Решение № 583 от 26.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. София, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100601155 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 20193912 от 04.10.2021 г. по НЧХД № 15394 /2019 г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 135-ти състав, съдът е признал подсъдимата А. Б. Д. за НЕВИНОВНА в това, че на 01.04.2019 г. в гр. София в съдебно заседание по гр.дело № 29071/2017 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав разгласила позорни обстоятелства за тъжителя Р. Д. П. и му приписала извършването на престъпление по 213а и чл.214 от НК, посредством изявлението: „Не съм представила доказателства за внесен депозит за СТЕ, поради влошен контакт на моите доверители и на мен самата с Р. П. и изнудване от негова страна“, като клеветата е нанесена публично - в присъствие на съдебния състав и лицата, присъстващи в съдебната зала -престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1 вр.чл. чл.147, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК съдът я е ОПРАВДАВАЛ по така повдигнатото обвинение.

Със същата присъда на районният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения срещу подсъдимата Д. на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск от Р. Д. П. в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от твърдяното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

По постъпила въззивна жалба от страна на частния тъжител Р. П. е образувано ВНОХД № 1155/22 г. по описа на СГС - НО, VIII - ми въззивен състав, с която е атакувана постановената присъда с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Частният тъжител посочва, че изпълнителното деяние на повдигнатото обвинение от частен характер се доказва от приобщения по делото протокол от съдебно заседание. Изразява несъгласие с приетия извод на предходната инстанция, че обвинението не е доказано, тъй като подсъдимата е била убедена в изявлението си. В заключение иска от съда да отмени постановения съдебен акт и да се произнесе по предявения граждански иск. В допълнителното изложение от повереника на П. се аргументира обвинителната теза с доводите, че увереността в истинността на инкриминираната реплика спрямо подсъдимата няма правно значение. Намира, че с поведението си подсъдимата е приписала поведение на 1 изнудване на частния тъжител без да има пояснения относно изказването си пред съда.

В проведеното закрито съдебно заседание на 29.04.2022 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства.

В хода на въззивното производство е получено възражение от страна на защитника на подсъдимата адв. П., в което се оспорва депозираната въззивна жалба. Определя се като несъстоятелна позицията на частния тъжител, че повдигнатото обвинение е доказано от обективна и субективна страна. Коментира се доказателствената съвкупност, като се посочва, че подсъдимата е била уверена в изявлението си по отношение на частния тъжител, като защитата изключва да е налице умисъл. Адвокат П. посочва, че частният тъжител е успял да докаже единство, че подсъдимата е отправила инкриминираната реплика, но не и да обори неверността на инкриминираните твърдения. Излага доводи, че защитата е представила доказателства относно истинността на разгласеното от страна на подсъдимата обстоятелство. Заема становище, че районният съд е стигнал до верни изводи относно фактическата обстановка и е приложил закона правилно.

В хода на делото по същество повереникът на частния тъжител моли съда да приеме, че въззивната жалба е основателна. Иска от съда да отмени постановената присъда и да осъди подсъдимата, като прави искане и за направените в хода на двете инстанции разноски. Частният тъжител се присъединява към становището на адвоката си.

Подсъдимата в своя защита коментира фактическата обстановка, като посочва, че в молбата си за отвод на частния тъжител е описала причините, като е изложила и впечатленията на нейната доверителка. Излага доводи, че в практиката си е изградила впечатление за нередности в работата на частния тъжител като вещо лице. Изтъква, че не е използвала думата рушвет, а изнудване. Намира, че деянието не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна. В последната си дума подсъдимата Д. намира, че е невинна, като излага доводи, че искала да защити интересите на доверителката й, като осигури безпристрастна експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, установи следното: Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на присъдата.

Въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в следното:

Подсъдимата А. Б. Д. е родена на **** г. в с. Подайва, обл. Разград, българка, с българско гражданство, с висше юридическо образование, семейна, с настоящ адрес : гр.

София, бул. „****, неосъждана, с ЕГН **********.

А. Д. била процесуален представител и пълномощник на В.З. и брат й – П.З., които били ищци по гражданско дело № 29071/2017 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав. Ответна страна по делото били А.П., който се представлявал от адвокат В.П. и Й.М., който се представлявал от адвокат В.П.. Предмет на делото бил недвижим имот с местоположение се в гр. София, кв. „Факултета“, както и определяне на неговите граници. В хода на съдебното производство била допусната съдебно- техническа експертиза, която да се изготви от назначеното вещо лице - инженер Р. П. до следващото съдебно заседание с дата на 01.04.2021г.

На 27.03.2019 г. в деловодството на съда била депозирана молба с вх. № 5053859/27.03.2019 г. за отвод на вещото лице от адвокат Д.. В депозирания документ се излагали доводи за наличие на съмнения в безпристрастността на вещото лице по смисъла на чл.22,ал.1, т. 6, вр. чл. 196, ал. 1 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание на 01.04.2019 г. съдът не уважил така депозираната молба за отвод на вещото лице П., изслушал е и е приел изготвеното експертно заключение.

