Решение № 1172 от 07.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1172 гр. Варна, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20213100502043 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 268-273 ГПК.

С въззивна жалба от Д. А. Д., чрез процесуалeн представител, е обжалвано решение № 261576/ 12.05.2021г., с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 261901/ 10.06.2021г., по гр.д.№ 12289/ 2020г. на Районен съд- Варна, с което е изменена спогодбата между страните от 24.10.2014г. по гр.д.№ 2352/ 2014г. ВРС, с предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А. Д. А. на майката С. А. Т., местоживеене детето на адреса на майката в Германия, гр.Бремерхафен, кв.Гьотещрасе , ул.“ Кьорнерщрасе“,20, 27568; определен е режим на личен контакт на бащата Д. А. Д. с детето А. Д., и присъдена издръжка. С решението съдът е дал съгласие заместващо съгласието на бащата на детето А. Д. А. да бъде издаден задграничен паспорт, и съгласие за пътуване до Германия придружено от своята майка С. А. Т. , за срок от три години считано от влизане на решението в сила.

Поддържа възражения за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила , необоснованост. Възраженията за процесуални нарушение се свеждат до неправилна квалификация на предявения иск по чл. 56, ал.6 СК / след корекцията на доклада в с.з. на 02.03.2021г./ вместо по чл.59, ал.9 СК и чл.127а СК; неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса според доклада с определение № 260019/ 2021г., в частност за доказване на положителни твърдения наведени с отговора на исковата молба, които се отнасят до притежавания от ответника родителски капацитет по отглеждане и възпитание на детето, и за обстоятелството, че промяната на семейната и жизнена среда, не е в негов интерес. Не са дадени указания за 1 тежестта на доказване по иска с правно основание чл.127а СК- на ищцата относно интересите на детето да пътува и пребива в чужбина, възможностите на майката да се грижи за него по начин, че да е изложено на риск, и възможност за пълноценното му развитие „ във всяко едно отношение“ ; и на ответника- за доказване на евентуалните си възражения. За процесуални нарушение счита определението от 02.03.2021г., с което е оставено без уважение възражението по представените писмени доказателства и отказът да бъде изслушана майката , на основание чл.59, ал.6 ГПК. Оспорва изводите на съда за основанията, поради които упражняването на родителските права е предоставено на майката, изцяло като неправилни и недоказани.Счита, че за детето е рисково както местоживеенето в Република Германия на адрес, за който няма данни да е наето или закупено от майката жилище, така и за обучението му в училище „ Лютешуле“, за което не са представени доказателства. Според жалбоподателя по делото липсват данни за езиковите познания на детето, възможностите да се интегрира в социалната и образователна среда, и емоционално как би се отразила тази промяна. Развити са доводи в подкрепа на становището, че майката няма готовност и възможности да изпълнява родителските си задължения, за разлика от бащата, който през последните години е успял да задоволи в пълна степен образователните и социално- битови нужди на детето, и ежедневно да полага грижи за него. Намира, че съдът е направил погрешен извод относно желанието му да живее с майка си, за което е било манипулирано от нейна страна, и при изслушването му не е проведен задълбочен разговор по важните въпроси.

По същество отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност, ако се потвърди относно упражняването на родителските права, да се допусне изменение на режима на лични отношения на бащата с детето, съобразно посочените дни и месеци от годината , ученически ваканции, рождени дни, официални празници, контакт посредством телефон, скайп и други средства , популярни в социалната интернет мрежа.

Въззиваемата страна- С. А. Т., представлявана от процесуалните представители, изразява становище за неоснователност на жалбата по всички възражения срещу решението. Посочва, че от пристигането си в Германия е живяла в наето жилище на ул.“Дионисиусщрасе“ 20,27576, а по-късно е регистрирана на ул.“Кьорнерщрасе“20, 27568, посочен в удостоверението.По отношение на предложения режим на лични контакти счита, че той е неизпълним и може да създаде единствено напрежение между страните.

Дирекция „Социално подпомагане“- Варна, не изразява становище.

Съставът на Варненския окръжен съд, предвид становищата на страните и доказателствата по делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл. 235, ал. 1-3 ГПК, констатира:

Страните по делото са родители на А. Д. А., роден на 17.06.2010г.

В предходен съдебен процес по гр.д.№ 2352/ 2014г. на Районен съд-Варна, са постигнали спогодба, одобрена от съда на основание чл. 234, ал.1 ГПК, в законна сила от 2

11.11.2014г., според която упражняването на родителските права по отношение на детето А. е възложено на бащата Д. А. Д., при определено местоживеене на неговия адрес в гр.Варна, и режим на лични контакти на детето с майката, който включва две съботи и две недели от месеца с преспиване при другия родител, и до два месеца от времето, през което пребивава в Република България. Присъдена е издръжка е в размер на 150лв., с начална дата20.02.2014г.

Предмет на настоящото производство е спор за родителски права, повдигнат от С. А.

Т., на основание чл. 51, ал.4 от СК.

