Решение № 329 от 28.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Русе, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря ПАВЛИНА Т. ПЕНЕВА като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20264520200825 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано е по жалба на " Рига Палас" АД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ЕИК: 204798633, представлявано от Н.Й., против наказателно постановление № 885503-F869294 от 21.04.2026г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна, Дирекция "Оперативни дейности" ГД "Фискален контрол", с което на жалбоподателя, на основание чл.

59, ал. 5, т. 6, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2600 евро, за нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ.

С жалбата се ангажират твърдения, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че още през месец декември 2025г., е проведена среща с материалноотговорните служители в дружеството, относно действията, които следва да бъдат предприети във връзка с въвеждането на еврото, с цел да не се допускат нарушения. Била издадена и нарочна заповед.

Да бъде извършена необходимата синхронозация и адаптация към еврото на всички софтуерни системи. Твърди с , че въпреки това софтуерната система отчитаща престоя на паркинга не била адаптирана, в резултат на което не е 1 извършвала коректно превалутиране, а автоматично приравнявала 1 лев към 1 евро.Твърди се, че поради технически проблеми от 01.01. до 06.01.2026г. бариерата и паркинга са били извън експлоатация. Бариерата била активирана на 06.01.2026г. и след установяване на обстоятелството, че приравнява 1 лв. към 1 евро, бариерата била деактивирана до отстраняване на несъответствието. Не е обосновано виновно извършване на нарушението. При определяне на санкцията не е съобразена разпоредбата на чл. 59, ал. 5, т. 6 и не е обсъдена и приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, представлява се от адв.И., която поддържа жалбата. Заявява, че е безспорно нарушението е извършено, но твърди, че нарушението е установено преди проверката от контролния орган. При което управителя след установяване на проблема, вдига бариерата и спира продажбата на услуга „паркинг“ и едва адаптиране на системата след правилното превалутиране от 30.01.2026г.Моли за прилагане на чл.28от ЗАНН, претендира разноски.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. В подкрепа на това, релевира доводи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и АУАН, и НП съдържат всички необходими реквизити. Наложена е санкция в предвидения минимум.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно 2 изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № F869294 /30.01.2026г., против "Рига Палас" АД, за това, че при извършена на 07.01.2026г., проверка на паркинг към хотел Рига, находящ се в град Русе, бул. "Придунавски" № 22, стопанисван от "Рига Палас" АД, която проверка е била във връзка със спазване на забраната за необосновано повишаване на цените, е било установено че към датата на проверката бариерата била вдигната. Поискана била информация относно ценови равнища на предлаганата услуга, която да бъде изпратена по електронна поща. Тази информация била изпратена на 08.01,2026г.От представената информация било установено, че на 06.01.2026г. са издадени ФКБ № от 9454 до 9483 за услуга престой за едни час за цена 2 евро или 3.91 лв., което представлявало увеличение на цената с 100 процента, тъй като цената за услугата към 10.08.2025г. и 11.10 2025г. е 2 лева и търговецът не е предоставил доказателства за наличието на обективни икономически фактори за повишение на продажната цена с 100 процента.

Така приетите за установени факти са подведени от актосъставителя като нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя на основание чл. 59, ал. 5, т. 6, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2600 евро, за нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл.

305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за 3 осъществили се в хода на административнонаказателното производство.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение отразени датата и мястото на нарушението, във връзка с което е издадено НП. Нарушението е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП, не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя, да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото, и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Във връзка с материалната законосъобразност на наказателното постановление, съдът намира следното:

Въз основа на извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства, следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че 4 жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

От всички приобщени по делото доказателства еднозначно и безпротиворечиво се установяват и доказват приетите за осъществили се в АУАН и НП факти.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

Легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори се съдържа в § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ и съгласно същата 6. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2025 г.) "Oбективни икономически фактори" са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

В настоящия случай безспорно е установено увеличение на цена за услугата паркинг към 06.01.2026г., спрямо 11.08.2025 г. която цена към 11.08.2025 г.е 2.00 лева за един час и цена 2 евро/3.91 лева към дата 06.01.2026г., което е повишение на цената с 100 процента.

По делото безспорно се установи, че увеличената цена е установена първо от управителя на дружеството, при което бариерата е вдигната и не се е начислявала цена за паркиране на паркинг на хотел Рига. Това обстоятелство е установено и поверяващите, които са били на обекта, както се твърди в показанията на св.С., служител на контролиращия орган и актосъставител.

Освен това са информирани и от управителя, че има технически проблем.Видно от представена оферта и писмо от Рикуест ЕООД от 06.01.2026г.е поискано адаптиране на паркинг система за работа с евро. Видно от отчети фисклана памет за периода от 07.01.2026г. до 29.01.2026г. няма записи във ФП за периода. По делото не установено, дали техническата неизправност се дължи на човешка грешка или софтуерен проблем, но не е налице умислъл при извършване на нарушението.

5

Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. В конкретният случай макар и жалбоподателят да е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, безспорно установено е по делото, че, жалбоподателя сам е констатирал нередностите в софтуерната система и преустановил предлагането на услугата платено паркиране и е вдигнал бариерата на паркинга, още преди проверката от контролните органи, липсата на предходни нарушения, за които жалбоподателят да е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления и липса на доказан умисъл сочи на значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение, в сравнение с нарушенията от същия вид, респективно разкрива по-ниска обществена опасност на конкретното деяние и дееца и обуславят извод за маловажност на конкретния случай.

Освен това, както се установява от доказателствата по делото, дори от разпита на свидетелите, че жалбоподателят е съдействал изцяло на проверяващите органите при извършването на проверката и връчването на АУАН. В обжалваното наказателно постановление изрично е посочено, че "нарушенията са първи и инцидентни" за търговеца, като няма данни за извършени други нарушения на ЗВЕРБ, за които да е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления.

Всичко това отново сочи за липсата на умисъл от жалбоподателят за някакво противоправно поведение.