Решение № 493 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100513072 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 31901/04.11.2024 г., по описа на ЧСИ А.П., подадена от И. В. Т., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20248490400238/2024 г. по описа на ЧСИ А.П., срещу разпореждане на ЧСИ А.П. от 17.10.2024 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за вдигане на наложения запор върху паричните средства, постъпващи по личната му партида, водена от в Затвора в гр. София.

Частният жалбоподател посочва, че с влязла в сила присъда му е наложено наказание „доживотен затвор“, което изтърпява в Затвора – гр.

София. Излага съображения, че съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху негово несеквестируемо имущество, чрез налагането на запор върху личната му партида, водена от Затвора в гр. София. Твърди също, че предвид естеството на наложеното му наказание, не полага труд и респективно не получава трудово или друго възнаграждение. Сочи, че средствата, които постъпват по личната му партида, водена от Затвора, са превеждани от неговите родители за задоволяване на личните му нужди от първа необходимост. Навежда доводи, че преведените по личната му партида средства са в размер, в пъти по-нисък от минималната работна заплата за 1 страната, както и под необходимия екзистенц минимум. Счита, че с налагането на запор върху средствата, постъпващи по личната партида на длъжника, съдебният изпълнител не е съобразил разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС. С оглед на изложеното се отправя искане обжалваното разпореждане да бъде отменено. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е постъпило писмено становище от взискателите по изпълнителното дело Р..К.В. и М.В.В..

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ А.П., рег.

№ 849 на КЧСИ, излага съображения относно неоснователността на жалбата.

Посочва, че паричните средства, постъпващи по личната партида на затворниците не представляват несеквестируем доход, поради което могат да послужат за погасяване на задълженията им. Поддържа, че същите не следва да се определят и като издръжка по смисъла на чл. 446, ал. 3 ГПК, тъй като държавата чрез държавния бюджет гарантира минималните стандарти на живот на пребиваващите в затвора лица. Моли съдът да потвърди обжалваното разпореждане.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира следното :

Изпълнително дело № 20248490400238/2024 г., по описа на ЧСИ А.П. е образувано по молба на взискателите Р..К.В. и М.В.В., легитимиращи се с издадени в тяхна полза изпълнителни листове от 13.02.2014 г.

Със запорно съобщение до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – затвор Пловдив изх. № 8299/02.05.2024 г., получено на 09.05.2024 г. по горепосоченото изпълнително дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и всяко друго възнаграждение или вземане по друго правоотношение на длъжника, получено от третото задължено лице до размера на посочените в запорното съобщение суми.

Със съобщение до длъжника с изх. № 8300/02.05.2024 г., получено на 07.05.2024 г. същият е уведомен, че изпълнително дело № 20148480400137 е преобразувано в изпълнително дело № 20248490400238 по молба на взискателите, като е посочен и размера на дълга по делото.

Със запорно съобщение до Първа инвестиционна банка АД с изх. № 2

8318/07.05.2024 г., получено на 09.05.2024 г. по горепосоченото изпълнително дело е наложен запор върху вземанията на длъжника по откритите в банката сметки на лицето до размера на посочените в запорното съобщение суми.

Със запорно съобщение до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – затвор Пловдив изх. № 9173/22.05.2024 г., по горепосоченото изпълнително дело е наложен запор върху вземанията, представляващи средства по личната партида на длъжника до размера на посочените в запорното съобщение суми.

С уведомление рег. № 11542/30.09.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила информация от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Затвора – гр. София, че наложените запори с горепосочените запорни съобщения са постъпили в счетоводството на затвора, че лицето не полага труд и не получава трудово възнаграждение, както и че от месец юни 2024 г. няма постъпления по личната му партида.

С молба вх. № 29438/17.10.2024 г., подадена от длъжника И. Т., е отправено искане до частния съдебен изпълнител да вдигне наложения запор върху средствата, постъпващи по личната партида на длъжника, с твърдения, че същите са несеквестируем доход. С разпореждане от същата дата искането е оставено без уважение.

На 04.11.2024 г. е постъпила жалбата на длъжника Т. срещу разпореждането на частния съдебен изпълнител за отказ да бъде вдигнат наложения запор по личната партида на длъжника, по която е образувано настоящото производство.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна – длъжник в рамките на образувано изпълнително производство, същата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.

435, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

3

В чл. 435, ал. 2 ГПК са посочени действията на частния съдебен изпълнител, които длъжникът може да обжалва, като тази възможност съгласно т. 2. се отнася за действията по насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.

На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.

В тълкувателното решение е посочено, че срокът за обжалване на насочването на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор.

Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител /след предоставяне на необходимата информация/ вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва действията на основание несквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие.

Жалбоподателят излага твърдения за несеквестируемост на средствата, постъпващи по личната му партида в Затвора- гр. София.

От правилото на чл. 442 ГПК, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на вземането на взискателя, са предвидени изключения в 4 чл. 444 и чл. 446 ГПК, регламентиращи имуществените права, по отношение на които е налице законова забрана да се насочва принудително изпълнение.

Жалбоподателят счита, че получените от него средства, предоставени от негови близки, с оглед на регламентираната в чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС възможност, са несеквестируеми, тъй като служат за задоволяване на негови лични нужди.

Получените от него средства от близки и роднини по личната му партида имат характер на вземане, което е извън приложното поле на чл. 446 ГПК. Съгласно цитираната правна норма несеквестируеми са доходите на лицето, които то получава от трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. В случая запорът е наложен върху личната партида на жалбоподателя, по която не постъпват средства от положен от него труд, а същите са от друг източник, поради което и не попадат в обхвата на чл.

446 ГПК, респективно не са несеквестируеми.

В чл. 84, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че по предложение на министъра на правосъдието Министерският съвет приема наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода (Наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода, приета с ПМС № 321 от 28.12.2009 г. , Обн. ДВ. бр.1 от 5 Януари 2010г.) В чл. 84, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед така предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди, поради което и по отношение на средствата, постъпващи по личната им партида, водена от съоветното пенитенциарно заведение, не е налице несеквестируемост.

5

По изложените съображения обжалваното разпореждане, с което е оставено без уважение искането на длъжника по изпълнителното дело за вдигане на наложения запор върху средствата, постъпващи по личната му партида, се явява законосъобразно и жалбата за неговата отмяна следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, СЪДЪТ,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 437, във вр. с чл. 435, ал.

2, т. 2 от ГПК, жалба с вх. № 31901/04.11.2024 г., по описа на ЧСИ А.П., подадена от И. В. Т., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20248490400238/2024 г. по описа на ЧСИ А.П., срещу разпореждане на ЧСИ А.П. от 17.10.2024 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за вдигане на наложения запор върху паричните средства, постъпващи по личната му партида, водена от Затвора в гр. София.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6