Решение № 621 от 09.10.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Разград, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20233330100938 по описа за 2023 година за да се произнесе, Съдът взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 от ГПК във вр. с чл.110 и чл.111 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от М. В. П., ЕГН:**********, с която са предявени обективно съединени искове срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, че ищцата не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1289 /2012 г. по описа на Разградски PC и образувано изп.д.

№252/2022 г. по описа на ЧСИ Д. Д. рег.№762 с р.д. ОС Разград, а именно: сумата 14 057,38 лева, от които главница 5 427,42 лева, законна лихва 5 965,33 лева за периода 24.08.2012 Г.-30.05.2023 г, 677,26 лева неолихвяеми вземания, 509,90 лева присъдени разноски, 100 лева разноски по изпълнителното дело, 1 377,47 лева такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 30.05.2023 г., поради погасено по давност право на принудително изпълнение. Твърди, че е наследник на В. Е. В., че срещу същият е Образувано ч.гр.д.№1289/2021 г. по описа на РС – Разград, че по същия е издаден изпълнителен лист, че въз основа на същия е образувано изп.д.

№587/2012 г. по описа на ЧСИ Д.Д., че е наложен запор, въз основа на който последното плащане е от 18.03.2014 г. и след тази дата не са извършвани изпълнителни действия. Също така сочи, че прехвърлянето на вземането, за което е приложен договор по изпълнителното дело не е съобщено на В. Е. В., че на 30.03.2022 г. по ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист на наследодателя е изпратено съобщение за задължението, а след неговата смърт на ищцата е изпратена призовка за доброволно изпълнение, връчена й на 29.05.2023 г. Счита, че към датата на образуване на изпълнителното дело е изтекла 5 годишната погасителна давност. Претендира за заплащане на направените по делото разноски

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че по изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия, с които е прекъсната погасителната давност. Конкретно сочи, че на 09.05.2017 г. е 1 наложен запор върху банковата сметка на длъжника, че през 2019 г. ответникът е поискал извършване на изпълнителни действия, вкл. и налагане на запор на трудово възнаграждение. Твърди, че не е посочена банкова сметка на ищеца в исковата молба, а по отношение на разноските в условията на евентуалност прави искане същите да бъдат присъдени в минимален размер.

Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Въз основа на заявление на „Обединена българска банка“АД

Районен съд – Разград е образувал ч.гр.д. № 21289/2012 г и по реда на чл. 417 от ГПК е издал Заповед № 1935 от 28.08.2012 г., реси. ИЛ /л.10/, с който В. Е. В. следва да заплати 5 427,42 лв. просрочена главница, ведно със законната лихва от 24.08.2012 г., сумата 331,29 лв договорна лихва за периода 22.09.2011 г. – 23.08.2012 г., сумата 345,97 лв. наказателна лихва за просрочени главници за периода 22.09.2011 г.

– 23.08.2012 г., както и 122,11 лв. съдебни разноски и 387,79 лв. адвокатско възнаграждение по делото.

На 25.09.2012 г. с молба вх. № 6248 „Обединена българска банка“АД е поискал и съответно ЧСИ Д. Д., peг. № 762 на КЧСИ образувал ИД № 400/2012 г. С тази молба кредиторът е поискал от ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и да извърши конкретни справки за имотното състояние на същия. Със запорно съобщение от 01.10.2012 г. /л.195/ до „Строймонтаж“ЕАД ЧСИ е разпоредил налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. Е. В., което не е изпълнено поради това, че длъжникъ е напуснал работа към датата на уведомяване на третото лице – 02.10.2012 г.

На 01.10.2012 г. да длъжника е изпратена ПДИ заедно със съобщение, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение. Тази покана е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК на 26.10.2012 г. Същата е връчена и лично на 27.05.2013 г. на посочен от кредитора адрес в с.Дряновец.

На 17.10.2013 г. банката кредитор е поискала от ЧСИ налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /л.209/ и със запорно съобщение от 01.11.2013 г. , адресирано до Община Разград като работодател ЧСИ и получено на 04.11.2013 г. /л.212/е наложил такъв. С писмо от 06.11.2013 г.

/л.213/ работодателят е отговорил на въпросите на ЧСИ и е заявил готовност да направи нормативно разрешените удръжки от трудовото възнаграждение, дължимо за м.октомври, платимо през м. ноември .

На 12.11.2013 г. банката кредитор е поискала от ЧСИ опис на движими вещи на длъжника /л.214/

Ново запорно съобщение от 22.11.2013 г. /л.226/ е адресирано до Община Разград като работодател. Същото е връчено на адресата на 25.11.2013 г. В отговор /л.230/ работодателя е уведомил ЧСИ, че е превел сумата 34,92 лв. в изпълнение на запорното съобщение и е приложил платежното нареждане от 31.10.2013 г. /л.231/. Работодателят е продължил ежемесечно да превежда такава сума на ЧСИ, която впоследствие е превеждана на кредитора за изпълнение на задълженията до прекратяването на трудовото правоотношение на 01.03.2014 г. /л.261/ - последно на 17.03.2014 г.

/л.262/

На 18.12.2013 г. ЧСИ е извършил опис на движими вещи /л.234/, в който е записал, че на адреса на длъжника не са открити живущите. Това е констатирано и при следващия опит за опис на движими вещи /л.254/ на 18.02.2014 г. За това действие длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК /л.256/

2

На 10.06.2014 г. със запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“АД /л.288/ ЧСИ е наложил запор върху всички сметки на В. Е. В.. Съобщението е получено на 24.06.2014 г. /л.290/. В отговор /л.291/ банката е признала вземането и е заявила, че е блокирала сметката.

