Решение № 47 от 03.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Ц. ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110133891 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от „Дитатранс-2010“ ЕООД срещу „Парсек Груп“ ЕООД кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 17640,00 лв., ведно със законна лихва от 17.02.2021 г. до окончателното плащане на вземането, представляваща цена за извършена услуга по извозване на строителни отпадъци и земна маса и доставка на инертни материали по рамков договор от 26.11.2018 г., която сума представлява сбор от вземания, за които са издадени следните фактури: Фактура № 67/08.05.2019 г. на стойност 2304,00 лв. с включен ДДС, по която е налице неплатен остатък от 1824,00 лв., Фактура № 88/21.08.2019 г. на стойност 1752,00 лв., фактура № 89/21.08.2019 г. на стойност 7464,00 лв., фактура № 90/30.08.2019 г. на стойност 4224,00 лв. и фактура № 96/04.10.2019 г. на стойност 2376,00 лв., както и сумата от 2615,50 лв., представляваща мораторна лихва дължима по всяка фактура за периода от 23.05.2019 г. до 16.02.2021 г.

Ищецът твърди, че с ответника имали сключен рамков договор от 26.11.2018 г. Посочва, че след сключването на договора управителят на 1 ответното дружество лично възлагал извършването на конкретни услуги, като комуникирал със служител на ищеца. Твърди, че извършваните услуги били за извозване на строителни отпадъци и земна маса и доставка на инертни материали за следните два обекта: обект „Детска градина Перуника“ в гр.

Пловдив за периода ноември 2018 г. до септември 2019 г. и обект „ЕВН“ в гр.

Пловдив за периода април 2019 г. до август 2019 г. Твърди, че работата била приета без забележки, като между страните били налице двустранно подписани фактури и товарителници. Твърди, че цената на услугата се определяла съобразно извършения брой курсове на товарителници и била дължима при точно изпълнение. В началото ответникът извършвал плащания по фактурите, а в последствие спрял да плаща. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е погасил задълженията по процесните пет броя фактури. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Твърди, че е погасил всички задължения, които е имал към ищцовото дружество. Признава, че между страните са били налице облигационни отношения, но оспорва да е било уговорено извършване на услуги на обект „Детска градина Перуника“ в гр.

Пловдив и обект „ЕВН“ в гр. Пловдив, тъй като това не било посочено в договора. Твърди, че съгласно сключения договор извършената работа се удостоверявала с приемо-предавателен протокол и доколкото такъв не бил представен от ищеца не било налице приемане на работата. Оспорва като доказателства представените с исковата молба фактури, че е бил уведомен за тях, както и че същите са надлежно осчетоводени от ответника и че той е ползвал данъчен кредит по тях. Твърди, че ако се установи приемането и осчетоводяването на фактурите, то това се дължало на допусната грешка.

Сочи се, че между страните от години съществувала съвместна работа по различни обекти. Оспорва приемането на договора с приложените към исковата молба товарителници, като счита, че същите биха могли да докажат единствено извършена услуга по договор за превоз, каквато не се твърдяла в исковата молба. Оспорва иска за лихва, доколкото не бил изпаднал в забава, тъй като между страните нямало уговорен срок, а освен това не бил поставен в забава от ищеца. Посочва, че с оглед липсата на приемане на работата не е започнал да тече срок за лихва за забава. Моли за отхвърлянето на исковете.

2

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Представен е договор № 1 от 26.11.2018 г. за извършване на услуга, сключен между ответника като възложител и ищеца като изпълнител, по силата на който ответникът е възложил на ищеца срещу възнаграждение да извърши услуга „извозване на строителни отпадъци и земна маса, доставка на инертни материали“. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора при точно изпълнение възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение според броя на направените курсове по товарителници, а според ал. 2 на същия член цената се заплаща поетапно от приемането на услугата по банкова сметка. Съгласно чл.

3, ал. 2 от договора приемането на изпълнението се удостоверява с подписването на двустранен приемо-предавателен протокол.

Представени са пет броя фактури с издател ищеца и получател ответника, които съдържат подпис на представител на ответника:

- фактура № 67/08.05.2019 г. на стойност 2304,00 лв. с включен ДДС за извършена услуга: извозване на заемна маса, количество: 28 курса; към тази фактура са представени 4 бр. товарителници за общо 28 курса за извозване на земна маса, които съдържат подпис на представител на ответника, както следва: № 101457/03.04.2019 г. за 6 курса, № 101458/04.04.2019 г. за 7 курса, № 501658/07.04.2019 г. за 6 курса и № 501659/04.2019 г. за 7 курса;

- фактура № 88/21.08.2019 г. на стойност 1752,00 лв. с вкл. ДДС, за извършена услуга: извозване на заемна маса, количество: 8 курса; и баластра, количество: 3 курса; към тази фактура са представени 2 бр. товарителници за общо 8 курса за извозване на земна маса и 3 курса за баластра, които съдържат подпис на представител на ответника, както следва: № 101477/01.08.2019 г. за 4 курса, № 101439/16.08.2019 г. за 4 курса земна маса и 3 курса баластра;

- фактура № 89/21.08.2019 г. на стойност 7464,00 лв. с вкл. ДДС за извършена услуга в обект „Детска градина“: извозване на заемна маса, количество: 38 курса; и вътрешни курсове, количество: 7 курса; към тази фактура са представени 6 бр. товарителници за общо 45 курса за извозване на земна маса, които съдържат подпис на представител на ответника, както следва: № 101476/31.07.2019 г. за 7 курса, № 101431/31.07.2019 г. за 7 курса, № 3

