Решение № 107 от 03.07.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Кърджали, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200138 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1300-00221 от 10.02.2026 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 102.26 евро/200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, на А. Е. М. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателката А. Е. М. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с материалноправните и процесуални норми. Излага твърдения, че не е отказвала да предаде документите си на органите за контрол. Напротив, тя доброволно им ги предала, като впоследствие въз основа не тези документи й били съставени актове за установяване на административно нарушение.

Сочи, че не можела да разбере коя е разпоредбата, която е нарушила, дали тази по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДВП или чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, тъй като имало несъответствие между описаното като нарушение и санкционната норма. Още повече, че в чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП имало предвидени алтернативно две форми на изпълнително деяние. Счита, че било нарушено правото й на защита, тъй като не знаела срещу какво да се защитава. Освен това, АУАН не бил предявен на жалбоподателката по надлежния ред, като е допуснато нарушение на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Моли съдът да отмени наказателното постановление и да й присъди направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че тя не е осъществила вмененото й нарушение, тъй като въпреки, че в самото начало се възпротивила за предаването на документите, 1 впоследствие ги била предала. Описаната като нарушена разпоредба се отнасяла за водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка. В случая било видно, че след неколкократните разпореждания, в крайна сметка жалбоподателката предала документите и не е възпрепятствала проверката. Отново излага доводите в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като било посочено нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, а наказанието е на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, която задължава водача да не нарушава правилата за движение като участник в ПТП. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.01.2026 г. свидетелите Й. Х. и Е. К. били на работа като служители в сектор „Пътна полиция“-Кърджали. Те изпълнявали задълженията си в гр.Кърджали с патрулен автомобил и извършвали линеен контрол на преминаващите превозни средства, като ги проверявали за валидна застраховка и технически преглед. По този повод на 29.01.2026 г., около 14.50 часа, на ул.„Първи май“ до магазин „Алди-Г“ в гр.Кърджали, полицейските служители спрели за проверка водача на лек автомобил „****“ с рег.№ ****. Свидетелят К. се легитимирал пред жената, която било водач на спрения автомобил и поискал документи – свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на превозното средство.

Тя обаче категорично отказала да му представи документите си и заявила, че ги носи, но няма да ги даде. Свидетелят Й. Х. също се представил на водача на автомобила „****“ с рег.

№ ****, като и той поискал от нея свидетелството за управление на МПС или поне лична карта, за да могат да установят самоличността й. Тя обаче отказала да представи документи, поискала от полицейските служители да й покажат подписана от началник декларация или пълномощно, че имат право да я спират и да работят с личните й данни. Свидетелят К. показал служебна карта и обяснил на водачката, че причината за спирането е липсата на технически преглед на управляваното от нея МПС, което системата им отчела. Контролните органи многократно поискали от водача представянето на документите, но тя всеки път категорично отказвала и дори не отваряла вратата на автомобила си. Те поискали съдействие от друг автопатрул и едва тогава жената, която управлявала автомобила „****“ извадила своите документи и ги захвърлила към свидетеля Й. Х.. Той установил самоличността на водача, а именно жалбоподателката А. Е. М.. След извършената справка 2 свидетелят Х. констатирал, че автомобилът „****“ с рег.№ **** действително нямал годишен технически преглед, а срещу жалбоподателката имало и издаден електронен фиш за превишена скорост, който трябвало да й се връчи. Полицейските служители Х. и К. предприели необходимите действия по служба, а именно съставяне на актове за установените нарушения, а също и връчване на съответния фиш. Свидетелят Й. Х. съставил срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Актът бил прочетен и предявен на А. М., но тя отказала да го подпише и получи. Отказът й бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля С. С., който бил от втория полицейски автопатрул, извикан на място за съдействие. Въз основана така съставения акт, на 10.02.2026 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наложил на жалбоподателката административни наказания „глоба” в размер на 102.26 евро/200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП Тази фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Й. Х., Е. К. и С. С., на които съдът дава вяра; Акт за установяване на административно нарушение от 29.01.2026 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 29.01.2026 г.; Докладна записка от 29.01.2026 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателката; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Й. Х., Е. К. и С. С., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Първите двама са свидетели-очевидци и установяват, че на 29.01.2026 г. на ул.„Първи май“ в гр.Кърджали, жалбоподателката е управлявала моторно превозно средство, както и че след като е спряна, отказала многократно да предаде на контролните документите си за проверка. С. С. дава информация за действията по предявяване и връчване на акта за нарушението, както и за отказа на А. М. да го подпише и получи.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателката е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Посочената разпоредба представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и санкцията при нарушаването му. Текстът предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лева водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. По делото безспорно се установи, че на 29.01.2026 г. в гр.Кърджали жалбоподателката е била водач на лек автомобил „****“ с рег.№ 3

****, който при направено от контролен орган искане е отказал да предаде документите си за проверка. С това свое поведение тя е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и следва да носи администратинонаказателна отговорност. Определените на жалбоподателката наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са в предвидения от законодателя абсолютен размер и срок, при което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за намаляване на санкцията. Както вече се посочи, установеното при проверката деяние на А. М. безспорно е нарушение и осъществява състава на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, който освен, че съдържа правилото за поведение, е и административнонаказателна норма. В издаденото наказателно постановление обаче е посочен чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП като основание за налагане на наказанието. Това налага съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, настоящата въззивна инстанция да приложи закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като прецизира и преквалифицира санкционната норма на деянието по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими напълно към състава на нарушението по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.

По силата на цитирания текст от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в съС.ие да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП са идентични и в акта и в наказателното постановление, възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде изменено, като приложената санкционна норма се преквалифицира по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Това няма да доведе дори до промяна на санкцията, която остава в същия абсолютен размер и срок.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателката, кога и къде е извършено, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. В акта и атакуваното постановление се твърди, че на 29.01.2026 г., около 14.55 4 часа, в гр.Кърджали на ул.„Първи май“ до магазин „Алди-Г“, жалбоподателката управлява лек автомобил „****“ с рег.№ ****, като при извършена проверка, водачът отказва да предаде документите си на контролен орган. Това описание на нарушенията напълно отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и дава възможност на жалбоподателката да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Именно това е разпоредбата относима към осъщественото от жалбоподателката деяние. Неоснователен е и доводът, че в наказателното постановление не било посочено конкретното предложение на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и това съставлявало съществено нарушение. Според настоящата инстанция е достатъчно да бъдат изписани съответният член, алинея и точка от нормативния акт, за да е в съС.ие нарушителят да разбере защо е наказан. В акта и наказателното постановление изрично е посочено, че жалбоподателката при извършената проверка е отказала да предаде документите си на контролен орган, което е достатъчно, както за индивидуализиране на деянието от обективна страна, така и за правната му квалификация като административно нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Нарушението се явява напълно доказано от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена.

Разпечатката съдържа 23 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/716f719d-37e6-4650-b71d-763e1c761e4b