Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5 от 04.01.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1439/2022
Вид
Определение № 5
Подписан
04.01.2023
В сила
04.01.2023
Състав
Камен Иванов, Владимир Астарджиев, Виолета Магдалинчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. София, 04.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен И.ов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета МагдА.нчева като разгледа докладваното от Камен И.ов Въззивно частно наказателно дело № 20221000601439 по опИ. за 2022 година

Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК вр.чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК,като е образувано по частна жалба на адв.М. Х. от САК,с посочен съдебен адрес,защитник на подсъдимия Г. К. С.,с установена самоличност и ЕГН ********** против Определение №4798/12.12.2022 година на Софийски градски съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд №4760/2022 година по опИ. на съда.

С атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпросите разпИ.ни в чл.248 НПК,а след обсъждане доводите на страните е приел,че липсват основания за прекратяване на съдебното производство,намерил е липса на допуснати отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените при изготвянето на обвинителния акт,които да са довели до нарушаване правата на страните в наказателното производство,включително на предаденото на съд лице,изразяващо се в невъзможност да разбере същността на обвинението,констатирал по същество е липса на допуснати очевидни фактически грешки при изготвяне на обвинителния акт по смисъла на чл.248а ал.1 НПК,макар изрично това да не е отбелязано в мотивите на атакуваното определение.

В подадената частна жалба защитата на подсъдимия С. е впИ.л,че атакува постановения съдебен акт“…изцяло и в срок“.

От друга страна,внимателния прочит на изложените мотиви свързват оплакванията на защитата единствено до частта,в която решаващият съд е приел липса на допуснати отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените при изготвянето на обвинителния акт, довели до нарушаване правата на подсъдимия да разбере същността на обвинението.Според въззивният съд именно в тази част постановеното определение се атакува от защитата на подс. С..

1

Изложено е принципно вярно съображение,че в ТР№2/2002 година на ОСНК на ВКС,постановено по т.д.№2/2002 година са изложени принципните виждания на Касационната инстанция и са дадени задължителни указания,относно това кои нарушения на процесуални правила ,допуснати в хода на досъдебното производство,са съществени по своя характер и са отстраними чрез връщане делото на Прокуратурата.

Изложено е вярно принципно твърдение,че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва задължително да са отразени всички факти и обстоятелства,които обуславят и очертават обективните и субективни признаци на престъплението и участието на предадения на съд в осъществяването на престъпното деяние.

Изложено е и друго принципно вярно твърдение,свързано с това,че непосочването на тези факти и обстоятелства съставляват съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените,водещи до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице.

В опит да конкретизира оплакванията си защитата е посочила,че „В конкретния случай прокуратурата не е изпълнила основното си задължение да формулира точно и ясно обвинителната теза“,като се сочи нарушение на принципите,разпИ.ни в чл.13 и чл.14 НПК,като се твърди по същество,че атакувания съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен в посочената част ,доколкото не е отчетено,че внесения в съда обвинителен акт не очертава ясно предмета на доказване и не отговаря на минималните стандарти,заложени в чл.246 от НПК,поР. което същият не се явява годен сезиращ документ за провеждането на редовно съдебно следствие. Излагат се конкретни съображения,развити в няколко насоки,свързани с твърдени допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените при изготвяне на обвинителния акт:

-повдигнатото обвинение против подс.С. обективно не съдържа всички признаци от фактическия състав на престъпление по чл.343 ал.3,пр.1,алт.2,пр.2,алт.2,пр.3,пр.4,б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК и не следва да се приема,че е нА.це „особено тежък случай“ на извършеното деяние,което се твърди да е осъществил С..В тази насока се сочи,че инкриминираните неправомерни действия и настъпилия вредоносен резултат,посочени в обвинителния акт,не дават основание да се обоснове„….извод за такава тежест на инкриминираното деяние,която далеч да надхвърля предвидената в квА.фициращия състав на престъплението…“.

Излага съображения за степента на обществена опасност на деянието и деец,които според защитата не могат да се оценят като високи.

Сочи,че обвинението,касателно престъплението по чл.354а НК,е неясно за подсъдимия С. и в обвинителния акт,в нарушение нормата на чл.246 ал.2 НПК,не се съдържа опИ.ние на релевантната съставомерна деятелност.Излага съображенията си в тази насока.

В обобщение защитата намира,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен,а съставът на съда неправилно и неоснователно не приема доводите,свързани с допуснати 2 отстраними съществени процесуални нарушения.

На тази основа се претендира отмяна на определението,прекратяване на съдебното производство по нохд №4760/2022 година по опИ. на Софийски градски съд и връщане на делото на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящият съдебен състав като съобрази изложеното в частната жалба на защитата на подсъдимия С.,материА.те по делото и като провери атакувания съдебен акт намира,че частната жалба е допустима,но преценена по същество-неоснователна.

Съображенията са следни:

Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт против Г. К. С.,с установена самоличност,ЕГН ********** с обвинения за извършени престъпления по:

-чл.343б,ал.3 НК,

-чл.316,пр.1 вр.чл.308,ал.2,пр.5 вр.ал.1,пр.1 НК,

-чл.343,ал.3,пр.1,алт.2,пр.2,ал.2,пр.3,пр.4,б.„б“ вр.чл.343,ал.1, б.„в“ вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК,

-чл.354а,ал.3,т.1 НК,

-чл.345,ал.1,пр.2 НК.

В проведено редовно разпоредително заседание по образуваното нохд №4760/2022 година по опИ. на СГС,състояло се на 12.12.2022 година,състав на съда е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимото лице за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на съответната прокуратура.Приел е,че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Имплицитно е прието,че не са допуснати очевидни фактически грешки по смисъла на чл.248а ал.1 НПК.

