Решение № 7 от 14.01.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Сливен, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500438 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против първоинстанционно решение №732/12.09.2025г. по гр.д.№ 2432 по описа за 2025г. СлРС, с което е:

- ОСЪДЕНА ОБЩИНА - СЛИВЕН, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ******* ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл.

45 ЗЗД сумата от 158,24 лв. /сто петдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща изплатено по застраховка „Каско стандарт” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 25.10.2024 г. от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване на камък, намиращ се на пътното платно от длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.05.2025 г. до окончателното й изплащане;

- ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за разликата над уважения размер о т 158,24 лв. до пълния предявен размер от 316,47 лв. като

НЕОСНОВАТЕЛЕН;

1

- осъдена ОБЩИНА - СЛИВЕН, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ******* ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 355,00 лв.

/триста петдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

- осъдено ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ******* ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА - СЛИВЕН, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

Сливен, *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Против това решение са постъпили въззивна жалба и насрещна въззивна жалба – от всяка от страните в първоинстанционното производство.

Първата въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство.

С нея се атакува частично цитираното решение в отхвърлителната му част. Въззивникът твърди, че в нея то е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е нарушен основният принцип в деликтното право, че всеки трябва да поправи вредите, които е причинил виновно другиму. Доказана е вината на ответната община, която не е изпълнила задължението си по поддържане на пътната настилка, не е сигнализирала препятствието на пътя и е длъжна да поправи нанесените щети на застрахованото ВПС.

Застрахователят е изплатил ремонта на автомобила и се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, поради коетоследва да получи сумата 316, 47 лв., с която е покрита щетата. Въззивникът заявява, че не е съгласен с извода на съда за съпричиняване на вредата от страна на водача, тъй като липсата на сигнализация е препятствала възприемането на камъка на пътното платно и по обективни причини не е могъл да го избегне.

Поради това моли да се отмени в отхвърлителната му част атакуваното решение и вместо това да се постанови ново, с което искът бъде уважен изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

Насрещната въззивна жалба

2 е подадена от ответника в първоинстанционното производство и с нея се атакува цитираното решение в уважителната му осъдителна част. Насрещният въззивник счита, че не е установена причинно-следствената връзка между твърдяното преминаване през камък на пътя и повредата по джантата на автомобила. Развива подробни доводи относно възможността на водача на автомобила да възприеме препятствие по пътя и при движение с определена скорост – да го избегне, тъй като следва да има достатъчно време да предприеме маневра по намаляване на скоростта или спиране, както изисква ЗДвП. Също така насрещният въззивник счита, че съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, като е възприел механизма на произшествието единствено от шофьора и свидетеля от лекия автомобил и това поставя под съмнение доказателствената стойност на техните твърдения. Позовава се на СТЕ относно разстоянието, от коетое могло да се възприеме препятствието и наличието на достатъчно време за преценка и реакция на водача и заключението на вещото лице за наличие на техническа възможност вшофьорът да възприеме своевременно препятствието и да предотврати преминаване с такава скорост, която би довела до увреждане.

С оглед това заявява, че причината за ПТП е несъобразяване на водача на лекия автомобил с пътната обстановка, поради което моли да се отмени в уважителната част на атакуваното решение и да се отхвърли изцяло искът. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В насрещната въззивна жалба няма направени нови доказателствени искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивната и насрещната въззивна жалби.

В с.з., за първия въззивник, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата и иска тя да бъде уважена, като се отмени в отхвърлителната част атакуваното решение и се присъдят изцяло претендираните суми.

Моли да се отхвърли въззивната жалба на насрещната страна, като неоснователна. Претендира разноски, прави евентуално възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна.

В с.з. за въззиваемата община, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, който да изрази становище.

Въззивният съд намира въззивната и насрещната въззивна жалби за 3 редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването, постигнат посредством двете въззивни жалби – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната и насрещната въззивна жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Както фактическите, така и правните констатации на решаващия съд намират опора в събраните доказателствени средства и кореспондират с материалноправните норми, приложими към настоящия спор и настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с тях, поради което съгл. чл. 272 от ГПК, препраща мотивите си към тези на първостепенния съд.

