Решение № 2320 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2320 гр. С., 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110146608 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД против Л. К. К., ЕГН **********, с искане да бъде установено между страните, че ответникът дължи сумите следните суми: сумата 407,35 евро (796,70 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 72,26 евро (141,33 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 16.12.2024 г., сумата 9,33евро (18,24 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 0,90 евро (1,77 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2024 г. до 16.12.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 76823/2024г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал молба, с която сочи, че задължението е изцяло платено на 27.11.2025г., за което представя доказателства.

1

С молба от 19.12.2025г. ищецът посочва, че след завеждане на исковата молба са погасени всички претенции, вкл. за съдебни разноски, като претендират юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение. По исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на горепосочения фактически състав не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че процесният имот е съсобственост на ответника. Не се спори, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът се явяват клиент на ответното дружество и като такива между тях е възникнало договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

Не се спори, че за исковия период останали непогасени суми отговарящи на размерите на предявените искове.

Установява се, че след образуване на производството е постъпило плащане на претендираните суми, като са погасени всички дължими суми. В тази връзка е постъпила и молба от ищеца от 19.12.2025г., с която признава направените плащания и сочи че всички претендирани суми са погасени.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. При това положение съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради настъпило плащане в хода на производството.

По отношение разноските.

При този изход на производството макар и исковете да са отхвърлени ищецът има право на разноски, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на производството.

Доколкото ищцовото дружество заявява, че са изплатени разноски за държавна такса, то съдът следва да определи единствено размера на юрисконсултското възнаграждение.

Предвид ниския материален интерес и безспорното вземане и липсата на фактическа и правна сложност на делото, и като се вземе предвид, че ответникът е извършил плащане с отговора на исковата молба, то възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 51,13евро.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ като погасени в хода на производството, предявените установителни искове от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.

С., ул. “Ястребец” 23Б, срещу Л. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Н.К. ** - **, ет. *, ап. *, с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с искане да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 407,35 евро (796,70 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 72,26 евро (141,33 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 16.12.2024 г., сумата 9,33евро (18,24 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 0,90 евро (1,77 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2024 г. до 16.12.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 76823/2024г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Л. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Н.К. ** - **, ет. *, ап. *, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Ястребец” 23Б, сумата от 51,13 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3