Решение № 194 от 13.02.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 927/2019
- Вид
- Решение № 194
- Подписан
- 13.02.2020
- В сила
- 06.04.2021
- Състав
- ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 3430 от 29.05.2019 · ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА
- Разпореждане № 3804 от 13.06.2019 · ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА
- Определение № 1926 от 26.06.2019 · ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА
- Определение № 2482 от 21.08.2019 · ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА
- Определение № 2637 от 05.09.2019 · ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА
- Разпореждане № 5642 от 05.09.2019 · ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА
- Определение № 2839 от 30.09.2019 · ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.68, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл.72 · Закон за собствеността
- чл.72, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.74 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.83 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е
Н И Е
№………. гр. Варна, 13.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА при секретаря Славея Янчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 927 по описа за 2019г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от Т.В.Г. пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове против ответниците П.Д.П. и Д.А.П., както следва:
1)
Искове с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено спрямо ответниците, че ищцата Т.Г. е собственик на недвижим имот – дворно място /УПИ VII-569/ с площ от 845 кв.м., представляващо ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на с.Приселци, Община Аврен, ведно с построената в него жилищна сграда с ид.*** по Кадастралната карта, основан на твърдения за придобиване на собствеността чрез договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 7, том 1, рег.№ 282, дело № 7/2003г. и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението на същите,
2)
Искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците П. и Д. П. да заплатят на ищцата сумата от 9500 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесните имоти за периода от 01.06.2017г. до 17.12.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.12.2018г. до окончателното й изплащане.
Посочените искове са предявени от Т.Г. във вид на насрещен иск в производството по гр.д.№ 7753/2018г. по описа на ВРС, образувано по предявен срещу нея от П. и Д. П. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, не са приети за съвместно разглеждане и са отделени в самостоятелно производство – настоящото. Насрещната искова молба, т.е исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 927/2019г. по описа на ВОС е депозирана в съда на 10.12.2018г.
В исковата и уточняващата молби ищцата Т.Г. твърди, че е собственик на имот находящ се в с.Приселци, а именно УПИ VII-569 представляващ имот с ид.*** по КК на селото с площ от 845 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда с ид.*** по КК по силата на договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 7, том 1, рег.№ 282, дело № 7/2003г. Излага, че с ответницата П.П. се запознала по време на следването си в ТУ-Варна през м.март-април 2004г. Поради това, че на ищцата и предстояло пътуване до САЩ, а П.П. се нуждаела от жилище Т.Г. и предоставила имота си в с.Приселци, за да живее в него за кратко време, докато си намери собствено жилище, без да са уговаряли заплащане на наем. Тъй като изнасянето на П. *** се забавило много, през лятото на 2005г. ищцата я уведомила, че занапред ще трябва да заплаща наем за ползването. В последвалите години ответницата започнала да се укрива и да не отговаря на позвъняванията й от ищцата и баща й. Посочва, че през 2013г. ответницата и семейството й напуснали доброволно имота, но след известно време, на 01.06.2017г. се нанесли отново против волята на собственика. Ищцата твърди, че поради неправомерните действия на ответницата и семейството й е лишена от възможността да ползва собствения си имот. На това основание моли съда след като установи правото й на собственост по отношение на имота – дворно място и жилищна сграда да осъди ответницата П.П. и съпругът й Д.П. да й предадат владението им. Поради това, че е била лишена от възможността да ползва имотите си за периода от 01.06.2017г. до 07.12.2018г. от ответниците-съпрузи, моли съда да ги осъди да и заплатят солидарно обезщетение за лишаване от ползването в размер на 9500 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.12.2018г. до окончателното му изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците П.П. и Д.П., чрез процесуалния им представител, в който заявяват становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват твърденията на ищцата, че е собственик на процесния имот, като твърдят, че понастоящем те се легитимират като такива въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в следствие на упражнявано трайно, явно и необезпокоявано на фактическа власт по отношение на имотите с намерение за своене в периода от м.02.2004г. до настоящия момент. Посочват, че отношенията им по повод на процесния имот започнали след 2003г., когато ищцата закупила имота, но тъй като възнамерявала да замине и да живее трайно в САЩ, провела преговори с ответницата П. да го закупи. Водените преговори приключли с подписването на предварителен договор между страните на 18.02.2004г., по който ответниците заплатили цялата договорена продажна цена. До сключването на окончателен договор не се стигнало поради това, че продавачката Т.Г. била напуснала страната и не се прибирала в България. При плащане на цената, на ответницата било предадено и владението на имота. От този момент ответниците започнали да живеят и да ползват имота като свой, както и да извършват редица дейности по ремонт, поддръжка и подобряване на същия.
Оспорват твърденията на ищцата, че ги е канила да заплащат наем за ползването на имота, нито че спрямо тях са били предприемани действия за освобождаването му. Оспорват, че са напускали имота в периода от 2013г. до 2017г. и твърдят че владението им е било непрекъсвано и несмущавано в периода от 2004г. до предявяване от тяхна страна на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, когато от становището на Т.Г. по него узнали, че тя не признава правата им по отношение на него.
