Решение № 8145 от 18.07.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8145

Варна, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20257050700694 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба от С. С. А. [ЕГН], чрез адв. Г. Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1569/21.03.2025 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място], в частта на т.2, с която по на основание чл. 106а, ал.1, т.4 б. “б“, вр. ал.2, т.3 ЗАвтП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС № ********* на С. С. А. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година на водача, извършващ превоз с МПС, което не включено в Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Жалбоподателят с молба № 9374/05.06.2025 г. е уточнил, че оспорва заповедта само в частта на т.2. Намира, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. В нея не са посочени факти и доказателства, които да обосноват извод за материална и териториална компетентност на административния орган. Посочено е, че заповедта се издава въз основа на АУАН и обясненията на пътниците, но не е посочено какво са изложили пътниците и какви нарушения са установени. От обясненията на шестте пътника, които са пътували с него в деня на проверката не е установено да има договорка за плащане на превоза. Пътниците са предоставили средства единствено за закупуване на гориво за изминаване на маршрута, но не и възнаграждение за транспортната услуга. Пътниците и жалбоподателят живеят в малко населено място – [населено място], въпреки, че адресните им регистрации са в други населени места, поради което са узнали за намерението му да купи автомобил от Германия. Счита, че липсва извършено нарушение, което да е предпоставка за налагане на ПАМ. Наложената ПАМ е до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Отстраняване на твърдяното от административния орган нарушение би следвало да означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача. В хипотезата, когато лицето извършило превоза няма намерение да извършва дейност по превоз на пътници по занятие, се получава така, че лицензирането няма да се използва от жалбоподателя. В този случай ПАМ ще е за 12 месеца, с което е нарушен принципа на чл.6, ал.2 АПК. Отправено е искане за отмяната на оспорената заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез адв. Г. Г..

Ответник – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място] в становища №6649/17.04.2025 г., № 8104/15.05.2025 г. и № 10019/16.06.2025 г. оспорва жалбата като неоснователна, изложени са подробни съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд – гр. Варна намира за установено следното от фактическа страна:

Издаден е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 01095/21.03.2025 г. съставен от Х. А. М. на длъжност старши инспектор при ОО "Автомобилна администрация" [населено място], в присъствието на свидетеля Г. Д. М., в който е посочено, че С. С. А. на 21.03.2025 г. около 13,10 часа в обл. Разград, общ. Цар Калоян, ПП І-2, км 47+200 пред бистро „Дервента“ в посока от [населено място] към [населено място], управлявал лек автомобил „Фолксваген транспортер“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Феникс лизинг – 1“ и ползвател С. А. С., като извършвал нерегламентиран превоз на 6 /шестима/ пътника по маршрут от населени места в РБългария до ФРГергамия и договорени цени на пътуването посочени в снетите обяснения от пътниците от служители на ОД МВР Разград, сектор „ПИП“, автомобила е спрян за проверка от служители на РУ МВР Разград, като при проверката е установено, че водача С. С. А. на МПС извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане с МПС с рег. № [рег. номер] без удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. От извършената справка е установено, че МПС не е включено в списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, с което е нарушил чл. 24, ал.1, вр. чл.6, ал.1на ЗАвтП. Посочено е в АУАН, че са иззети като доказателства обяснения от Н. Е. М., М. Н. Т., С. Р. И., Д. С. Р., Ю. А. С., А. А. А., СРМПС част ІІ с № *********, СУМПС [номер], регистрационна табела № [рег. номер] и снимков материал. АУАН е подписан от С. С. А. на 21.03.2025 г. с възражение, „неизвършвам такси, възразявам с констатации“.

Снети са обяснения на 21.03.2025 г. от Н. Е. М., М. Н. Т., С. Р. И., Д. С. Р., Ю. А. С. и А. А. А.. От обясненията на А. А. А. се установява, че С., който наричат С., посочил е и телефонния му номер е управлявал буса. Останалите лица посочват водача на буса с името С., но с оглед обясненията от А. А. съдът приема, че жалбоподателят е известен с името С.. Всички лица, които са дали обяснения посочват, че С. /С. С. А./ е управлявал буса, всяко от тях е взето с буса от селото, в което живее или от удобно за него място. Н. М., е обяснила, че за транспорта е следвало да заплати при пристигане в Германия 100 евро, съответно Ю. С. и С. Р. И. посочват, че са имали уговорка да заплатят за транспорта по 50 евро. М. Т. е обяснил, че е щял да попита С. при пристигане в Германия какво му дължи за превоза. А. А. е обяснил, че е щял да върне услугата от С. /С./ по друг начин. Д. С. Р. е обяснил, че не е заплащал нищо за пътуването, защото С. и баща му се познават и ако имало договорка тя е между тях двамата.

