Решение № 663 от 06.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Бургас, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100500498 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Г. Д. А., ЕГН: **********, адрес в гр. Б., ул.“К.“ № **, ет. *, подадена чрез пълномощника му адв. Красимира Астакова против решение № 2854 от 12.12.2022 г., постановено по гр. д. № 149/2022г. на Районен съд – Бургас, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.

37 от ЗА вр. чл. 286 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД по отношение на въззивника-ответник, че в полза на ищцата Н. А. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I“ № 58-60, ет.1, офис 4, съществува вземане в размер на сумата от 8000 лв. – представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение, дължимо за осъществена правна защита и съдействие по договор от 15.05.2020 г. по ВНЧХД № 156/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 24.06.2021 г. до окончателното изплащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4531/2021 г. по описа на БРС. Със същото решение ответникътвъззивник е осъден да заплати на въззиваемата-ищца сумата от 160 лв., представляващи направените от нея в първата инстанция разноски.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е необосновано и неправилно, поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Относно как следва да се докаже плащане на адвокатско възнаграждение, въззивникът се позовава на разясненията, дадени в ТР № 6/06.11.2023г. на ОСГТК, като счита, че отбелязването в договора за защита и съдействие, че възнаграждението е платено в брой има характер на разписка, както за уговореното, така и за платеното възнаграждение. Сочи, че ищцата не е доказала по категоричен начин, че страните не са желали правните последици, обективирани в представения пред БОС договор 1 за правна защита и съдействие и, че е налице твърдяната привидност в техните отношения.

Твърди се, че договорът е сключен в условията на крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй като Д. не е разполагал с посочената в него сума от 8000 лв. Навеждат се съображения и, че договорът е нищожен поради начална липса на съгласие, поради което се счита, че претенцията за реалното му изпълнение се явява неоснователна. На следващо място се възразява, че възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 36, ал. 2 от ЗА, тъй като въпреки, че минимума е 600 лв., то е в размер на 8000 лв., поради което се явява несправедливо и необосновано и клаузата, с която е уговорено е нищожна на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД. Сочи се, че уговарянето на изискуемост след постановяване на окончателния съдебен в полза на довереника накърнява добрите нрави поради неравностойност на насрещните задължения по договора, още повече, че се твърди, че извършените от адвоката процесуални действия не се характеризират с изключително висока сложност. Излагат се оплаквания, че съдът е допуснал процесуални нарушения, тъй като не се е произнесъл по всички наведени от ответника възражения в отговора на исковата молба, преценяйки ги за неоснователни без да се мотивира защо ги отхвърля. Възразява се, че съдът неправилно е приел, че нямало спор между страните, че именно процесния договор е представен и ползван по наказателното производство пред БОС, въпреки неуваженото в този смисъл доказателствено искане на ответника. Твърди се допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на доказателствения материал, като се сочи, че решението почива на предположения, както и, че съдът не е изследвал твърдения привиден договор за да бъде съпоставен с договора по прикритата сделка. Излага се и несъгласие със смяната на съдията- докладчик по делото поради командироването му в друг съд. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемият лично и чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и изложените в нея доводи. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Н. А. Б.-А., чрез адвокатския си представител адв. Сава Каров е депозирала писмен отговор по въззивната жалба. Излага несъгласие с оплакванията в жалбата, като счита, че позоваването на горепосоченото тълкувателно решение не е приложимо поради симулираната сделка и създаденото „обратно писмо“. Навежда доводи за неоснователност на изложените в жалбата съображения за допуснати от съда процесуални нарушения. Излага съображения за некоректност на твърденията , че действията на адв. Арабова не са били с изключително висока сложност.

Счита, че не била налице пречка за въззивника сам да се снабди с копие от процесния договор, по отношение на който в жалбата се твърди, че поради недопускането му от съда, твърденията му са останали недоказани. По подробно изложените в жалбата доводи, счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Претендира за присъждане на разноските по делото при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В съдебно заседание въззиваемата, чрез адвокатския си представител поддържа отговора на въззивната жалба, като излага съображения за неоснователността й. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за неговата нищожност или недопустимост, поради което намира, че същото е валидно и допустимо. От фактическа страна съдът намира за установено следното:

