Определение № 1720 от 03.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1720 гр. София, 03.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002900317 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД със седалище в гр. София - чрез процесуален пълномощник юрисконсулт, срещу решение № 174 от 04.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 290/2024 г. на Апелативен съд - Бургас. Решението е обжалвано в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 404 от 29.04.2024 г. по гр. д. № 290/2024 г. на Окръжен съд - Бургас дружеството - касатор е осъдено да заплати на основание чл. 432 КЗ на Ж. Я. Е. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 02.09.2018 г., в размер на 49 000 лв., ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 49 000 лв. до претендираните 150 000 лв.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно в обжалваната част и за отхвърляне изцяло на предявения 1 иск, евентуално - за намаляване на размера на присъденото обезщетение при отчитане на установения с влязло в сила решение между страните принос на пострадалия ищец - 50 %, и на изплатеното в изпълнение на същото решение обезщетение от 26 000 лв. Касаторът поддържа, че въззивният съд необосновано и в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, е определил обезщетение за неимуществени вреди в значително завишен размер, който не е съобразен с доказаните по делото неимуществени вреди и не кореспондира с принципа за справедливост. Навежда оплакване, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е зачетена силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по предявен от ищеца частичен иск, в което съдът се е произнесъл относно справедливия размер на дължимото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди като е приел, че обезщетението възлиза на 80 000 лв.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.. 280, ал. 1 ГПК следните въпроси : „1. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и следва ли при прилагането на критерия за справедливост да се отчитат въведените принципи на „възстановителна справедливост“ и „разпределителна справедливост“; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК; 3. Има ли СПН установеният размер на „справедливото“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, определен по частичен иск, по отношение на последващо дело, образувано за остатъка от размера на частичния иск“.

Допускането на касационно обжалване по първия въпрос е обосновано със съображения, че въззивното решение се намира в противоречие с трайно установената практика на ВКС по въпроса относно съобразяване на лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че е постановено в нарушение на принципа за справедливост. За втория въпрос се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 2

ГПК, а за третия - че с оглед мотивите към Тълкувателно решение № 3/2016 по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС се е установила противоречива практика „по отношение на разминавания в установените размери на обезщетения за неимуществени вреди по искове, породени от едно спорно право, първият от които е предявен като частичен“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение.

Ответникът по касация Ж. Я. Е. от гр. Бургас - чрез процесуален пълномощник адвокат, изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор, подаден в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С отговора е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 вр. чл. 36 ЗА в полза на процесуалния представител - адвокат.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение Апелативен съд - Бургас е съобразил, че с влязло в сила решение от 16.02.2023 г., постановено в производството по гр. д. № 1770/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, е уважен предявен срещу ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ като на ищеца Ж. Е. е присъдено обезщетение за претърпени при ПТП на 02.09.2018 г. неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. В производството за разглеждане на частичния иск ответникът застраховател е противопоставил възражение за принос на пострадалия ищец по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което е преценено като основателно и в решението, с което частичният иск е уважен, е отчетен принос в размер на 50 %. Позовавайки се на задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се е произнесъл, че влязлото в сила решение по частичния иск се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на елементите от фактическия състав на 3 деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на участвалия в произшествието водач, чиято гражданска отговорност е застрахована от дружеството - ответник, и по отношение на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по частичния иск, въззивният съд е приел, че тя обхваща и правонамаляващото възражение на ответника за принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което даденото от първия съд разрешение на спора за принос не подлежи на ревизия в последващия процес, в който се търси пълна обезвреда на понесените неимуществени вреди.

Въззивният съд не е възприел защитната теза на ответника - застраховател, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по частичния иск обхваща и определения от съда, сезиран с частичния иск, пълен размер на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. С мотив, че за непредявената част от вземането за обезщетение не се формира сила на присъдено нещо, въззивният съд е преценил, че не е обвързан от направените в мотивите към решението изводи относно справедливия общ размер на обезщетението, което се дължи на ищеца по повод на увреждащото ПТП.

