Решение № 7137 от 06.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7137 гр. София, 06.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20211110137603 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от С.. против М. Л. П. и А. Л. П. иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на парични задължения с правно основание чл.30,ал.3 ЗС в размер на сумата 5422,83 лв., която сума се претендира разделно – при равни дялове, ведно със законна лихва от 22.01.2021 г. до изплащане на вземането, и за които задължения по ч.гр.д.№ 4010/2021 г. на СРС в полза на ищеца и против ответниците е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Твърди се, че задължението представлява заплатен от ищеца разход за принудително премахване на незаконен строеж - едноетажна сграда в ж.к. .. - за 1/2 ид.част, собственост на наследодателя на ответниците Л..-П., като ищецът е съсобственик на другата ½ ид.част от имота.

От страна на ответниците исковете се оспорват с възражение за погасяване по давност считат, че доколкото плащането е от 24.11.2015г., то към 24.11.2020г. е изтекла петгодишна давност за вземането.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът заедно с ответниците са съсобственици на едноетажна сграда в ж.к. ... Ответниците са съсобственици общо на ½ ид.част от имота по наследство от Л..-П.. Със заповед на Директор на Дирекция „Общински строителен контрол“ съсобствениците са задължени да премахнат сградата, като на 29.7.2015г ищецът е сключил договор с ДЗЗД „Обединение Софинвест- Райстрой“ с предмет събаряне на сградата срещу заплащане, както и че сградата е съборена на 30.10.2015г., и на 24.11.2015г. С.. е заплатила на изпълнителя по този договор пълното 1 възнаграждение в размер на 10845,65 лева. Безспорно е, че Л.. – П. е починала на 11.8.2017г.

– след събарянето на сградата и след плащането, и е оставила като свои единствени наследници по закон двете ответници – нейни дъщери.

Съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД, задълженията без определен срок, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В случая вземането на ищеца към ответниците по чл.30,ал.3 ЗС е възникнало в деня, в който ищецът е заплатил посочения разход към ДЗЗД „Обединение Софинвест- Райстрой“- 24.11.2015г.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Обстоятелството, че в случая С.. претендира вземане по чл.30,ал.3 ЗС по правно отношение, в което участва като равнопоставен на ответниците физически лица субект, а не като орган власт, не променя обстоятелството, че общината не е частноправен субект, а субект на публичната власт.

При тълкуване съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове следва да се съобрази, че целта на нормата на чл. 4, т. 1 от ЗМДВИП е да охрани интересите на поуязвимите икономически лица в ситуацията на извънредно положение, следва, че качеството на частноправен субект по смисъла на чл. 4, т. 1 от ЗМДВИП не могат да имат лица, които са субекти на публичното право. Следва, че ищецът С.. няма качеството на частноправен субект по смисъла на чл. 4, т. 1 от ЗМДВИП и поради това не се ползва от цитираната разпоредба, която фактически удължава започналия да тече на 24.11.2015г. давностен срок.

По тези съображения съдът намира, че вземането на ищеца за ½ част от платения общ разход на съсобствениците по повод премахване на незаконен строеж е погасено по давност – на 24.11.2020 г., което е преди да бъде подадено Заявлението на ищеца по чл. 410 ГПК. На това основание предявеният иск се явява неоснователен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК претенцията на ответниците за съдебни разноски в размер на 580 лв. се явява основателна в пълен размер. Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.. против М. Л. П. с ЕГН ********** и А. Л. П. с ЕГН ********** иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на парични задължения с правно основание чл.30,ал.3 ЗС общо в размер на сумата 5422,83 лв., претендирана разделно – при равни дялове, ведно със законна лихва от 22.01.2021 г. до изплащане на вземането, като ½ част от разход за принудително премахване на незаконен строеж - едноетажна сграда в ж.к. .. - за които задължения по ч.гр.д.№ 4010/2021 г. на 2

СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С.. да заплати на М. Л. П. с ЕГН ********** и А. Л. П. с ЕГН ********** сумата 580 лв. – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2седмичен срок, считано от датата на връчване на препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3