Решение № 2282 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2282 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Р. М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100502333 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №380 от 09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 4604/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от Р. Т. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Банкя, ул. **** срещу Т. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, М. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр.

Банкя, ул. **** и В. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. Банкя, ул. ****, като частично е уважил претенциите на ищеца и е ОСЪДИЛ ответниците да й заплатят солидарно сумата от 2 718,25 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от теч в собствения й имот – първи етаж от къща в гр. Банкя, ул. ****, ведно със законната лихва от 30.12.2021 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 718,25 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева. ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Я. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Банкя, ул. **** срещу Т. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, М. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр.

Банкя, ул. **** и В. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. Банкя, ул. **** искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 5000 лева, представляваща обезщетени за имуществени вреди в обитавания от него имот – първи етаж от къща в гр. Банкя, ул. ****, ведно със законната лихва от 30.12.2021 год. до окончателното плащане. Присъдени са разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

1

Недоволни от съдебното решение са останали ответниците, които в законоустановения срок подават въззивна жалба, като съобщението за решението е получено на 13.01.2023 год., а въззивната жалба е подадена на 27.01.2023 год. (датата на пощенското клеймо). Оспорват изводите на съда относно произхода и източника на вредите в собствения и обитаван от ищците втори етаж от процесния недвижим имот. Смятат, че съда неправилно е възприел заключението на вещото лице, като е приел, че ремонтът е осъществяван само в апартамента на ответниците, като въвежда възражение за принос от страна на ответниците, стъпвайки отново на заключението на вещото лице, което казвало, че ремонта е осъществяван едновременно в двата етажа. Напълно в обратен смисъл, според жалбоподателите, първоинстанционния съд е приел, че вредите са в резултат от бездействие от тяхна страна, както и за характера на констатираните петна в банята на ищците. Неправилно, според жалбоподателите, съдът е кредитирал показанията на един свидетел, а на другия свидетел е дискредитирал като непоследователни и недостоверни. Считат, че ищците не са доказали в условията на пълно и главно доказване предпоставките от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, които следва да се реализират за да се ангажира отговорността на ответниците. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищците. Претендира разноски.

В срока за подаване на отговор на въззивна жалба по чл.263 от ГПК ищците подават отговор на въззивната жалба, като считат същата за неоснователна и необоснована. Считат, че по делото в първата инстанция безспорно са се установили произходът, източникът и характерът на вредите в апартамента на ищците, като се позовават на приетите по делото и неоспорени експертизи. Правят доказателствено искане във връзка със стойностите, посочени от вещото лице в съдебно – оценителната експертиза, като изразител на вложения труд и средства, като считат, че предвид инфлацията същите следва да бъдат преизчислени.

Позовават се на свидетелските показания на Романски и експертизите поделото, които подкрепяли законосъобразността на съдебното решение и правилността на изводите на съда относно некачественото осъществяване на ремонта от страна на ответниците. Поддържат заявеното в исковата молба, подкрепено във въззивната жалба и със събраните гласни доказателствени средства, че ответниците са бездействали и не са предприемали необходимите действия по отстраняване на вредите, въпреки наличието на изрични указания от страна на свидетеля Романски, който е извършил и огледа на двата етажа и е констатирал течовете. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като вместо него постанови ново, с което изцяло да уважи претенцията на ищеца. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК. А съдът с протоколно определение е обявил, че направеното доказателствено искане не попада в хипотезите на чл.267 ГПК и ги е оставил без уважение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Р. Т. В. и Д. Я. Б. срещу Т. И. Г., М. Т.

