Решение № 1437 от 17.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1437 гр. Бургас, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20252120101205 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на П. Г. М., ЕГН:

**********, чрез адвокат М. М. от АК-Пловдив, против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * (сграда А), Бизнес Център „България“, представлявано от *, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, с която ответното дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на ищцата, поради получаването на горната сума, въз основа на недействителен договор за потребителски кредит № 2690770/16.12.2022г., сключен между страните, поради противоречието му със закона и добрите нрави, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С исковата молба е предявен и иск против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * (сграда А), Бизнес Център „България“, представлявано от И.М.а Ш., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 330лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 16.12.2022г. сключен между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 16.12.2022г. между ищцата и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, 1 с който е бил предоставен кредит в размер на 2100 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия, за обезпечаване договора за кредит, ищцата следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. На 16.12.2022г. между ищцата и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата, на който ищцата следвало да заплати сумата от 330 лв. Излага се, че процесният договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК, тъй като не са посочени лихвения процент и условията за прилагането му. Поддържа се, че договорът не отговаря на изискванията и на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, тъй като не съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата дължима сума от потребителя. Посочва се, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез договора за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. Изложени са подробни съображения за неравноправност на клаузата на договора, нарушаване на правата на потребителя, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Затова счита, че кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита и се претендира връщане на сумата от 100лв. като недължимо платена.

По отношение на втория иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се излагат сходни аргументи, като се твърди още и че договорът нарушава добросъвестността в отношенията, поради явната нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена. Посочва, че договорът е неразбираем и поставя в невъзможност потребителят да прецени икономическите последици от сключването му. Поради неговата нищожност се иска връщане на платената сума като възнаграждение.

Така предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с който претенцията се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Излагат се подробни съображения за валидността на договора. Представят се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с който претенцията се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Излагат се подробни съображения за валидността на договора за предоставяне на поръчителство.

Посочва се, че обезпечаването на договора за кредит с договор за поръчителство не е задължително условие, то е възможност за кредитополучателя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С молба, депозирана преди датата на откритото съдебно заседание, ищецът е изменил размерите на предявените искове, чрез тяхното намаляване, както следва: от 2

100 лв., на 95,80 лв. по първия иск и от 300 лв. на 239.98 лв. по втория иск.

Така направеното изменение е прието от съда с протоколно определение от 03.06.2025г.

В съдебно заседание ответниците не изпращат представители.

Депозирали са молби преди насроченото по делото открито съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от представените по делото доказателства, че между ищеца и първия ответник е сключен Договор за кредит №2690770/16.12.2022г, по силата, на който ищецът е кредитополучател, а ответникът – кредитодател. Безспорно е още, че между ищеца и втория ответник е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В изпълнение на сключения договор за потребителски кредит първият ответник е превел в полза на ищеца сумата от 2100 лв. – главница.

Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска срещу „Кредисимо“ ЕАД:

За успешното провеждане на предявения осъдителен иск, ищецът следва да установи сключване на процесния договор при наличието на твърдените основания за нищожност /недействителност/, настъпването на факта на плащане, неоснователността на имущественото разместване, което в конкретния случай се изразява в твърдяната липса на правно основание и да установи размера на обогатяването на ответника, респ. обедняването си. А в тежест на ответната страна е да установи възраженията си за наличието на правно основание да получи сумата, съответно - да задържи извършеното плащане.

В настоящия случай ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), поради което по отношение на представения договор за потребителски кредит са приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.

Безспорно се установи, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит, безспорно е и плащането на суми по кредита.

Видно от разпоредбата на чл. 22 Закон за потребителския кредит (ЗПК) когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до нищожност на договора, защото последиците от недействителността са възникнали при самото сключване на договора. Правните последиците от обявяването на сключения договор за нищожен са предвидени в текста на чл.

3

23 ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Формално е изпълнено изискването и ГПР е посочен в Договора, но размерът му не е правилно определен, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което възнаграждение потребителят е длъжен да заплаща разсрочено на всяка падежна дата на кредита, независимо от това дали погасява редовно кредита си. След като ищецът е избрал да предостави обезпечение чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство, какъвто е настоящият случай, то възнаграждението по този договор несъмнено представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗПК, следва да бъде включено при изчисляване размера на ГПР.

Според решение на съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга (какъвто е процесният случай), попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.

Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено в ГПР по Договора, което в настоящия случай не е сторено. Така Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент – в този смисъл е и т. 55 и т. 56 от Решение по дело С-714-22 на Съда на ЕС. Ето защо и на основание чл.

22, ал. 2 от ЗПК договорът е недействителен, поради което потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита по силата на чл. 23 от ЗПК – аргумент от решение на съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23.

Ищцата е заплатила по договора сума за възнаградителна лихва в размер на 95,80, видно от представената от първия ответник справка за платените по кредита суми. Тази сума е платена без основание, поради което искът за връщането й се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По иска срещу „Ай тръст“ ЕООД:

Според решение на съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23г., съдът 4 може да извършва преценка за евентуално неравноправен характер на клаузите на договор за поръчителство, при положение че потребителят е сключил този договор едновременно с договора за кредит и за да изпълни предвидено от последния договор задължение, че поръчителят е избрано от кредитора лице и че разходите за поръчителство се дължат едновременно с вноските по заем, какъвто е процесният случай.

При преценка по чл. 143 от ЗЗП, уговорената между потребителя и поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД клауза за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на месечни вноски за периода на действие на договора за потребителски кредит, т. е за срок от 15 месеца, съобразно приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство, срещу задължението на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПП. Този извод следва от обстоятелството, че с посочената клауза е уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана от евентуално неизпълнение на длъжника или не, като размерът на възнаграждението почти се равнява на размера на предоставения кредит. В този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна – в този смисъл Определение №261028 от 16.12.2020 г. на ОС Бургас по в.ч.гр.д. №2805/2020 г., Определение №2543 от 29.10.2020 г. на ОС Бургас по в.ч.гр.д. №1996/2020г.

Клаузата за възнаграждение на поръчителя не е индивидуално уговорена, тъй като е определена от поръчителя предварително. Нещо повече, няма никакви разяснения в договора как се определя възнаграждението и защо трябва да бъде точно в този размер. След като клаузата е неравноправна и не е индивидуално уговорена, тя е нищожна (чл.146, ал.1 от ЗЗП), поради което ищцата не дължи възнаграждение на поръчителя.