2

Производството пред районния съд е образувано по предявен от адвокат Недялка Атанасова Божилова установителен иск за приемане за установено по отношение на ответника Г. Д., че същият й дължи сумата в размер на 8000 лв. –главница, представляваща неплатено адвокатско възнаграждение, дължимо по договор за правна защита и съдействие от 15.05.2020 г., за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №4531/2021 г. по описа на БРС, както и /след направено уточнение/ осъдителен иск за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата от 8000 лв. в размер на законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 24.06.2021 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 15.05.2020 г. страните са подписали договор за правна защита и съдействие, по силата на ответникът е възложил на ищцата да осъществи процесуалното му представителство по ВНЧХД №158/2020 г. по описа на ОС-Бургас срещу договорено адвокатско възнаграждение от 8000 лв., като плащането е следвало да се извърши в брой или по банков път. Ищцата сочи, че при подписване на договора от 15.05.2020г., който бил представен по ВНЧХД №158/2020 г., ответникът не е разполагал със сумата от 8000 лв., поради което страните се уговорили да прикрият първоначално подписания помежду им договор за правна защита и съдействие, като подпишат друг договор от 15.05.2020г., който е привиден, в който да бъде посочено, че сумата от 8000 лв. е платена в брой, с цел същата да бъде на ответника като разноски по делото. Твърди се също, че ответникът се съгласил да плати на ищцата уговореното възнаграждение от 8000лв. до датата на заплащането му от насрещната страна, което е било отразено в сключения действителен договор, както и, че страните са се съгласили част дължимата сума в размер на 1000 лв. да бъде заплатена от ответника на ищцата в двуседмичен срок от влизане в сила на окончателния съдебен акт, независимо от това дали разноските са присъдени или не. Ищцата излага, че страните са се споразумели след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт тя да получи изпълнителен лист от името на ответника, да образува изпълнително дело и да получи сумата от 8000лв. като дължима по прикрития договор за правна защита и съдействие за извършената от нея адвокатска работа по горепосоченото наказателно дело. Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като на 09.11.2020 г. е получил по своя сметка разноските за адвокат в размер на 8000 лева, дължими по ВНЧХД №156/2020 г., която сума и до настоящия момент отказва да й заплати. В допълнително уточнение ищцата сочи, че претенцията й за главницата е установителна, тъй като за нея е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, а претенцията й за законна сила е осъдителна, тъй като за последната не е издадена заповед по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователността на иска. Възразил е, че е платил на ищцата процесната сума от 8000 лв. съгласно данните по ВНЧХД №156/2020 г. по описа на БОС.

Оспорил е верността на представения договор за правна защита и съдействие от 15.05.2020г. по съображения, че същият е нищожен, като в съдебно заседание уточнява, че счита, че договорът е нищожен поради неговата привидност, поради нарушение на добрите нрави и противоречието му със закона. Моли за отхвърляне на иска.

Районният съд е квалифицирал предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 37 ЗА вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД , като с обжалваното първоинстанционно решение ги е уважил изцяло, приемайки за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 8000 лв., ведно със законната лихва от подаване на заповедта – 24.06.2021г. по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане. Прието е, че въпреки, че подписания между страните и приложен по ВХНОД № 156/2020г. по описа на БОС договор за защита и съдействие не е представен по настоящото дело, с оглед липсата на спор относно съществуването му, съдът е счел, че именно този договор е приложен и използван за присъждане в полза на ответника на процесната сума от 8000лв. като разход за 3 адвокатско възнаграждение по посоченото дело. Счетено е също, че поради липса на оспорване на авторството на приложения към исковата молба договор, представляващ обратно писмо, същият валидно е обвързал страните. На следващо място съдът като е взел предвид, че ответникът в настоящото производство не е оспорил извършване от страна на ищцата на договорената адвокатска услуга, а ищцата съобразно обратното писмо е оборила неизгодния за нея факт, че процесната сума й е платена, е направен решаващия извод, че сумата е дължима от ответника, като с оглед обстоятелството, че от данните по делото е установено, че в полза на ответника е извършено доброволно плащане на присъдените му разноски, не е могла да се реализира уговорката в обратния документ, даваща право на ищцата да събере принудително процесната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е валиден съдебен акт, като по отношение на допустимостта му намира следното:

Видно от данните по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 4531/2021 г. по описа на БРС, образувано въз основа на подадено от ищцата заявление, в нейна полза съдът е издал заповед по чл. 410 от ГПК за осъждане на ответника да й заплати претендираната главница в размер на 8000 лв. С оглед подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение, заповедният съд е указал на ищцата за правото й да предяви иск за претендираната главница по реда на чл. 422 от ГПК.