В хода на съдебното заседание след изслушване на доказателствените искания на страните и произнасянето по тях, адв. Д. направила следното изявление: „Не съм представила доказателства за внесен депозит за СТЕ, поради влошен контакт на моите доверители и на мен самата с Р. П. и изнудване от негова страна“. Направеното изявление било обективирано в съставения протокол. Адвокат Д. отправила искане към съда за допускане на тройна 2 съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него относими гласни и писмени доказателства, в това число: показанията на свидетелите – В.О.П. /л. 76- 77 от СП пред СРС/, П. М.Т. /л. 82 – 83 от СП пред СРС/, В.Х.З. /л. 83- 84 от СП пред СРС/, В.И.Г. /л. 132- 133 от СП пред СРС/, обяснения на подсъдимата /л. 144 от СП пред СРС/, копие от протокол от съдебно заседание на 01.04.2019 г. по гр. д. № 29071 /2017 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав /л. 8-11 от СП пред СРС/, копие от молба за отвод на вещо лице вх. № 5053859/27.03.2019 г. /л. 12 от СП пред СРС/, заключение на икономическата експертиза, изготвено от частния тъжител П. /л. 40 от СП пред СРС/, протокол от съдебно заседание, проведено на 22.02.2016 г. по адм. дело № 5294 /2015 г. на АС С Г /л. 41 – 43 от СП пред СРС/, Решение на Висшия адвокатски съвет изх. № 155/07.02.2020 г. /л. 44-46 от СП пред СРС/, справка съдимост /л. 70 и л. 87 от СП пред СРС/, копие от протокол от съдебно заседание на 22.05.2019 г. по гр. д. № 29071 /2017 г. по описа на

СРС,

ГО,

31 състав /л.

129

-131 от

СП пред

СРС/.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав относно съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му.

Като безспорни обстоятелства съдът възприе фактическата обстановка, свързана с участието на подсъдимата като адвокат по гражданско дело № 29071/2017 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав и участието на частния тъжител като вещо лице по същото гражданско дело. Това обстоятелство се констатира от свидетелските показания на В.П., В.З. и обясненията на подсъдимата, както и от приобщените копия на протоколи от съдебните заседания, както и от депозираната молба от страна на адв. Д. за отвод на частния тъжител от гражданското дело. Свидетелят П. дава информация за свършената работа от страна на частния тъжител, като излага твърдения и за искания отвод от страна на подсъдимата спрямо тъжителя П..

Сведения относно обстоятелствата, които са мотивирали подсъдимата да подаде молба за отвод на вещото лице се съдържат в свидетелските показания на В.З.. Свидетелката посочва, че се е срещнала с частния тъжител, за да му предаде скици на имота, за който се води гражданското дело. Относно протеклия разговор В.З. посочва, че след като му е връчила скиците и са се доуточнили за адреса на имота частният тъжител я е помолил да се погрижат за финансовата част. В тази връзка В.З. излага твърдения пред предходната инстанция, че от провелия се разговор между нея и частния тъжител е останала с впечатлението, че вещото лице иска рушвет и е съобщила за това на своя адвокат.

Въззивният съд кредитира в обсъдената част изложените твърдения от страна на свидетелката, като намира, че същите намират подкрепа в обясненията на подсъдимата Д. и свидетелските показания на В.Г.. Свидетелят Г. е присъствал лично на провелия се разговор между подсъдимата и нейната доверителка, като е успял да възприеме и непосредствената реакция на А. Д. по време на разговора й с В.З.. В тази връзка свидетелят излага подробни сведения относно поведението на подсъдимата, като свидетелства, че същата приела емоционално казаното от страна на доверителката й по телефона. Изложените твърдения от страна на двамата свидетели са в синхрон с обясненията на подсъдимата. А. Д. възпроизвежда пред районния съдебен състав конкретните думи, които свидетелката З. е използвала в проведения телефонен разговор с нея. Подсъдимата посочва, че освен казаното от нейната клиентка така и нейните лични впечатления са я мотивирали да депозира молбата за отвод на вещото лице.

Относно изложените твърдения на В.З., касаещи присъствието й на съдебното заседание, на което адвоката й е поискала отвод на частния тъжител съдът се присъединява към анализа на предходния съдебен състав, че съгласно приобщеното копие от протокола от проведеното заседание се оборва посоченото от страна на свидетелката твърдение.

От показанията на свидетеля В.П. и от обясненията на подсъдимата съдът почерпи информация за съдебното заседание на 01.04.2019, на което е разисквана постъпилата молба за отвод на адвокат Д., както и направеното изявление от нея в хода на заседанието, което е инкриминирано от страна на частния тъжител. Свидетелят посочва, че подсъдимата е повторила изявлението, че частният тъжител е изнудвал доверителката й, като посочва, че тази реплика е обективирана в съставения протокол. Въззивният съд заема еднопосочна позиция с тази на предходната инстанция по отношение на достоверността на свидетелските 3 показания на В.П., които намират потвърждение и в данните от протокола от процесното съдебно заседание.

В тази връзка както районният съд е подчертал обстоятелството, свързано с произнасяне на инкриминирания израз от страна на подсъдимата не се оспорва от участниците в наказателното производство. В своите обяснения А. Д. потвърждава пред районния съд, че е отправила конкретната инкриминирана реплика относно личността на частния тъжител.