Решение № 2843 от 25.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2843 гр. Варна, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Х.а при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело № 20243110112784 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415,ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Х. С. Х. с ЕГН **********,с адрес: *** дължи на ищеца „Е. М." ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ** управлявано от Р.

М.-Т., чрез пълномощника адвокат Д. П., АК Стара Загора, адрес за призоваване: ***, Електронна поща: ***, като на осн. чл. 127, ап. 1, т. 2 от ГПК заявява, че не желае връчване на посочения електронен адрес, сумата от 1067.80лв, от които: главница - 931,19лв., договорна лихва - 65,88лв., дължима за периода 07.08.2023г. до 22.12.2023г.и лихва за забава- 70,73лв., дължима за периода от 07.08.2023г. до дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, дължими по Договор за стоков кредит № 741462 от 22.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на 1

Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Моли за присъждане на разноските по заповедното производство и настоящото гражданско дело.

Предоставя банкова сметка на ищеца, по която ответникът може да заплати исковата сума: Банка: О. Б. *АД IBAN: ***BIC: **По сметка на: Е.М.

ЕООД.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На 22.12.2021 г. е сключен Договор за стоков кредит № 741462 между „банка дск" АД и Х. С. Х. с ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 4040,40лв.(четири хиляди четиридесет лева и четиридесет стотинки) за закупуване на мобилен телефон.

Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 24 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 22.12.2023г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си, като остава непогасена главница - 931,19лв. и съответните лихви. Кредитът е станал изцяло изискуем на 22.12.2023г.

На 19.04.2024г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „БАНКА ДСК" АД с ЕИК 121830616 и „Е. М." ЕООД, с ЕИК **, по силата на който задължението на Х. С. Х., произтичащо от ДОГОВОР за стоков кредит № 741462 от 22.12.2021г., е изкупено от „Е. М." ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „Е. М. ЕООД. Съгласно приложено ИЗРИЧНО пълномощно „И. и Д.Адвокатско дружество" е упълномощено от «Б. Д АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Уведомление е изпратено на Х. на 11.06.2024г. Писмото се връща в цялост, като на известието за доставка е отбелязано „непотърсено". Въпреки 2 това, моли на основание чл.235 ал.З ГПК,съдът да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

Поради непогасяване на дължимите суми „Е. М." ЕООД пристъпва към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до районен съд ВАРНА за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.07.2024г. Образувано е частно гражданско дело №9467/2024г, по което е издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение, за което са уведомени със съобщение, надлежно връчено ни на 11.09.2024г.

Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не е известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.

Горното поражда правния интерес на ищцовото дружество да предяви иск за установяване на вземането ни по Договор за стоков кредит № 741462 от 22.12.2021г. за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №9467/2024г по описа на районен съд Варна.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Моли за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставки за постановяване на такова и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява.

Съдът взе предвид , следното : налице е заявено от ищеца искане за произнасяне на неприсъствено решение; няма подаден писмен отговор , ответникът не се явява в първото заседание по делото при наличие на редовно призоваване; липсва заявено от ответника искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването 3 му в съдебно заседание; предявените искове предпоставят изграждане на убеждение за вероятната им основателност с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства - наведените фактически твърдения са логически подредени, покриват заявените в исковата молба правна квалификация и петитум и намират формална опора с висока степен на вероятна достоверност на представените писмени документи, чиято истинност не е оспорена.

С оглед горното и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК , следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени.

Предвид изхода от спора по делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски, които възлизат в общ размер от 390лева, от които 125лева държавна такса за настоящото производство и 265лева/25лева държавна такса и 240лева адвокатско възнаграждение/ за заповедното производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. С.

Х. с ЕГН **********,с адрес: ** дължи на ищеца „Е. М." ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ** управлявано от Р. М.-Т., чрез пълномощника адвокат Д. П., АК Стара Загора, адрес за призоваване: **** , като на осн. чл. 127, ап. 1, т. 2 от ГПК заявява, че не желае връчване на посочения електронен адрес, сумата от 1067.80лв, от които: главница 931,19лв., договорна лихва - 65,88лв., дължима за периода 07.08.2023г. до 22.12.2023г.и лихва за забава-70,73лв., дължима за периода от 07.08.2023г. до дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, дължими по Договор за стоков кредит № 741462 от 22.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда -29.07.2024год., до окончателното изплащане на сумата,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.дело 9467/2024год.по описа на ВРС, 16-ти състав,на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК.

4

ОСЪЖДА Х. С. Х. с ЕГН **********,с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.

М." ЕООД, със седалище и адрес на управление: **, с ЕИК ** управлявано от Р. М.-Т., чрез пълномощника адвокат Д. П., АК Стара Загора, адрес за призоваване: **, тел.**, Електронна поща: ** , като на осн. чл. 127, ап. 1, т. 2 от ГПК заявява, че не желае връчване на посочения електронен адрес, сума в общ размер от 390лева, от които 125лева държавна такса за настоящото производство и 265лева/25лева държавна такса и 240лева адвокатско възнаграждение/ за заповедното производство по ч.гр.дело 9467/2024год.по описа на ВРС, 16-ти състав,на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5