Б. и В. Т. Г., с която са предявени искове за осъждане на ответниците да заплатят при условията на активна и пасивна солидарност на ищците сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от теч в ползвания от ищците имот, ведно със законната лихва от 30.12.2021 год. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищците твърдят, че са съпрузи и живеят на първия етаж от двуфамилна сграда, находяща се в гр. Банкя, ул. ****, който е собственост на ищцата В.. Сочат, че ответниците са съсобственици на втория етаж при квоти 4/6 ид. ч. за Т. И. Г. и по 1/6 ид. ч. за М. Т. Б. и В. Т. Г., но в жилището живеят ответницата М. Т. Б. заедно със съпруга, детето си и ответника В. Т. Г.. Излагат, че преди две години поради некачествено направен основен ремонт на банята в жилището на ответниците, при който били извършени подмяна и съединяване на тръбите за чистия и мръсния канал с тръбите от долния етаж, но съединяването и уплътняването на тръбите било неправилно направено, започнал теч в банята на ищците, който се разраствал и който към настоящия момент обхващал и кухнята, като започнал да отива и към вътрешния коридор и външното стълбище. Сочат, че въпреки молбите за отстраняване на теча и слагане на нормално уплътнение ответниците не предприели необходимите действия, поради което течът станал непоносим – всеки ден падали цели парчета от мазилката от тавана на банята и кухнята, таванът и стените в банята почернели от мухъл, вратата била разядена от мухъл. Считат, че поведението на ответниците, изразило се в извършване на некачествен ремонт в тяхната баня и в непредприемане на действия по отстраняване на теча, е станало причина за претърпените от ищците имуществени вреди, за чието отстраняване са необходими разходи за материали и труд на обща стойност 5 000 лв.. Сумата претендират общо поради това, че са съпрузи и живеят заедно в жилището, засегнато от теча. Претендират ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетението солидарно, тъй като са съсобственици на имота, от който произтича течът, засегнал ищцовия имот, и като такива са задължени да го поддържат в добър и изряден вид.

В открито заседание на 06.10.2022 г. ищците уточняват, че ако не се приеме от съда наличието на активна солидарност, то всеки от тях претендира сумата от по 2 500 лв. срещу ответниците при условията на пасивна солидарност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявените 3 искове са оспорени като неоснователни. Ответниците оспорват да са правили ремонт на жилището си, при който да са подменени и съединени тръбите за чистия и мръсния канал с тези от долния етаж и в резултат на който да е настъпил теч и да са причинени процесните щети. Оспорват ищците да са отправяли до тях молби за поправка на настъпили на първия етаж щети, като излагат, че са узнали за теча с получаване на преписа от исковата молба.

Твърдят, че единственият ремонт в имота им е правен преди по-малко от година и се състоял в отстраняване чрез пяна на появило се прокапване около сифона в банята в жилището им, като майсторът е направил оглед и в жилището на ищците и е отправил препоръка към тях да поставят същата пяна и в техния имот, но те не го направили. Излагат, че жилището на ищците е занемарено и те са отказвали извършването на ремонт на общите части на сградата, включително и на общите комунални връзки – чист и мръсен канал.

Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид твърденията на ищците, а именно, че търпят вреди, следствие на некачествен ремонт и непредприемане на необходимите действия по поправянето и поддържането на ВиК инсталацията в собствения на ответниците втори етаж от процесната двуетажна къща и формулирания петитум – последните да им заплатят обезщетение за имуществените вреди, правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенциите по чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно цитираната разпоредба, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Основателността на така предявената претенция се предпоставя от доказване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на кумулативното наличие на фактическия състав на непозволеното увреждане, както е предвиден в закона. За ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да представи доказателства относно виновното противоправно поведение /действие или бездействие/ от страна на ответниците, претърпени от ищците вреди, както и причинна връзка между поведението на ответниците и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува законова презумпция в полза на увредените, че поведението на причинителите на вредата е виновно, т.е вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Ответникът следва да установи правопогасяващите и правоизключващите си възражения в процеса.

Спорно по делото е дали ищците успяват по безсъмнен начин да установят некачествено осъществен ремонт в притежавания от тях втори етаж, който да е причина за вредите, които ищците твърдят да съществуват в притежавания от тях първи етаж от двуетажната къща.

Жалбоподателите оспорват по делото да са доказани първата и третата предпоставка от фактическия състав, а именно противоправно поведение от тяхна страна и причинната връзка между това поведение и претърпените вреди.

В настоящия случай, от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства се налага извода, че конкретната причина за теча в първия етаж, собственост 4 на ищците са в резултат както от незапълнен отвор в плочата между двата етажа, позволяващ преминаването на вода /при директно обливане/ и влага от банята на ответниците към банята на ищците, тъй като при ремонта не е използвана правилна фасонна част за връзката между тоалетната чиния и вертикалния канализационен щранг, така и поради наличие на лошо изпълнена фуга в подовите плочки около тоалетната чиния.

Заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице и заключението на повторната и допълнителната съдебно-техническа експертиза, ведно с направените допълнения и разяснения от тях в открито заседание, позволяват на съда да формира еднозначен извод, че извършеният ремонт в банята на ответниците е бил некачествен.