Настоящият съд намира за неоснователно оплакването на защитата на подсъдимия С.,че съдебният акт в атакуваната му част,постановен в хода на проведеното разпоредително заседание е незаконосъобразен.Правилно и обосновано решаващият съд е намерил,че в хода на проведеното досъдебно производство и при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

По същество принципно верни са доводите на защитата,свързани със законовоопределената функция на обвинителния акт и задължението обвинителният акт да съдържа последователно,ясно и недвусмислено опИ.ние на съставомерните факти и обстоятелства,ролята и деятелността на обвиненото лице и приложимия материален закон.Вярно е и принципното твърдение на защитата,че именно тогава обвинителният акт е годна основа,позволяваща произнасяне на законосъобразен съдебен акт.Съображенията на защитата,свързани с разпИ.ното в ТР№2/2002 година на ОСНК на ВКС,постановено по т.д.

№2/2002 година са принципно верни,а е безспорно,че изложените виждания на Касационната инстанция са по същество задължителни указания за това кои нарушения на 3 процесуалните правила,установени в хода на досъдебното производство,са съществени по своя характер и са отстраними чрез връщане делото на прокурора.

В частната жалба на защитата на подсъдимия С. се акцентират твърдения за редица допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт,които са довели до нарушаване правата на страна по делото/подсъдим/,отстраними са,поР. което се налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Прокуратурата.Посочи се и по-горе,във връзка с анА.за на сторените оплаквания на защитата и опита да се внесе конкретика при изложението им,че е сторено общо,неконкретизирано оплакване за неизпълнение на основно задължение от страна на прокурора „….да формулира точно и ясно обвинителната теза“.По същество е нА.це твърдение,без да се посочи кои са онези задължения,които прокурора е нарушил или не е изпълнил.Това се отнася и до бланкетното позоваване на нормите на чл.13 НПК и чл.14 НПК.НА.це е единствено твърдение от страна на защитата затова,че атакувания съдебен акт от разпоредително заседание е необоснован и незаконосъобразен в атакуваната му част,без да се сочи в какво се изразява необосноваността и незаконосъобразността на постановеното определение от съда.

Това обобщаващо оплакване безспорно затруднява настоящият съд да даде конкретен отговор,при липса на конкретни оплаквания от страна на защитата.

Общо и декларативно е оплакването на защитата,че внесеният в съда обвинителен акт не очертава ясно предмета на доказване,не отговаря на минималните стандарти,заложени в чл.246 НПК и поР. това не може да се яви годен сезиращ документ за провеждане на редовно съдебно следствие.

Въззивният съд намира,че обосновано първият съд е приел да са опИ.ни в обвинителния акт всички признаци от фактическия състав на всяко от престъпленията,които се твърди да е извършил подсъдимия С..

Първият съд е бил коректен в изложението си,л.166,3-ти абзац от делото,приемайки,че повдигнатите обвинения против подс.С. съдържат всички признаци от фактическия състав на всяко конкретно престъпление,за което е обвинен.Ясно и еднозначно е посочено,че „С обвинителния акт са надлежно предявени всички обстоятелства и правни признаци на съответните престъпления,срещу които С. да изгР. защитата си в съдебната фаза на наказателното производство“.

Защитата е конкретизирала оплакванията си в две насоки.

Едната е свързана с оплакване за неправилно възприето от държавното обвинение нА.чие на квА.фициращ признак “особено тежък случай“,а втората се отнася до повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.354а НК,доколкото защитата приема,че опИ.ното в обвинителния акт е неясно за подсъдимия С. и е нарушена нормата на чл.246,ал.2 НПК,доколкото обстоятелствената част на обвинението не се съдържа опИ.ние на тази конкретна съставомерна деятелност на подсъдимия.

Твърдението на защитата,че повдигнатото обвинение против подс.С. обективно не 4 съдържа всички признаци от фактическия състав на престъпление по чл.343,ал.3,пр.1,алт.2,пр.2,ал.2,пр.3,пр.4,б.„б“ вр.чл.343,ал.1, б.„в“ вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК и не следва да се приема,че е нА.це „особено тежък случай“ на извършеното деяние,което се твърди да е осъществил С.,сочи на неточна критика на обстоятелствената част на обвинителния акт в акцентираните аспекти.

Безспорно чл.246 ал.2 НПК,както твърди защитата,изисква в обвинителния акт да се посочи времето на извършване на престъплението,условията на място и обстановка,както и на всички релевантни за конкретното обвинение факти и обстоятелства,за да са наясно страните,в конкретния случай-подсъдимото лице,относно естеството на обвинението му се даде възможност да организира защитата се.Внимателният прочит на изготвения обвинителен акт в обстоятелствената и диспозитивната му части,касателно това конкретно оплакване дава основание на настоящия съд да не се съгласи с доводите на защита,че повдигнатото обвинение против подс.С. по чл.343,ал.3,пр.1,алт.2,пр.2,ал.2,пр.3,пр.4,б.„б“ вр.чл.343,ал.1, б.„в“ вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК не съдържа основни признаци от фактическия състав на престъплението,за което е обвинен подсъдимия,не е посочена ясно и категорично фактическата обстановка

,причините за възникване на пътнотранспортното произшествие,условията на време, място и обстановка на реА.зиране на изпълнителното деяние от страна на подсъдимия,включително обстоятелства,които дават основание на държавното обвинение да приеме нА.чие на квА.фициращ признак „особено тежък случай“.

Без да се налага преразказ на отразеното в тази насока в обстоятелствената част на обвинителния акт,следва да се акцентира на отразеното време на извършване на деянието,изключително подробното опИ.ние на мястото и обстановката на извършване на деянието,включително състоянието на пътя и параметрите на пътното платно в този район.