Решение № 128 от 24.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пазарджик, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Т. като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500057 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 214/21.10.2025 г. постановено по гр.д. № 20215230100827 по описа на Районен съд – П. е осъдена, на основание чл. 23 ЗПК, Ц. Т. В. с ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „Н.“ № 7, ет. 1, ап. 3, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ул.

„Московска“ № 19, сума в размер на от 9339 лв. - представляваща чиста стойност по недействителен договор за кредит за текущо потребление от 17.03.2014 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 19.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът над уважения размер от 9339,00 лева до претендирания размер от 22093,04 лева.

Отхвърлени са исковете, предявени „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616 срещу Ц. Т. В. с ЕГН: **********, за осъждане на ответника да заплати сумите в размер на 1066,90 възнаградителна (договорна) лихва за периода от 10.12.2018 г. до 22.04.2019 г., 89,58 лв. законна лихва за периода от 10.12.2018 г. до 22.04.2019 г. и 120 лева разходи за изискуемост.

Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, Ц. Т.

В. с ЕГН: ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616 в общ размер на сума в размер на 591,42 лв. – разноски направени в 1 първоинстанционното производство.

Осъдена е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616 да заплати на Ц. Т. В. с ЕГН: ********** сума в размер на 1506,94 лв. – разноски направени в първоинстанционното производство.

В законоустановения срок пред Пазарджишкия окръжен съд е постъпила въззивна жалба от БАНКА ДСК АД с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че е погрешен изводът на първоинстанционния съд за неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК по отношение на това, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Според жалбоподателя съдът погрешно е приел, че тази информация не се съдържа в процесния договор или в приложените към него общи условия, тъй като не бил посочен начинът, по който се променя лихвения процент, прилаган по договора съобразно промяната на обективните фактори Софибор и Юробор.

В чл. 7.2, раздел III от Общите условия било предвидено изрично, че методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет страницата му. В чл. 7.4, раздел III от подписаните от Ц. В. общите условия било описано, че кредитополучателят има право в срок до 30 дни от получаването на уведомление за увеличение на лихвения процент да се откаже от договора, като погаси всички задължения при лихвения процент, действащ преди промяната.

Неправилно районният съд бил приел, че договорът е недействителен и кредитополучателят следва върне единствено заемната сума. От приетата по делото счетоводна експертиза било установено, че Банката е изчислила точно задължението по договора за кредит, поради което исковата претенция се явявала доказана, включително и по отношение на отхвърлените суми.

Видно било, че банката-кредитор е изпълнила надлежно задължението си по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото договорът за кредит съдържал ясна и недвусмислена информация за лихвения процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент; в договора било посочено, че ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. В настоящия случай различни лихвени проценти не са били прилагани. Възможността да бъде приложен различен лихвен процент била абстрактна и не можела да обоснове наличие на недействителност.

2

Първоинстанционното решение било неправилно и поради противоречие с материалния закон досежно приложената санкция по чл. 23 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 във връзка със съображение № 47 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, предвидените в националното законодателство санкции за нарушаване на националните разпоредби, чрез които е транспонирана цитираната директива, следвало да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Налаганата санкция следвало да се преценява във всеки конкретен случай и да е в съответствие на тежестта на допуснатото нарушение (в този смисъл пар. 61 – 63 от решение по дело дело С-45/15 на СЕС).

Според жалбоподателя не би могло да се смята за пропорционално договорът за кредит да се счита за сключен без лихви и разноски, когато, в случай, че са налице липсващи или частично липсващи данни от съдържанието на договора за кредит, същите да са от такова естество, че да могат да засегнат възможността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (в този смисъл Определение № 811 от 01.04.2024 г. по т. д. № 670 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение). Така, дори и в настоящия случай да бъдело прието, че е налице частична неяснота, липса на прогноза или самостоятелни изчисления от страна на кредитополучателя, то същата не препятствала способността на ответника да прецени оскъпяването при евентуално увеличение на лихвения процент.

Не било налице основание за приложение на санкцията по чл. 23 от ЗПК.

Изводът на първоинстанционния съд относно неизпълнението на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК бил необоснован и направен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото по делото не били налице доказателства, включително служебно събрани, от които да е видно, че има такова увеличение.

