Решение № 189 от 30.06.2023, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. К., 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И. при участието на секретаря СнежА. В. Данчева като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело № 20215320101351 по описа за 2021 година

Производството е по иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, предявени от А. Г. Г., ЕГН: ********** и Г. Г. Г., ЕГН: **********, двете от гр. К., ул. *******, чрез адв.Е. П. против М. Б. К., ЕГН: **********, от гр. П., ул. *******.

Ищците твърдят, че с нотариален акт № ****** г. на нотариус Ст. Р. с рег.№ *** на НК и с район на действие - района на Карловски районен съд, Акт №******* г. на СлВп при Карловски районен съд, първата ищца, със съгласието на съпруга й – Г.Д.Г., подарила на тяхната дъщеря и втора ищца по настоящото дело – Г. Г. Г., следния свой собствен недвижим имот, а именно: САМО ½ идеална част от дворно място с площ от 450 кв. м., ведно с втория жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, както и цялата лятна кухня, построена на западната регулационна граница на имота, находящи се в гр. К., ул. *******, който имот по одобрения със Заповед № 938/1966 го. УП на гр. К. съставлявал УПИ XI-2352 (УПИ единадесети, отреден за ПИ две хиляди триста петдесет и втори) в квартал 121 (сто двадесет и първи), като по кадастралния план на града, одобрен със 1

Заповед № 300-4-21/2004 год. поземленият имот е с кадастрален номер 2731 (две хиляди седемстотин тридесет и първи).

Твърдят, че по сега действащите КККР, одобрени със Заповед № РД18-52/16.11.2011 г. на ИД на АГККК, гореописаното дворно място съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***; последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 10.03.2021 год.; адрес на ПИ: гр. К., п.к. ****, ул. *******; площ 473 кв. м. (четиристотин седемдесет и три кв. м.); трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 2731, квартал: 121, парцел Х I-2731; съседи:

***,

***,

***,

***,

***.

Вторият жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, собственост на втората от ищците – Г. Г. Г., по действащите КККР на гр. К. съставлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***. С този нотариален акт първата ищца – А. Г. Г., и съпруга й си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дворното място и втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в него. От представения с исковата молба смъртен акт било видно, че съпругът на първата ищца – Г.Д.Г., починал на 27.06.2016 г., т. е. от тази дата насетне неговото право на ползване върху процесния имот било погасено.

Твърдят, че с нотариален акт № 102 том II I, дело № 1076/1970 г. на Карловски районен съд, първата ищца подарила на брат си – Б.Г.И., половината от гореописаното дворно място, ведно с първия жилищен етаж на двуетажната масивна жилищна сграда. Двете ответници по настоящото дело били негови наследници по закон, съответно – съпруга и дъщеря. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗН същите наследили принадлежащите части от имота на Б.Г.И. при равни квоти, т. е. по ¼ (една четвърт) идеални части от дворното място и по ½ (една втора) идеални части от първия жилищен етаж, който по сега действащите КККР на гр. К. съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

С Договор от 31.07.2019 г. по нотариален акт № 110 , том I , рег. № 2791, дело № 107/2019год. на Нотариус С.В. с рег. № *** и район на действие - района на КРС, Акт № ***** год. на СлВп при КРС, Н. А. И. подарила на 2 ответницата М. Б. К., принадлежащите си части от гореописания имот, като си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху същия.

Към настоящия момент втората ищца – Г. Г. Г., била собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, половината от гореописаното дворно място с идентификатор ***, както и на построените в западната част на същото лятна кухня – сграда с идентификатор *** със застроена площ от 25 кв. м., както и на баня с тоалетна, построени по силата на представеното с исковата молба строително разрешение № 308/27.05.1976 г. Тази последната сграда не била нанесена в действащите КККР на гр. К., но била отразена в плана на града, одобрен със Заповед № 938/1966 го. видно от представените с исковата молба два броя скици. Първата от ищците била ползвател на гореописаните имоти.