Правилно е формирана фактическата обстановка от решаващия съд, който е взел предвид и е анализирал всички събрани годни, допустими и относими гласни и писмени доказателствени средства. За установяване на механизма на настъпване на ПТП правилно се е съобразил както с експертното заключение, така и със свидетелските показания, доколкото вещото лице излага теоретична постановка, изградена изцяло върху документални данни, а свидетелите-очевидци я конкретизират с оглед лично възприетите специфични обстоятелства. Само фактът, че водачката на лекия автомобил е застрахованото при ищеца лице, не е основание да се дискредитират показанията й, тъй като те се подкрепят и от другия очевидец, пътувал в превозното средство и като цяло не се конфронтират със заключенията на експерта и не противоречат на останалите писмени доказателства.

Първоинстанционният съд правилно е субсумирал установените факти към приложимите правни норми и е изградил правните си изводи изцяло в съответствие с материалноправните разпоредби. Правилно е отчел 4 наличието на валидно сключена застраховка, факта на изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования собственик на увреденото превозно средство, както и на отправяне на регресна покана до ответника. Стигнал е до правилния извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответната община като пряк причинител на вредата в хипотезата на чл.

49 от ЗЗД чрез натоварени от него лица. Приел е обосновано, че са налице елементите на фактическия състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД – деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и авторство на лице, на което е възложена определена работа, като вината на последното се презумира.

Отговорността на ответната община като юридическо лице, е с идентичен фактически състав на общия по чл. 45 от ЗЗД, като отклонението е само относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез пораждането й заради действия на други, физически лица, на които е било възложено от отговарящия субект, извършването на определена работа, при и по повод на която са причинени вредите. Безспорно е установен видът и стойността на вредата.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че община Сливен, като собственик на общинските пътища, има задължение за поддържането им, както и че когато има препятствие на пътя /каквото безспорно представлява камъкът, намиращ се на платното, през който е преминал увреденият автомобил/, което създава опасност за движението, стопанисващото пътя лице, каквото е ответната община, следва да го сигнализира по подходящ начин и да го отстрани в най-кратък срок, което в случая не е било сторено към момента на произшествието.

Неизпълнението на тези законови задължения неотменно ангажира гражданската имуществена регресна отговорност на ответника, която първостепенният съд правилно е редуцирал, като е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на водача на МПС.

Застрахованата водачка заявява, че е възприела препятствието, но не е успяла да го избегне със задната гума, като експертът сочи, че при движение с определена скорост това би било възможно. Поради това районният съд е достигнал до правилния извод, че скоростта на движение не е била съобразена по смисъла на чл. 20 от ЗДвП със състоянието на пътя, с 5 конкретните условия, пътната обстановка и интензивността на движението така, че да контролира превозното средство и да избегне или намали причиняването на имуществената вреда.

При тези обстоятелства, доколкото за да се счете, че има принос за настъпването или увеличаването на вредата, по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, увреденото лице трябва да е осъществило обективно определено поведение, което да е трябвало или да е могло и да не осъществи, и трябва именно без него вредата да не би настъпила или да би била в по-малък размер, като не е необходимо увреденият да е действал виновно, правилно е прието от решаващия съд, че приносът на двете страни е равен и е намалил размера на дължимото за връщане обезщетение с 50 %, присъждайки сумата от 158, 24 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане.

В обобщение - решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, въззивната и насрещната въззивна жалба против него не следва да бъдат уважавани, а атакуваният с тях акт следва да бъде потвърден изцяло, включително по отношение на разноските, които са правилно присъдени.

С оглед изхода на процеса и отхвърляне на двете въззивни жалби, разноските за тази инстанция остават за сметка на всяка страна, както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

Разпечатката съдържа 49 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/717485f0-2f4b-4d52-abe9-1529d83332e1