Оспорват исковете за осъждането им да заплащат обезщетение за лишаване от ползването на имота в периода от 01.06.2017г. до 07.12.2018г. по основание и размер, поради това, че в този период те, а не ищцата са били собственици на имота. Молят предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни и да им бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответниците посочват, че към 2004г. са живели на семейни начала, а през 2007г. сключват брак. Към момента на предаване на владението на имота въз основа на сключеният предварителен договор през 2004г., имотът бил в много лошо състояние, почти негоден за живеене – неограден и запустял. Пригоден за живеене бил само първия етаж, но бил довършен само вътре, а отвън сградата била на фаза груб строеж. Излагат, че в периода от 2004г. до 2017г. са извършили редица подобрителни и ремонтни СМР в имота, като твърдят, че ищцата и нейният баща са били наясно с извършването им и не се противопоставли на тях. Посочват извършените от тях дейности с вид, количество и година на извършване в табличен вид на л.62-64 от гр.д.№ 2283/2019г. по описа на ВРС и на л.56 от гр.д.№ 927/2019г. по описа на ВОС. Излагат, че извършените от тях ремонтни и подобрителни дейности са довели до увеличаване стойността на имота, поради което заявяват облигационни претенции. Предявяват насрещни искове с правно основание чл.72 ЗС и евентуални по чл.74 от ЗС за осъждане на ответницата по тях Т.Г. да заплати на всеки от ищците сума от по 50 000 лева, представляваща увеличената стойност на имотите в следствие на извършените в тях подобрения в периода от 2004г. до 2007г. подробно описани в уточняващата молба от 25.06.2019г., а в евентуалност сума от по 31 114,05 лева представляваща стойността на реално вложените средства за извършването на ремонтни и подобрителни дейности в периода от 2004-2007г., както и искове за осъждане на ответницата да заплати солидарно на ищците сумата от 50 000 лева, представляваща увеличената стойност на имотите в следствие на извършените в тях подобрения в периода от 2007г. до датата на депозиране на насрещния иск, а в евентуалност – да заплати солидарно на ищците сумата от 34203,74 лева, представляваща стойността на реално вложените средства за извършването на ремонтни и подобрителни дейности в периода от 2007г. до датата на депозиране на насрещния иск- 15.04.2019г.
Претендират за признаване на право на задържане на процесните имоти до заплащане на извършените в тях подобрения, на основание чл.72, ал.3 от ЗС.
В предоставеният срок за отговор на насрещната искова молба, такъв е депозиран от Т.Г., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за неоснователност на същите. Оспорва твърденията на ищците по насрещните искове, че е сключила с тях предварителен договор, както и че в изпълнение на него им е предала владението на имотите, като посочва, че с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 7753/2018г. по опис на ВРС твърдяният предварителен договор от 18.02.2004г. и разписката от същата дата са приети за неистински неавтентични документи касателно подписа на продавачката Т.Г.. Оспорва възраженията на ответниците по ревандикационния иск – П., че са придобили имота в следствие на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като твърди че не са упражнявали фактическа власт за себе си, включително и в периода между 2013-2017г., както и поради това, че тя като собственик е продължила в годините да плаща данъците за имота.
Оспорва твърденията на ищците, че имотът е бил в много лошо състояние, както и че същите са извършвали твърдяните ремонти и преустройства, включително и посоченият им размер. Оспорва да е знаела за извършваните в имота подобрителни и ремонти дейности, както и качеството на П. на добросъвестни владелци на имота. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията на ищците по насрещните искове за всички евентуално доказани разходи за ремонтни и подобрителни СМР след 2004г. Моли предявените срещу нея насрещни облигационни претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни
В съдебно заседание ищцата – Т.Г., чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Ответниците - П.П. и Д.П., чрез процесуалния си представител оспорват предявените срещу тях осъдителни искове за собственост, а в случай на уважаването им, молят да бъдат уважени и предявените от тях насрещни искове, както и да им бъде признато право на задържане на имота до заплащане на сторените подобрения. Претендират за заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и също правят възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С нот.акт № 7, том 1, рег.№ 282, дело
№ 7/09.01.2003г. Илия Радев И. е продал на Т.В.Г. собствения си недвижим имот находящ се в с.Приселци, община
Аврен, а именно: дворно място с площ от 845 кв.м. съставляващо УПИ VII-569 в кв.360 по плана на селото, ведно с построената в него жилищна сграда.
С влязло в законна сила решение постановено по гр.д.№ 7753/2018г. по описа на ВРС е признато за установено, че Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2004г. сключен между Т.В.Г. като продавач и П.Д.
Х. като купувач с предмет дворно място с площ от 845 кв.м. съставляващо УПИ VII-569 в кв.360 по плана на с.Приселци, ведно с построената в него жилищна сграда и разписка от 18.02.2004г. представляват неистински документи, в частност неавтентични по отношение на подписа на лицето Т.В.Г..
На 28.05.2004г. П.Д. в качеството на възложител е сключила договор за извършване на СМР с изпълнителя „Стройгарант“ ООД в недвижим имот находящ се в в с.Приселци, община Аврен, ул.“Райна Княгиня“ № 2, а именно: премахване на съществуващ покрив и изграждане на нов, в това число покриване и водоотвеждане, надграждане на 3 броя комини; изграждане на външна ограда; ограждане на дворното място, поставяне на входна врата, плъзгаща входна врата с механизъм; гаражна врата, входна врата на сградата, озеленяване; изгхраждане на септична яма; основен ремонт и реконструкция на втори етаж; ел. и ВиК инсталации; демонтиране на стара дограма и поставяне на нова ПВЦ; разширяване на тераси и укрепване с бетонни колони; изграждане на козирки и друго съобразно техническото задание за възлагане на договора при първоначално договорена цена от 35000 лева.
Разпечатката съдържа 32 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/716f0c8c-0c20-462b-b114-f3a5cd8a8b3e