него частна жалба за неоснователна.

Правилно, съобразявайки изложените в исковата молба твърдения и заявения петитум, съдът е подвел правния спор под нормата на чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ и правилна се явява неговата преценка, че такъв иск, насочен срещу решения на ОС на ловна дружина, е процесуално недопустим. Съгласно цитираната разпоредба на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава подлежат решенията на ОС на сдружението, каквито не се атакуват с исковата молба, а изложените в нея обстоятелства са за незаконосъобразност на взети решения от ловната дружина, в която ищецът участва. Видно от чл.29 ЗЛОД, ловната дружина представлява обединение на поне 20 български граждани, придобили право на лов, с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район. Макар да притежава известна правосубектност, тъй като има свое ръководство и общо събрание и компетентност да взема определен кръг решения, ловната дружина не е юридическо лице. Такова е само сдружението, което се учредява от лицата, обединени в ловни дружини, и което се регистрира при условията и по реда на ЗЮЛНЦ . Ловните дружини са негови организационни звена, като между всеки от ловците в дружината и сдружението възниква членствено правоотношение – такова не е налице между тях и дружината или между дружината и сдружението. Именно защото ловните дружини не са юридически лица, т.е. нямат правосубектност, разпоредбите на ЗЮЛНЦ за обжалване на решенията на ОС на сдружението по съдебен ред са неприложими към решенията на ОС на ловните дружини. Тези решения не подлежат на пряк съдебен контрол, а оспорването на същите се осъществява съобразно правилата, предвидени в устава на сдружението.

Въпросът за активната процесуална легитимация на ищеца в случая не стои – той би следвало да се обсъди само в случай, че искът му беше насочен срещу решение 2 на ОС на Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Долна Митрополия“, доколкото правото на иск по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ е обусловено от качеството член на сдружението към датата на атакуваното решение. Само за пълнота на изложението, с оглед настояването в жалбата на Ц., че към 17.03.2023 г. той е бил член на Сдружението, следва да се посочи следното: Взетото решение за изключване на член на сдружението има конститутивен характер, т.е. при липсата на предвидени в устава условия за настъпване на ефекта на решението, то поражда незабавно действие. Обжалването му не е елемент от фактическия състав за прекратяване на членственото правоотношение, нито ЗЮЛНЦ предвижда действието на решението на УС за изключване на член на сдружението да настъпи след изтичане на срока по чл.25 ал.5 или ал.6 ЗЮЛНЦ. В този смисъл е Решение № 60052/13.07.2021 г. по т. д. № 261/ 2020 г. на II т.о. ВКС. Видно от доказателствата, приложени към исковата молба, решението на УС на Сдружението за налагане на наказание на Ц. е взето на 10.03.2023 г., при което той не е процесуално легитимиран да обжалва решения, взети от ОС на Сдружението след тази дата, с изключение на решението на ОС, взето по депозираната от него жалба срещу решението на УС за изключването му. В тази връзка следва да се отбележи, че клаузата на чл.22 ал.9 от устава на Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Долна Митрополия“, предвиждаща окончателност на решението на ОС, с което се потвърждава решението на УС за налагане на наказание на член на Сдружението, не е от естество да дерогира законоустановения съдебен контрол върху решенията на ОС на юридическите лица с нестопанска цел, предвиден в чл.25 ал. 4-6 ЗЮЛНЦ.

/Определение № 70 от 21.02.2022 г. по ч. т. д. № 254/2022 г., I т. о., на ВКС/.

По изложените съображения постановеното от ОС – Плевен определение, слагащо край на производството по предявения от Ц. иск, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 148/ 20.04.2023 г. по т.д. № 33/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4