В настоящия случай съдът не бил събрал служебно необходимите доказателства за извършване на проверка относно правилността на решението в частта относно изпълнението на задължението на кредитора по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Увеличението на лихвения процент не било предмет на приетата в рамките на първоинстанционното производство счетоводна експертиза. Така, за да установи изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК ,съдът бил длъжен да събере служебно съответните доказателства, като назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи бил ли е увеличаван лихвеният процент от сключването на договора до подаването на исковата молба, как и към коя дата.

С оглед на липсата на доказателства, от които да е видно неизпълнението на задължението на кредитора по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, крайният извод на съда 3 се явявал необоснован.

РС П. не бил дал възможност на ищеца да изрази становище във връзка с констатираното противоречие. Указал бил единствено изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителя относно предоставяне на писмена информация за съдържанието и условията по кредитите вкл. обективни критерии въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуално договаряне на условията по договора, както и да се обоснове договарянето на размера на лихвите.

В обжалваното решението съдът намерил, че не са предоставени доказателства, обсноваващи договарянето на лихвите. Жалбоподателят счита този извод за неправилен, предвид допуснатите и приети по делото и подписани от кредитополучателя общи условия към договора за кредит и допълнителното споразумение.

Жалбоподателят твърди, че му е било ограничено правото за защита във връзка с установяване дължимостта на отхвърлените в решението искове.

Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК, за да бъде спазен принципът на състезателното начало, при откриване на нищожност, съдът следвало да уведоми страните с нарочно определение и да им предостави възможност да изразят становище и да посочат доказателства по този въпрос, което районният съд не бил сторил.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер с присъждане на разноските.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Ц. Т. В. с искане обжалваното решение да бъде потвърдено. В отговора се твърди, че основното оплакване във въззивната жалба, насочено срещу извода на първоинстанционния съд, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на Закона за потребителския кредит относно прозрачността и съдържанието на договорните клаузи, било неоснователно. Районният съд бил извършил задълбочен и последователен анализ на договора за кредит, общите условия и допълнителното споразумение, като правилно бил приел, че макар формално да са посочени определени референтни индекси, липсвало ясно, конкретно и разбираемо описание на механизма, по който тези индекси водят до изменение на крайния договорен лихвен процент. В мотивите си съдът бил приел, че не е предвидена формула, алгоритъм или методика, чрез които потребителят да може самостоятелно и обективно да прецени как евентуалните изменения на индексите ще се отразят върху размера на 4 дължимата от него лихва. Тези изводи напълно съответствали с практиката на Съда на Европейския съюз, в частност Решение по дело C-26/13 (Kásler), съгласно което клаузите в потребителските договори следва да бъдат не само граматически ясни, но и да позволяват на потребителя да разбере икономическия механизъм, от който произтичат неговите задължения. В същия смисъл е и Решение по дело C-186/16 (Andriciuc), в което СЕС приема, че потребителят трябва да бъде поставен в състояние да оцени реалните икономически последици от договора за целия период на неговото действие.

Правилно районният съд бил приел, че не са ангажирани доказателства, от които да се установи реално индивидуалното договаряне по смисъла на чл.

146, ал. 2 ЗЗП. Самият факт на подписване на договора и общите условия не представлявало доказателство за индивидуално договаряне, още повече когато ставало въпрос за типови, предварително изготвени условия, които не са били предмет на реални преговори между страните.

Съответно правилно районният съд бил приложил разпоредбата на чл.

23 ЗПК, която е императивна и не предоставя възможност за преценка на съда дали да я приложи.

Искането е решението да бъде потвърдено с присъждане на разноските за тази инстанция.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Ц. Т. В. ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е твърдял, че на 17.03.2014 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Ц. В. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, който е обезпечен с Договор за залог на вземане по сметка от същата дата. Ищецът бил изпълнил задължението си за предоставяне на отпусната сума в размер на 30000 лева, като кредитът бил усвоен по разплащателна сметка на ответника. Кредитът бил със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване.

Ищецът е твърдял, че по силата на чл.15 от договора било постигнато съгласие кредитополучателят да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „БАНКА ДСК" ЕАД прилага за извършвани услуги.

На 28.08.2017 било подписано Допълнително споразумение, към договора за кредит, с което бил договорен шестмесечен гратисен период, без да се променя крайният срок на погасяване на кредата и без да се променят останалите условия на кредита. Въпреки договореното плащане на вноски, обективирани в приложения и утвърден погасителен план, дължимите за 5