Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 14.08.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 384/2026
Вид
Решение № 154
Подписан
14.08.2026
Състав
Боян Ешпеков

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 5, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 5, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Кърджали, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200384 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по подадена жалба от „Ан Ди Ко - 95“ ЕООД, представлявано от управителя Д.М.К. против Наказателно постановление № ******/****** г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България на „Ан Ди Ко - 95“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 520 евро за извършено нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите.

В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган не е спазил изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че не е извършено констатираното от контролните органи нарушение. Излагат се съображения, че обстоятелство, че в изведения фискален бон е записано „******“, вместо конкретното наименование на маркираната стока не представлява нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като стоката е достатъчно обозначена.

Налице били изискуемите от наредбата реквизити относно маркираните стоки във фискалното устройство, както и в счетоводството на дружеството била отразена всяка стока поотделно със съответната стойност. Сочи се, че работникът в магазина е допуснал неволна грешка при посочване на наименованието на продадените стоки в ЕКАФП, като вместо **** **** e отчел продажба на ******. Изразява се становище, че дори и да се приеме, че е 1 осъществено административно нарушение, то следва да се квалифицира като маловажен случай. Моли се обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. Н. М. от АК – ******. Последният поддържа подадената жалба. В хода на делото по същество излага съображения за липса на извършено нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2026 г. При условията на евентуалност излага доводи за наличието на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява. Представлява се главен юрисконсулт Р.Т.. Последната оспорва жалбата. В хода на делото по същество излага съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Моли да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Кърджали, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На ****** г. в 14.07 часа свидетелят И. Р. Р. и М. Ю. Х. – инспектори в НАП, извършили проверка в обект – ****** и ******, намиращ се в ******, ул. „******“ № *, стопанисван от „Ан Ди Ко – 95“ ЕООД. Преди да се легитимират М. Х. извършил контролна покупка на два броя ****** и един брой **** с поларизация на обща стойност 39 евро, които били заплатени в брой от страна на проверяващия. За покупката от служителя в магазина – свидетеля Д.Д., бил издаден фискален касов бон № ******/****** г. От издадения касов бон инспекторите установили, че за част от закупените стоки – ****** ****, било посочено „******“, а не точното наименование на стоката. Преди това от св. И. Р. била извършена друга контролна покупка, при която не били установени нарушения. Проверяващите напуснали магазина, след което се върнали в същия, легитимирали се пред продавач – консултанта и продължили проверката. Други нарушения освен посоченото не били установени. За извършената проверка проверяващите инспектори съставили Протокол за извършена проверка в обект от ****** г. Във връзка с така установеното нарушение на ****** г. М. Ю. Х. съставил акт за установяване на административно нарушение № ****** срещу „Ан Ди Ко – 95“ ЕООД, за извършено нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2026 г. на МФ, в присъствието на управителя на дружеството Д.К.. На същата дата акта бил връчен на последната. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на процесното дружество била наложена имуществена санкция в размер на 520 евро на основание чл.

185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, във вр. с §5, ал. 1 от ПЗР на Закона за 2 въвеждане на еврото в Република България, за извършено нарушение по чл.

26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2026 г. на МФ. Последното е връчено на управителя на санкционираното дружество на 09.06.2026 г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И. Р. Р. и Д.А.Д; от писмените доказателства – заверено копие на Възражение от „Ан Ди Ко – 95“ ЕООД до НАП, заверено копие на Протокол за извършена проверка в обект от ****** г.; заверено копие на Писмо от НАП до управителя на „Ан Ди Ко – 95“ ЕООД; заверено копие на Списък на предлагани услуги с ценоразпис; заверено копие на Обяснение от Д.А.Д от ****** г.; заверено копие на фискални бонове, издадени от „Ан Ди Ко – 95“ ЕООД; заверени копия на Списъци на предлагани услуги с ценоразписи; заверено копие на Заповед № ******/****** г.; АУАН № ******/****** г.; както и Наказателно постановление № ******/****** г.

От показанията на свидетеля И. Р. се установява, че на ****** г. при извършена проверка в ****** и ******, намиращ се в ******, ул. „******“ № *, стопанисван от „Ан Ди Ко – 95“ ЕООД е извършена контролна покупка на два броя ****** и един брой **** с поларизация, вследствие на която служителя в магазина – св. Д.Д., издал фискален бон, в който закупените **** били отбелязани като „******“. Показанията на посочения свидетел кореспондират с показанията на св. Д.Д., който не отрича, че е издал фискален бон с посоченото съдържание, както и с приложените писмени доказателства – Протокол за извършена проверка в обект от ****** г. и от издадения фискален бон. Показанията на свидетеля И. Р. са последователни, логични, и се основават на лични впечатления, придобити по време на извършване на проверката. Единствено неговите показания съдът не кредитират в частта, в която посочва, че в процесния касов бон всички закупени продукти са отбелязани като „******“, тъй като видно от самия бон, единствено като „******“ са отбелязани закупените ****. Съдът кредитира и показанията на св. Д.Д., с изключение на частта, в която посочва, че несъзнателно е натиснал код 2 „******“, вместо код 3. Съдът не дава вяра на показанията в посочената част, тъй като от приложените копия на фискални бонове се установява, че това не е единичен случай на отбелязване на код „******“, като този код е отбелязан и в издаден фискален бон от 11.10.2025 г. Още повече, че след като този бутон не се използва от години, както заявява свидетеля Д.Д., то е следвало да бъде ограничено неговото функциониране.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

3

С Обжалваното наказателно постановление е наложена имуществена санкция на „Ан Ди Ко – 95“ ЕООД в размер на 520 евро за извършено нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2026 г. на МФ.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2026 г. на МФ Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т. 7. (доп. – ДВ, бр. 76 от 2017 г., бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.) наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.

118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лева, а в ал. 2 е регламентирано, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лева.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в допускане на издаване на документ за извършена продажба, а именно фискален бон, в който не са налице всички изискуеми реквизити - в случая липсва наименование на стоката. Деянието от обективна страна съставлява нарушение на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.

Тук е мястото да се посочи, че цитираното от процесуалния представител на жалбоподателя Решение № 6098/25.06.2025 г., постановено по к.а.н.д. № 691/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, е постановено при друга фактическа обстановка. Действително със същото са отменени първоинстанционното решение и обжалваното наказателно постановление, но в този случай съдът е приел, че продадените стоки, въпреки че не са посочени с точните наименования, са описани като вид „железария“, като е приел, че това не представлява нарушение на установения ред и начин на издаване на данъчния документ, тъй като стоката е достатъчно обозначена.

В настоящият случай продадения продукт е отбелязан като „******“, което не 4 дава възможност за каквато и да било идентификация на продукта.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон.

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентни органи и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2026 г. на МФ, както и санкционната такава по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и отчитайки безспорните доказателства за извършено нарушение и правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, правилно е определил административното наказание. Наложената санкция е незначително над минимално предвидения размер и съдът намира, че е правилно определена спрямо извършеното нарушение и че същата ще постигне целите по чл. 12 от ЗАНН.