101434/05.08.2019 г. за 6 курса, № 101435/06.08.2019 г. за 7 курса, № 101436/08.08.2019 г. за 5 курса и 7 вътрешни, № 101437/09.08.2019 г. за 6 курса;

- фактура № 90/30.08.2019 г. на стойност 4224,00 лв. с включен ДДС за извършена услуга: извозване на заемна маса, количество: 22 курса; към тази фактура са представени 4 бр. товарителници за общо 22 курса за извозване на земна маса, които съдържат подпис на представител на ответника, както следва: № 101442/26.08.2019 г. за 6 курса, № 101444/27.08.2019 г. за 5 курса, № 101387/26.08.2019 г. за 6 курса и № 101388/27.08.2019 г. за 5 курса;

- и фактура № 96/04.10.2019 г. на стойност 2376,00 лв. с включен ДДС за извършена услуга: извозване на заемна маса, количество: 11 курса; към тази фактура са представени 3 бр. товарителници за общо 11 курса за извозване на земна маса, които съдържат подпис на представител на ответника, както следва: № 101389/10.09.2019 г. за 3 курса, № 101446/02.09.2019 г. за 5 курса, № 101447/06.09.2019 г. за 3 курса.

В представените товарителници е посочено, че курсовете са извършени със следните товарни автомобили: марка „Мерцедес“, модел „АС“, рег. № ******; марка „Мерцедес“, модел „АС“, рег. № **********; марка „Скания“, модел „124с“, рег. № *********.

Представени са 28 платежни нареждания за извършени плащания от ответника в полза на ищеца, част от които се отнасят до вземания по фактури, различни от процесните, а в друга част от тях не е посочено точно за кои фактури се отнасят.

Представени са 3 броя свидетелства за регистрация част I за следните товарни автомобили, собственост на ищеца, а именно: марка „Мерцедес“, модел „АС“, рег. № ******; марка „Мерцедес“, модел „АС“, рег. № **********; марка „Скания“, модел „124с“, рег. № *********.

От показанията на свидетеля Д.Ж.П. се установява, че същият работи при ищеца от създаването на фирмата през 2010/2011 г. на длъжност „началник транспортна дейност“. С управителят на ответното дружество Б.Б. договорили устно цени за извозване на земна маса, за обект детска градина „Перуника“. Цената се определяла на база брой курсове и на колко километра се разтоварвало. След това комуникацията била с техническите ръководители на съответния обект, които заявявали курсове за всеки ден. МПС, с които била 4 извършвана услугата, били собственост на ищеца. Всеки ден в края на работния ден в 17 ч. се подписвали товарителници от техниците за брой курсове. Не е имало възражения от страна на ответното дружество по отношение на извършените услуги. Във връзка с неизплатения остатък били провеждани разговори по телефона и на място между свидетеля П. и управителя на ответника, които започнали след септември месец на 2019 г.

Първо по телефона управителят на ответното дружество заявил, че причината за забавянето на плащанията се състояла в това, че се касаело за държавни поръчки и имало забавяне в плащанията. Ищецът извършил уговорената работа, но от ответника не постъпило плащане. Свидетелят посетил лично офиса на ответното дружество, при което управителят на последното поискал да му бъде направена отстъпка. Плащанията по фактурите били извършвани по банков път. От счетоводството на ищеца заявили, че били налице неплатени фактури.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че само две от процесните фактури са надлежно осчетоводени от ответника, включени са в дневниците на продажбите по ЗДДС на ответника и същият е ползвал данъчен кредит по тях – фактура № 67/08.05.2019 г. и фактура № 96/04.10.2019 г. Ищецът е заплатил ДДС по всички процесни фактури.

Общият размер на неплатените задължения по процесните фактури възлиза на 17640,00 лв. Счетоводството на ищеца в исковия период е водено редовно, а относно това на ответника вещото лице не е отговорило, тъй като ответното дружество не е предоставило изисканите от вещото лице документи.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС.

Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е обусловена от следните предпоставки (юридически факти), а 5 именно: 1. наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от рамков договор от 26.11.2018 г., по силата на който ищецът е поел задължение за извозване на строителни отпадъци и земна маса и доставка на инертни материали, а възложителят се е задължил да плати уговореното възнаграждение, както и какъв е размерът на последното; 2. ищецът да е изправна страна по договора, т. е. да е изпълнил точно, съобразно уговореното; 3. работата му да е приета или неоснователно да не е била приета от възложителя; 4. възложителят да не е изплатил уговореното възнаграждение.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите три от посочените предпоставки.

В тежест на ответника е да установи положителния факт на плащането, при наличие на такова твърдение.

В отношенията между страните по делото е безспорно, че в исковия период между тях е бил налице сключен договор с посочения по-горе предмет.

Касае се за договор със смесен характер, който разкрива белезите на договор за изработка (услуга) и договор за превоз.

От начина, по който е отразена волята на страните в процесния договор, следва извод, че същите са постигнали принципно съгласие ищецът по възлагане от ответника и срещу възнаграждение да извършва извозване на строителни отпадъци и земна маса, доставка на инертни материали, без тази уговорка да е обвързана с конкретен строителен обект, конкретно количество и т. н. От изложеното може да се направи извод, че между страните е налице рамков договор с посочения предмет, респ. възлагането за извозване на земна маса и доставка на инертни материали относно конкретен обект, количество, брой курсове и т. н. се е индивидуализирало с отделни нарочни товарителници. Този извод се извежда от клаузата на чл. 2 от процесния договор. Във вр. с чл. 2 от договора са представени товарителници относно възлагането за изпълнение на работата, за която ищецът претендира възнаграждение.