След нова справка /л.298/ и по молба на кредитора /л.303/ ЧСИ е наложил запор върху трудово възнаграждение в „Холидей-Н.Ю.С.“ООД, като запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 22.07.2015 г.

/чл.302/ и отново на 16.09.2015 г. /л.324/ уведомил длъжника В. Е. В., че налага запор върху трудово му възнаграждение в „Холидей-Н.Ю.С.“ООД. Това уведомление е връчено на 22.07.2015 г. /л.300/. В отговор на същото работодателят е уведомил ЧСИ, че възнаграждението на длъжника е под минимума от 300 лв., поради което не могат да направят удръжки от заплатата /л.332/.

С молба от 03.09.2015 г. /л.307/ „Обединена българска банка“АД е поискала насрочване на опис на движими вещи, както и налагане на запор на банкови сметки. На 10.09.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху всички сметки на В. Е. В. в „Уникредит Булбанк“АД /л.309 – получено на 11.09.2015 г./, върху всички сметки на В. Е. В. в „Сибанк“ЕАД /л.311, пол. на 12.09.2015 г./, в „Банка ДСК“ЕАД /л.313, пол. на 12.09.2015 г./. За тези запори на длъжника е съобщено с призовка за принудително изпълнение /л.325/, връчена на длъжника на 16.09.2015 г.

В отговор на тези запорни съобщения „Уникредит Булбанк“АД е признала вземането, но е посочила, че няма свободен авоар, за да бъдат преведени исканите суми. В последващо писмо – от 21.07.2017 г. /л.392/ съответното длъжностно лице е уведомило ЧСИ, че сметката е закрита.

С ново запорно съобщение от 09.05.2017 г. /л.373/ ЧСИ е наложил запор върху банкова сметка на длъжника в „Обединена българска банка“АД /пол.

На 15.05.2017 г. – л.385/, до „Централна кооперативна банка“АД /л.375, пол.

На 10.05.2017 г. – л.389//, като за наложените запори е уведомен и длъжника /л.377/. „Обединена българска банка“АД е признала вземането, но е посочила, че /л.386/, че дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоари. „Централна кооперативна банка“АД /л.391/ също е признала вземането, като е посочила, че сметката е блокирана, но същата е без авоар.

С молба от 19.06.2018 г. ответникът„ЕОС Матрикс” ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател /л.398/, като се е позовал на сключен с първоначалния кредитор договор за цесия /л.402 и сл. /. В тази молба същият е поискал в случай, че по делото не постъпват суми от принудително изпълнение или от доброволни вноски, ЧСИ да извърши справка за наличие на банкови сметки на длъжниците по изпълнителното дело и да го уведоми за резултата от извършената проверка. С разпореждане от 27.06.2018 г. ЧСИ го е конституирал като такъв / л.413/ и е оправил искане за справка от НАП, в регистъра на банковите сметки /л.414/.

С постановление от 15.04.2021 г. /л.416/ ЧСИ е прекратил изп.д. поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. С писма от 11.06.2021 г. /л.418 и сл./ ЧСИ е вдигнал наложените запори.

След като е получил изпълнителния лист на 22.03.2022 г. ответникът е поискал и ЧСИ е образувал ново изп. д. №252/2022 г. Със същата молба /л.52/ взискателят „ЕОС Матрикс” ЕООД е поискал налагане на запор на банкови сметки на длъжника.Тъй като до В. Е. В. по предходното изп. Дело вече е изпратена покана за доброволно изпълнение за сумата 8249,87 лв., от които 5 3

427,42 лв. главница, законна лихва 422,93 лв. за периода 24.08.2012 г. – 29.05.2013 г., 677,26 лв. неолихвяеми вземания, 509,90 лв. присъдени разноски, 428,75 лв. разноски по изпълнително дело, 783,61 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 29.05.2013 г. /л.55/ ЧСИ е пристъпил към извършване на справки за имотното състояние на длъжника. С разпореждане от 10.02.2023 г. изпълнителното производство е спряно поради смърт на длъжника /л.95/. С разпореждане от 01.03.2023 г. /л.107/ е наложена възбрана по отношение на недвижим имот на длъжника, която е вписана на 06.03.2023 г. /л.107/. Като наследник на В. Е. В. на ищцата М. В. П. е връчено съобщение, пол. на 02.05.2023 г., с което ЧСИ я кани да изпълни задължението, като междувременно законната лихва е вече 5 920,57 лв. , а такси по Тарифа към ЗЧСИ, 1374,23 лв. /л.144/, но частта от задължението на ищцата е ½ от задължението на първоначалния длъжник. Със заявление от 15.05.2023 г. ищцата М. В. П. е заявила , че е единствен наследник на брат си В. Е. В. и е поискала заличаване на останалите роднини, конституирани като длъжници /л.148/, като е приложила и удостоверение за наследници /л.149/.

Длъжникът В. Е. В. е починал на 01.11.2022 г. и е оставил за свой законен наследник ищцата по настоящото дело М. В. П..

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Влизането в сила на издадената заповед за изпълнение срещу наследодателя на ищеца води до преклудиране на възможността той и неговия правоприемник да оспори съществуването на вземанията, за които е издадена, като се позове на фактите, съществували до стабилизирането й, съответно до снабдяването й с изпълнителна сила. /Така Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, приема, че „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл.424 от ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение“/. Така съществуването на тези вземания може да бъде предмет на предявен пред съда иск само в изрично предвидените в закона случаи, а именно при предпоставките на чл.424 и чл.439 от ГПК. Вторият от двата текста урежда специален иск, който може да се основава само на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл.416 от ГПК т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. В случая ищецът основава своя отрицателен установителен иск именно на такъв твърдян нововъзникнал факт - изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение погасителна давност.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/716ce8c1-8eb2-432f-a6a4-b4263d2d66ae