От свидетелство за регистрация на МПС с рег. № [рег. номер] се установява, че е собственост а „Феникс лизинг – 1“ ЕООД и за ползвател е вписан С. А. С., относно данни S1 /брой места за сядане + място за водача/ е посочено „М1 8+1“.

В съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан Д. С. Р., който е заявил, че познава С.. На 24-25.03.2025 г. не помни точната дата, са тръгнали за Германия, но не са успели да стигнат. С. е имал намерение да си закупи автомобил от Германия, а Д. Р. е имал уговорка да пътува с него. С. е управлявал бус „Фолксваген“, черен на цвят, автомобила е на баща му. В буса освен него и водача е имало още пет лица, които назовава с лично име, защото не знае бащиното и фамилното им име, това са С., Антон, И., Инзюле /името е записано, така както е произнесено/ и Н.. Посочва, че всички са се познавали. Уточнява, че Инзюле има сестра, която е [семейно положение] за брата на С.. Твърди, че не е заплащал за превоза. С. по принцип е работел като строителен работник.

С т.1 от процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1569/21.03.2025 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място] е наложена ПАМ по чл. 106а, т.1, б. “б“ и ал.2, т.1 и ал.7 ЗАвтП - временно спирано от движението на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с рег. № [рег. номер] и отнемане на Свидетелство за регистрация част ІІ № ********* на л. а. „Фолксваген транспортер“. Заповедта в частта на т.1 е била оспорена от С. А. С. – ползвател на МПС. С Решение № 6334/11.06.2025 г. по адм. дело № 759/2025 г. на Адм. съд – Варна е отхвърлена жалбата. В тази част заповедта не е предмет на настоящия спор.

Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 21.03.2025 г. Жалбата е депозирана на 01.04.2025 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна в частта на т.2 от заповедта, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП.

По силата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № РД-01-67 от 29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл.7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която по т. 4 началниците на областните отдели "Автомобилна администрация" в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ са оправомощени да прилага принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. На основание чл. 2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта и съобщенията със седалище София и с областни отдели във всички областни градове. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Налагането на ПАМ по ЗАвтП не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставения АУАН не е предпоставка за издаване на процесната заповед и в случая може да служи само за потвърждаване на установените факти. В оспорената заповед е посочено, че са взети предвид, съдържащите се констатации в АУАН № 1095/21.03.2025 г. В заповедта не е посочено мястото на извършване нарушението на превоза на пътници, но в посочения АУАН, към който препраща оспорената заповед е посочено, че мястото на нарушението е обл. Разград, общ. Цар Калоян, ПП І-2 км 47+200, пред бистро „Дервента“ в посока от [населено място] към [населено място]. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК е допустимо мотивите на административния акт, да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на оспорената заповед, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт. В оспорената заповед има препращане към АУАН, поради което мястото на нарушението е безспорно установено. След като то е в обл. Разград началника на ОО „АА“ – [населено място] е имал компетентност да издаде оспорената заповед. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.106а от ЗАвтП.

В оспорената заповед са изложени фактически и правни основания за издаването й, които са достатъчно пълни и дават възможност да се установи поради какви факти и обстоятелства е издадена. Непосочване на лицата, от които са снети обяснения не е съществено процесуално нарушение, защото в заповедта е посочено, че се издава и съобразно констатациите в АУАН № 1095/21.03.2025 г., а в него са посочени лицата, от които са снети обяснения. Дори и тези лица да не са били посочени, процесуалното нарушение нямаше да е съществено, защото заповедта за ПАМ се издава не с оглед личността на лицата дали обяснения, а предвид установените факти. В този смисъл Решение № 13723/17.12.2024 г. на ВАС по адм. дело № 9765/2024 г. Посочване съдържанието на обясненията също не е необходимо да се съдържа в заповедта за ПАМ, защото в АУАН е посочено, от които лица са снети обяснения и последните са приложени в административната преписка. Следва, че има яснота относно фактите и обстоятелствата, които са послужили за издаване на административния акт в частта на т.2. Няма нормативно изискване в оспорената заповед да се съдържат указания какви действия да се предприемат, за да се счита нарушението отстранено, поради което липсата на такива не опорочава административния акт. Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването, както и разпоредителна част, поради което липсват нарушения на чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК. Налагането на две принудителни административни мерки на различни лица не е процесуално нарушение, защото не е препятствано правото на защита както на жалбоподателя, така и на собственика или ползвателя на МПС.

Разпечатката съдържа 23 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7172957f-4ec1-40c0-8077-75cb77e619eb