Определение № 1199 от 16.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1199 гр. София, 16.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501003 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК - чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „БАНКА ДСК“ АД, срещу определение № 2164/14.02.2024 г., постановено по гр. д. № 4543/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 12 състав, в частта, с която съдът е обявил, че не е международно компетентен по исковете, предявени от „БАНКА ДСК“ АД против С. Н. Д., гражданин на Република Гърция и е прекратил производството по делото. Излага съображения, че с обжалваното определение е неправилно. Счита, че решаващият съд неправилно е достигнал до извода за липсата на международна компетентност и че същата следва да бъде определена по реда на чл.17, вр. с чл.18, пар. 2 от Регламент № 1215/2012 г. във връзка с обичайното местоживеене на ответника. В предмета не делото са предявени искове за изпълнение на задължения, поради което компетентността на съда следва да бъде определена по чл.7, т.1, б „а“ от посочения Регламент, съгласно който се предвижда възможност исковете, свързани с договор да бъдат разглеждани в държава членка, различна от тази по местоживеенето на ответника, ако в нея е изпълнено или трябва да бъде изпълнено задължението. В практиката на СЕС е застъпено становището, че посочената компетентност е приложима и по отношение на договора да кредит, доколкото същият може да бъде квалифициран като договор за предоставяне на услуги по смисъла на чл.7, т.1,б. „б“, второ тире от посочения Регламент, като мястото на изпълнение на задължението по договора за кредит е обвързано със седалището на кредитната институция, отпуснала кредита. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че към датата на образуване на производството, ответникът е бил с местоживеене на територията на Република България. Същият е регистриран в системата на МВР като продължително пребиваващ на територията на Република България. По делото не са изискани справки относно трудовата заетост на ответника, поради което необосновано решаващият съд е приел, че не са установени сключени трудови договори от ответника. Твърди, че към 1 момента на завеждане на делото ответникът е притежавал дружествени дялове от капитала и е вписан като законен представител на две дружестла, регистрирани в Република Баългария – „Д ЕНД С – 2013“ ООД и „Стефани Дива Афимити“ ЕООД. С оглед на това счита, че ответникът е развивал търговска дейност на територията на страната Моли съда да отмени обжалваното определение.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предявен е иск от „БАНКА ДСК“ АД против С. Н. Д., гражданин на Република Гърция, с правно основание чл.430 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за заплащане съответно за сумата от 38 656, 13 лв. – главница, сумата от 6 551, 43 лв. – възнаградителна лихва за периода 16.03.2020 г. – 16.06.2021 г. и сумата от 445, 20 лв. – лихва за забава за периода 16.04.2020 г. – 16.06.2021 г., дължими по договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2024 г. В исковата молба се твърди, че кредитът е усвоен изцяло на 27.11.2014 г., като към датата на завеждане на исковата молба са налице незаплатени 15 изцяло просрочени вноски. Към 17.06.2021 г. дългът на ответника възлиза на 45 652,76 лв. Ищецът е посочил в титулната част на исковата молба адрес за призоваване на ответника гр. Сандански, ул.

„Поленишки път“ № 11, ет.4, ап.26.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на посочения в исковата молба адрес, от който съобщението е върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че адресът е посещаван многократно в работно и извънработно време, но лицето не е открито. Във връзка с разпореждане на съда от 11.01.2022 г. препис от съдебните книжа е изпратен на адреса на управление на търговско дружество, регистрирано в Република България, на което ответникът е вписан като управител - Община Сандански, с. Склаве.

Съобщението е върнато в цялост, с отбелязване от връчителя, че ответникът не е открит и на този адрес, като сградите, в които се помещава фирмата, пустеят и няма никой. По делото е изискана информация от група „Миграция“ при ОДМВР-Благоевград във връзка с ответника, съгласно която същият е имал статут на продължително пребиваващ в Република България гражданин на Европейския съюз до 06.10.2014 г., с правно основание чл.8 ЗВПНРБГЕСЧТС, със заявен настоящ адрес на територията на страната от 07.10.2009 г. в гр. Сандански, ул. „Поленишки път“ № 11, ет. 4, ап. 26, като до настоящия момент същия не е подновил статута си на пребиваване в Република България.

С определение № 148/25.03.2022 г., постановено по т. д. № 91/2021 г. по описа на ОС – Благоевград, четвърти състав, производството по делото е прекратено, на основание чл.107, ал.2 ГПК и делото е изпратено на СГС по компетентност.

След образуване на гр. д. № 4543/2022 г. по описа на СГС е изискана и постъпила информация от СДВР -отдел „Миграция“, че ответникът е продължително пребиваващ в Република България до 01.04.2021 г., с правно основание чл.8 от ЗВПНРБГЕСЧТС, с данни за адресна регистрация в гр.

2

Сандански, Област Благоевград, р-н „Поленишки път“ № 11, ет.4, ап.26.