За да се произнесе по размера на обезщетението, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните в хода на делото доказателства и е приел за установено, че в резултат на произшествието от 02.09.2018 г. ищецът е получил следните увреждания : Фрактура на дясна ключица, довела до трайно затрудняване на движението на ръката за около два месеца; Фрактура на дясна лопатка, довела до трайно затрудняване на движението на ръката за около три месеца; Фрактура на костите на предмишницата с луксация, довела до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около осемнадесет седмици; Фрактура на костите на дясната подбедрица, довела до трайно затрудняване на движението на десния крак за около осем месеца; Фрактура на множество ребра от дясна и от лява страна, довела до трайно затрудняване на движението на снагата за около три месеца;

Фрактура на трета и четвърта метакарпални кости на дясната длан, довела до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около два месеца;

Загуба на ляв бъбрек и контузия на бял дроб, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота, с характеристиките на средна и на тежка телесни повреди. Според заключението на назначената в 4 първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза получените травми са наложили оперативни интервенции за отстраняване на бъбрек, кръвна репозиция на фрактурите с поставяне на остеосинтеза, множество образни изследвания и провеждане на рехабилитация, а общият болничен престой на ищеца за лечение на травмите е продължил четиридесет дни - от 02.09.2018 г. до 12.10.2018 г. По време на извършен личен преглед за целите на експертизата вещото лице - лекар е констатирало, че ищецът има три цикатрикса от оперативни интервенции и видим белег от зараснала рана, а при разпита в открито съдебно заседание пред първата инстанция е разяснило подробно значителните затруднения, които причинява на ищеца отстраняването на единия бъбрек. В производството пред първата инстанция са събрани и гласни доказателствени средства, които са обсъдени от въззивния съд и въз основа на които е прието за установено, че ищецът е търпял болки и страдания непосредствено след произшествието и продължително време след това; Изписан е от болницата на носилка и около месец и половина е бил на легло в домашни условия, с памперси и поставен катетър, като е изпитвал затруднения да се храни и да се обслужва, а по време на възстановителния процес е започнал да се придвижва с инвалидна количка и по-късно с патерици, но не се е възстановил напълно и накуцва; Негативните последици от инцидента са предизвикали промяна в душевното състояние и в поведението на ищеца. Като е изходил от указанията в ППВС № 4/68 г. и е взел предвид установените по делото обстоятелства относно настъпването на инцидента, възрастта на ищеца по време на настъпване на вредите, броя, вида и тежестта на получените телесни травми, продължителния период на обездвижване и свързаните с него затруднения в ежедневието, интензитета и продължителността на понесените болки и страдания, остатъчните белези от травмите и накуцващата походка, неблагоприятните последици от отстраняването на бъбрека и цялостното отражение на инцидента върху ищеца, въззивният съд се е произнесъл, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 150 000 лв. Съдът е посочил, че сумата 150 000 лв. отговаря и на общественото схващане за справедливост по време на проявление на вредите.

В съответствие с изводите, до които е достигнал, след като е отчел признатия с влязлото в сила решение по частичния иск принос от 50 % и присъденото с решението обезщетение от 26 000 лв., въззивният съд е 5 потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 34 000 лв., и след частична отмяна на решението е уважил иска за още 15 000 лв., осъждайки ответника да заплати тази сума, ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. (посочена в исковата молба като начален момент на претенцията за лихви) до окончателното плащане.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от ответника - касатор основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Бургас въззивно решение.

Първият формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос е зададен общо и е насочен към проверка на правилността на изводите на въззивния съд относно справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Дори да се приеме, че въпросът удовлетворява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд, разрешаването му в обжалваното решение не противоречи на трайно установената практика на ВКС, а съответно и на относимата задължителна практика в Постановление № 4/68 г. на ВС, по приложението на чл. 52 ЗЗД. Според практиката на ВКС обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като при прилагане на принципа за справедливост съдът се ръководи от критериите, указани в т. 11 от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд. Възприятието за справедливост е различно на всеки етап от развитието на обществото, поради което при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчитат и обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите. Когато претенцията за обезщетение на неимуществени вреди е основана на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като ориентир за обществено - икономическата конюнктура в страната служат действащите към момента на настъпване на вредите нива на застрахователно покритие. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил посочената практика и се е произнесъл в съответствие с нея като е определил размера на справедливото обезщетение след съвкупна преценка на всички установени по делото правнорелевантни факти, които според указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС формират съдържанието на понятието „справедливост“ (в т. ч. възраст на 6 пострадалия ищец, обстоятелства, при които е настъпило произшествието, брой, вид и тежест на получените травми, интензитет и продължителност на търпените по повод на травмите болки, страдания и неудобства, остатъчни последици от травмите, както и цялостното неблагоприятно отражение на произшествието върху здравето и върху поведението на ищеца). В мотивите към решението въззивният съд е посочил, че прецененото за справедливо обезщетение е съобразено и с общественото възприятие за справедливост към момента на проявление на вредите, което означава, че е отчел обществено икономическата конюнктура в страната към релевантния за спора момент.