Определение № 19 от 16.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Пазарджик, 16.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. П. като разгледа докладваното от Венцислав Г. П. Гражданско дело № 20235200100145 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 95 и сл. ГПК.

С писмо вх. № 428/15.01.2024 г. от АК – Пазарджик уведомяват съда, че за процесуален представител на ищеца по делото П. Ж. е определен адв. В. С.

С. от АК – Пазарджик.

Същият следва да бъде назначен за процесуален представител на ищеца, като му бъдат дадени указания за отстраняване нередовностите по исковата молба.

Исковата молба е нередовна.

Сезиращата съда искова молба вх. № 6553 от 08.11.2022 г. е написана ръкописно върху друг (напечатан) текст, като така компилираният документ не може да обективира ясно изявление на своя носител.

Делото е било изпратено по подсъдност от Административен съд Стара Загора на ОС - Стара Загора, приемайки че не се сочат факти, които да обосноват специалния ред по АПК, въпреки нередовността на исковата молба към него момент, които не са отстранени и с последващо подадената уточнителна молба вх. № 6819/21.11.2022 г.

Нередовностите на молбата не са отстранени поради следното:

Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от 1 извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени твърдения за договорен източник на задължението, съотв. на кореспондиращото му субективно право, чиято защита се претендира, ищецът не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключване, субекти и характеризиращи престации. Това е така, защото правните последици от различните видове договори са различни и съдът не може да реши спора без да е изяснено какви точно последици от какъв договор се претендират (в този смисъл изрично Решение № 494 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2010 г., IV г. о.).

Имуществените вреди следва да са ясно описани – в какво точно се изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото му (унищожаване на вещ или намаляване на нейната стойност, понасяне на разноски или извършване на други плащания, възникване на задължения и др.) или/и твърдяната неосъществена възможност за увеличаване на имуществото му (нереализирана сигурна печалба, други доходи или граждански плодове и пр.). Когато ищецът претендира обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената част на исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде точно индивидуализирана – в какво се състои, както и ясно да бъде разграничена от останалите твърдяни вреди. За различните посочени от него имуществени вреди ищецът не може да претендира едно общо обезщетение, а в петитума на исковата молба следва да заяви отделно по размер обезщетение, което търси за всяка една вреда, тъй като в тези случаи е налице обективно съединяване на искове (чл. 210 от ГПК) - така изрично Решение № 105 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о.

При преценка допустимостта на предявения иск съдът дължи да установи доколко е налице съответствие между обстоятелствена част и петитум, тъй като ако такова липсва, искът е нередовен. В настоящия случай е налице пълна неяснота относно обстоятелствата, на които се основава искът – изискване на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Съгласно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК ответниците следва да бъдат индивидуализирани с имена и адрес (не и ЕГН). В случая ответниците Т. И. С. и А. И. П. са посочени с ЕГН и „адрес неизвестен“. Това 2 не отговаря на императивната разпоредба, поради което ищецът, чрез адвоката следва да отстрани нередовността.

На основание чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът следва да изложи обстоятелствата на които се основава искът:

Въпреки направените изявления за извършените правни действия по закупуване на имот, придобит в СИО, продажбата на същия с фалшиво пълномощно, респ. връщането му в патримониума на ищеца, съдът не може да извлече кое е противоправното деяние, което е извършил всеки един от ответниците и каква е връзката между отделните ответници, за да се претендира сумата солидарно от тях като съизвършители. Друг е въпросът, че хронологично датите са нелогично изложени – твърди се, че в срока между прехвърлянето на имота с фалшивото пълномощно (2001 г.) и връщането му от новия приобретател (2003 г.), последният учредява договорна ипотека от 07.02.2023 г., като насрочената публична продан е от 27.10.2004 г. до 27.11.2004 г.

Също така, ищецът следва да посочи във връзка с кои (противоправни действия) на всеки един от ответниците търпи неимуществени вреди, за които претендира сума от 100000000 лева.

Претенцията за имуществени вреди също е нередовна. Според чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК, исковата молба трябва да съдържа цената на иска, когато той е оценяем. Недопустимо е ищецът да обвързва претендираната от него сума с евентуално събрано по делото доказателства (в случая експертиза), тъй като такава искова молба е нередовна поради липса на цена на иска и липса на петитум на иска – чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК. Евентуалната корекция в размера би могла да бъде „поправена“ чрез института на изменението на иска – чл.

214 от ГПК.

Липсва петитум на исковата молба - чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Не се представят преписи от молбата според броя на ответниците - чл.

128, т. 3 от ГПК.

Следва да се има предвид и това, че даването на многократни указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба прави съда помощник само на едната страна по делото (на ищеца), което накърнява изискването за равни възможности за упражняване на предоставените права.

Указанията, които дава съдът, следва да се извършват в рамките, поставени с 3 разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 от ГПК за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права и чл. 10 от ГПК като съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Оказваното съдействие на страните по посочените разпоредби трябва да има адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо противната – така Решение № 315/07.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3555/2008 г., IV г. о.

Настоящото разпореждане следва да се връчи на назначения от съда процесуален представител на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА на основание чл. 26, ал. 2, пр. in fine от ЗПП адв. В. С. С. от АК – Пазарджик за особен представител на ищеца по делото П. Ж. П..

ДА СЕ ВРЪЧИ на адв. С. указанията на съда и подадените в тази връзка молби от адв. И. Т. в производството без движение.

УКАЗВА на ищеца, чрез процесуалния му представител адв. С., в едноседмичен срок от съобщението, с препис за ответниците:

= да индивидуализира ответниците с посочване освен на имената, а и на адрес за всички, респ. законен представител за юридическите лица.

= да посочи източника на правоотношението , от което счита, че ответниците му дължат пари, за всеки един ответник поотделно, с всички индивидуализиращи белези, като има предвид, че при твърдения за липса на договор между него и ответниците, следва да опише ясно и конкретно фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията, а при твърдения за договорен източник на задължението, ищецът е длъжен да индивидуализира правоотношението по време и място на сключване, субекти и характеризиращи престации.

= ако претендира обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената част на исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде точно 4 индивидуализирана – в какво се състои, както и ясно да бъде разграничена от останалите твърдяни вреди.

= до посочи петитум (искане) на исковата молба.

= да представи преписи от исковата молба според броя на ответниците.

= да посочи адрес на ответниците Т. И. С. и А. И. П.;

= да посочи противоправното деяние, което е извършил всеки един от ответниците и каква е връзката между отделните ответници, за да се претендира сумата солидарно от тях като съизвършители;

= да посочи във връзка с кои (противоправни действия) на всеки един от ответниците търпи неимуществени вреди;

= до посочи цена на иска за имуществени вреди и съответен петитум (искане);

ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение изцяло и в срок, исковата молба ще бъде върната на осн ование чл. 129, ал. 3 от ГПК, а производството ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис да се връчи на адв. С..

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 5