През 2019 г. първата ищца поставила метална стълба за достъп от жилището си, описано по-горе, до принадлежащите й баня с тоалетна, за което подала надлежно уведомление в Община К..

Ответницата М. Б. К. била собственик на самостоятелен обект в сграда ***, на половината от дворното място – поземлен имот с идентификатор ***. Съответно – тя била ползвател на половината от тези имоти.

Ищците твърдят, че от няколко години между тях и ответницата съществували спорове относно начина на ползване на общото дворно място и осъществяване на достъпа до принадлежащите им самостоятелни обекти на собственост в същото. Дворното място било с два входа, но ответниците били затворили своя и държали да преминават само през входа на ищците. Това пораждало допълнителни спорове и конфликти помежду им, от което произтичал правният им интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищците молят, съдът да постанови решение, с което да разпредели между тях и ответницата ползването на съсобствения им недвижим имот:

ДВОРНО МЯСТО, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***; последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 10.03.2021 год.; адрес на ПИ: гр. К., п.к. ****, ул. *******; площ 473 кв. м.

(четиристотин седемдесет и три кв. м.); трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 3

10 м.); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 2731, квартал: 121, парцел ХI-2731; съседи: ***, ***,

***, ***, ***, съобразно квотите в съсобствеността и наличните ограничени права.

Ответницата, представлявана от пълномощника си адв. П. И., оспорва иска.

Твърди, че с нот. акт за дарение на недвижими имоти № ****** г. на нотариус С.В. с peг. № *** на НК /вх. № 2576/31.07.2019 г., акт № ***** г. по описа на АП/СП - К./, Н. А. И. /майка/ дарява на М. Б. К. /дъщеря/ само собствената си ½ идеална част от СОС с идентификатор *** по КККР на град К., представляващ целия първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда - подробно описана в самият нотариален акт, както и ¼ идеална част от ПИ с КИ *** по КККР на град К. – също подробно описан в този нотариален акт.

По отношение на тези два имота – жилището и дворното място /½ идеална част/, дарителят Н. А. И. си запазила правото на безвъзмездно ползване до края на живота си, като същата починала на 30.08.2021 г. В точка IV на въпросния нотариален акт изрично било посочено, че дарената М. Б. К. в следствие на извършеното дарение предмет на този нотариален акт, вече притежава пълната собственост върху целият първи етаж /СОС с идентификатор *** по КККР на град К./ от двуетажната жилищна сграда, тъй като притежавала от преди това ½ идеална част на основание наследяване и сега посредством въпросния нотариален акт придобивала още ½ идеална част от имота. На същото място в този нотариален акт – точка IV, било посочено, че дарената М. Б. К. в следствие на извършеното дарение, предмет на този нотариален акт, вече притежавала ½ идеална част от ПИ с КИ *** по КККР на град К., тъй като преди това е притежавала на основание наследяване ¼ от него и сега посредством въпросния нотариален акт придобива още ¼ идеални части от този поземлен имот.

Ответницата твърди, че не отговаряло на истината твърдението в исковата молба, че между нея и покойната й майка, от една страна, и ищците, от друга, съществуват спорове относно начина на ползване на общото дворно място и осъществяване на достъпа до принадлежащите им самостоятелни 4 обекти на собственост в дворното място.

Твърди, че от повече от 30 години живеела в град П. и въпросното жилище и дворно място го посещавала рядко, а след смъртта на майка й го посещавала още по-рядко. На практика цялото дворно място, през по голямата си част се ползвало единствено и само от ищците, за което нямало никакви спорове. Единствената цел, с която се искало разпределение на ползването на процесното дворно място, била да й се ограничи, а на практика – забрани, достъпа й до дворното място и до жилището й, през единствената входна врата на поземления имот, осигуряваща достъп до жилището й. Дворното място не било с два входа, както се твърдяло в исковата молба. От страна на ищцата и от покойната й майка не бил затварян „техния вход“ и не били преминавали през „входа на ищците“, защото просто нямало такъв втори вход. Дворното място имало само един вход, представляващ входна врата за пешеходно преминаване и влизане в поземления имот /двора/ и още един вход през гаражна масивна желязна врата, предвидена за преминаване само на автомобили. Въпросната гаражна врата била метална, масивна и стара и било изключително трудно и най вече неудобно да се отваря и съответно – да се преминава пешеходно през нея, с цел достъп до дворното място и жилището на ответницата на първия етаж в сградата. Поради корозията, нарушените експлоатационна параметри, усукванията на самата врата в следствие на експлоатацията през годините и тежестта й, ответницата не можела сама да отвори тази входна автомобилна гаражна врата. Тази врата се отваряла рядко, единствено от съпруга й и то със значителни затруднения.