С разпореждане от 05.07.2022 г. на ищеца е указано да посочи актуален адрес за призоваване на ответника.

С молба от 29.07.2022 г. ищецът е направил уточнението, че известните нему адреси на ответника са горепосоченият, както и отбелязаният в договора за кредит в с. Кринидис, гр. Кавала, Република Гърция. Ищецът е заявил, че съгласно справка в Търговския регистър, ответникът е съдружник и управител на „Д енд С-2013“ ООД, с ЕИК 202797237, със седалище и адрес на управление: с. Склаве, община Сандански, ул. „Първа“ № 5 и е отправил искане към съда ответникът да бъде призован на този адрес.

Съдебните книжа, изпратени на посочения адрес, не са редовно връчени, като съобщението е върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че адресът е посещаван многократно, като ответникът не е открит.

С разпореждане от 11.10.2022 г. съдът е постановил да се изпрати ново съобщение до ответника на адреса, посочен в молбата на ищеца, че ако отново не изпълни указанията на съда за приложение на разпоредбата на чл.47 ГПК. Тъй като ответникът не е открит на постоянния и настоящ адрес в продължение на повече от един месец, връчителят е залепил уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на входната врата. В срока по чл.47, ал.5 ГПК ответникът не се е явил и в деловодството на съда за получаване на препис от исковата молба.

Във връзка с нередовното връчване на съдебните книжа на известните по делото адреси на ответника, с разпореждане от 27.03.2023 г. е постановено връчване на съдебните книжа по реда на Регламент № 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета в Република Гърция. Книжата са получени от органа по връчването в Република Гърция и са редовно връчени лично на ответника. В едномесечния срок за отговор на исковата молба не е постъпил такъв.

С обжалваното определение решаващият съд е прекратил производството по делото, като е приел, че международната компетентност следва да се определи с оглед разпоредбата на чл.17, вр. с чл.18, пар.2 от Регламент № 1215/2012 г. с оглед обичайното местоживеене на ответника, което е в Гърция.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В Глава 2 „Компетентност“, Раздел 1 „Общи разпоредби“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, са регламентирани общите правила за определяне на компетентност. В чл.4, пар.1 е регламентирано, че искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. В чл.7 от посочения Регламент са предвидени изключения от общото правило.

Жалбоподателят поддържа, че в случая приложение следва да намери чл.7, пар.1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, по силата на който по дела, свързани с договор — исковете могат да бъдат предявени в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение.

3

В чл.17, пар.1 от цитирания Регламент е предвидена специална компетентност спрямо регламентираната в чл.7, пар.1, която се прилага по потребителски договори - ако се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски (б.“а“)); ако се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки (б.“б“), или във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности (б.“в“).

В чл.18, пар.2 е регламентирано, че другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.

Съгласно последователната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 171/11.05.2021 г. по ч. гр. д. № 678/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; ВКС; определение № 60287 от 30.09.2021 г. по ч. гр. д. № 3086/2021 г. на ВКС, ГК, IV ГО; определение № 11 от 13.01.2022 г., по ч. гр. д. № 5000/2021 г. на ВКС, ГК, III ГО и др., нормата на чл.17 пар. 1, б. „б“, пр.

1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 година не изисква, за да се счита един договор за потребителски, задължителното кумулативно съществуване на условията по б. „а“, б. „б“ и б.

„в“, а е достатъчно наличието на само едно от тях. Буква „б“ на чл.17, пар. 1 от Регламента регламентира две хипотези - договорът е потребителски, когато се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки. Двете хипотези, свързани със съюза „или“, трябва да се разглеждат като самостоятелни и независещи една от друга, а изискването кредитът да е предоставен за финансиране на продажбата на стоки е относимо само към втората категория договори - тези, които са различни от договора за заем, изплатим на вноски, но с оглед на съдържанието и последиците си могат да бъдат разглеждани и като форма на кредитиране на лицето за покупката на стоки.

В случая договорът за кредит за текущо потребление от 26.11.2014 г. е сключен с ответника като потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия. Макар към момента на подписване на договора за кредит за текущо потребление ответникът да е бил управител на търговски дружества, същият участва като страна по договора като физическо лице, а не като законен представител на някое от дружествата.

Също така в клаузата на чл.12 от договора страните са удостоверили, че с подписване на договора кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно информация по чл.5 ЗПК, както и Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица, с оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит.

Позоваването на страните в съдържанието на сключения договор на чл.5 ЗПК потвърждава извода, че целта на кредитирането не е свързана със стопанска дейност по занятие.

По силата на чл.19 от посочения Регламент разпоредбите на Раздел 4 могат да бъдат дерогирани само със споразумение - което е сключено след 4 възникването на спора; което допуска потребителят да предяви иск в съдилища, различни от тези, посочени в този раздел; или което е сключено между потребителя и другата страна по договора, и двамата от които по времето на сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази държава членка, при условие че това споразумение не противоречи на правото на тази държава членка.