Поради тази причина, дори когато били там, в повечето случаи съпругът й не вкарвал автомобила си в двора и гаража през въпросната врата, а го паркирал отвън на улицата. Наличието на вход за автомобили на даден поземлен имот, не било равнозначно на вход на имота.

Входната врата била една и обслужвала и двете жилища в поземления имот и целта на исковата молба била да й се ограничи и на практика – забрани, влизането през тази единствена входна пешеходна врата, и да й бъде определен единствен достъп през входната гаражна врата, като в следствие на това, поради възникналите затруднения и неудобства, да продаде имота си на безценица на ищците.

Ако се възприемело превратното твърдение на ищците, то тогава какъв 5 бил смисълът на всички дворни места да се проектират и изграждат наймалко една входна /пешеходна/ врата и най-малко една входна врата за автомобили /гаражна врата/. Или примерно защо трябва /а това го изисква Законът/ на една жилищна сграда да се предвижда входна пешеходна врата и то със строго определени размери, след като достъпът до тази жилищна сграда може да се осъществи и през рампата на подземния гараж, който е в очертанията на жилищната сграда, в това число и на принадлежащото й дворно място.

Също така имало много жилищни сгради, в които на първият етаж /на кота терен/ имало изградени гаражи, през които всеки един от собствениците на гаражите, в това число и други лица, могат да влезнат и в жилищната сграда през отделна врата, без да излиза на улицата и от там да ползва входната врата на жилищната сграда. Въпреки това, всяка една жилищна сграда имала отделен пешеходен вход, като за обществените и производствените жилищни сгради пожарните норми налагали дори обособяване и на няколко пешеходни входове и изходи, в това число и аварийни входове и изходи и дори външно противопожарно /аварийно/ стълбище, което най често било метално и било изградено по фасадата на сградата. При наличието на такава обществена сграда с един вход и едно външно противопожарно стълбище, било все едно да се иска единият съсобственик да ползва сградата през входа, а другият през противопожарното стълбище.

Според императивните строителни правила и нормативи, залегнали в ЗУТ и Наредбите по приложението му, пешеходно движение не се допуска през транспортния достъп определен за автомобили /пътни превозни средства/. Единствено се допускало и то по изключение /и то при определени условия, които в случая не били налице/ движение на пешеходци в този участък с единствена цел, а именно – достигане до местата за паркиране на автомобилите /паркоместата, гаражите/ и то по специална пешеходна алея /тротоар/, изградена извън обхвата на мястото /площта/ за движение на автомобили, но безспорно настоящият случай не бил такъв. Още повече, че това нямало как да бъде приложено, тъй като ако се изгради въпросният пешеходен тротоар /пешеходна зона/ в обхвата на гаражната врата, за който тротоар била нормативно определена и минимална ширина, нямало да остане място /свободна ширина/ от размера на гаражната врата за преминаване на 6 автомобили. Тоест, след едно бъдещо и хипотетично изграждане на тротоар в обхвата на ширината на гаражната врата, вече през този вход /дворната гаражна врата/ нямало да могат да преминават автомобили. Отделно от това, следвало все пак и входната гаражна врата да има минимален нормативно установен размер, /тоест да й „остане ширина“/, който при изграждане на пешеходен тротоар щял да бъде нарушен, но всичко това – бъдещи хипотези и преустройства, били извън предмета на настоящото съдебно производство.