В исковата молба посочва, че е подписала споразумението след много тежки взаимоотношения с бившия й съпруг и упражнено домашно насилие върху нея. След като си намерила работа в Германия, поискала детето да й гостува, но бащата отказал. Не му позволявал контакти по телефона и по скайп. Единствено можели да се виждат в България за няколко дни. Забранявал детето да се среща с майката на ищцата, когато идвала да го вижда.

Връщал всички подаръци за него, а някои по-скъпи то само отказвало да получи, защото му ги вземали или продавали. Твърди, че бащата не полага грижи за сина им. Няма постоянна работа и пие много. Живее с родителите си на квартира от две стаи и за най-необходимото се грижи баба му. Според ищцата ответникът и родителите му се стремят да го отчуждят от нея, със забрани, злословия и забрана да й гостува в Германия. От сина си научила, че баща му и дядо му пият до 3 часа посред нощ и се бият постоянно, а той не може да спи. Не са я уведомили , когато детето се разболяло от астма и после, когато си счупило крака, и е трябвало да му се осигури адекватна медицинска помощ. За училище, родителски срещи и други нужди детето получавало внимание от чичо си и съпругата му, към които изпитва топли чувства.

Счита, че са налице основания за изменение на постановените мерки. Като родител може да осигури на детето си всички необходимите условия в Германия- самостоятелна стая в тристайно жилище, обучение в училището, където учат всички му братовчеди. Получава заплата по трудов договор, има гъвкаво работно време, общо домакинство с родителите си, които живеят в същата сграда и също работят, при необходимост може да разчита на помощ от семейството на брат си.

Ответникът депозира писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на предявения иск. Противопоставя насрещни твърдения, че детето е изоставено от майката през 2014г , която не желаела повече да се грижи за него и заминала за Германия. Заедно с неговите родители полагат нужните грижи и то е „ абсолютно осигурено“ в България, учи се отлично в училище, посещава извънкласни дейности, има приятели. Има информация, че майката се занимава с дейности, които са несъвместими с възпитанието на дете.

Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, е представила на първа инстанция два доклада от извършеното проучване, след проведени срещи поотделно с бащата и с майката.

Според доклада от 02.03.2021г. за детето се полагат адекватни грижи от неговия баща, баба и дядо по бащина линия. Заедно обитават жилище под наем, с добри хигиенични условия.

Детето има стая обзаведена с всичко необходимо за възрастта му. През учебната 2020/ 3

2021г. е ученик в четвърти клас на СУ „ Любен Каравелов“ , гр.Варна, добре интегриран в училищна среда, със сериозно отношение при усвояване на учебния материал. Според социалното проучване е емоционално привързан към баща си и неговите близки. Обобщено от всички изложени данни е направено заключение, че бащата, с помощта на майка си и разширения семеен кръг у успява да задоволи основните потребности от дом, храна, облекло , здравеопазване и образование. Пред социалния работник бащата е посочил, че работи към белгийска фирма на постоянен договор и работата му е свързана с пътувания.

Декларира месечен доход в размер на 3000 евро.

Докладът от 16.04.2021г. е съставен след проведена среща с майката С. Т. и детето А. Д.. Т. е споделила, че е била принудена и заплашвана от Д. Д. за предоставянето на родителските права. След няколко месеца е заминала в чужбина и докато е била там е нямала връзка с детето, поради възпрепятстване на разговорите от бащата и неговите родители. Подробно е описала жилищните условия, с които разполага в Германия, град Бременхафен . След допитване със специалист е избрала учебно заведение, в което да запише сина си . Работи по трудов договор като продавач на закуски и хляб, с доход от 1500 евро. Изразила е желание да се грижи за детето, като поеме задоволяването на всички потребностите- подслон, храна, облекло, личен лекар, транспорт, здравни грижи и образование.

В първоинстанционното производство са разпитани допуснатите свидетели на ищцата- М.Х. А.- майка, и С. А. Т.- брат, които живеят и работят в Германия. През лятото се връщат в България за 20-30 дни, когато детето е при майката.

Показанията, преценявани при условията на чл.172 ГПК, с оглед на предполагаемата заинтересованост от изхода на делото, са непротиворечиви и допълващи се за релевантни факти и обстоятелствата. Пред свидетелката А. детето се оплаквало, че в дома има постоянно караници и побоища, бащата и дядото пиели и вдигали скандали. Веднъж се свързал с майка си и я помолил да го вземе. Когато разбрали, че й писал, го наказали без ядене, взели му телефона. Не общува с майка си и по интернет, защото са му забранили.

През зимата свидетелката се върнала за няколко дни и по молба на дъщеря си ходила до училище да го види. На третия ден я изгонили, защото бабата не искала да имат връзка.

Твърди, че дъщеря й се тормозела как се чувства, цяла година чакала да се видят. После били постоянно заедно. Когато заминавали детето плачело и не искало да си отива. На въпроса, защо е заминала преди седем години, свидетелката отговаря, че дъщеря й била постоянно „бита, пребита,оперирана от ухо..“,и когато научила за това, се върнала да я прибере, да не я оставя сама. На делото бащата я заплашил, че ако не му даде детето, няма да го види .

Свидетелят С. Т. твърди, че от две години не е виждал А., но от негови съученици и родители научавал, че не е добре при бащата. Споделил му, че иска да е с майка си и когато са заедно плаче от радост, прегръща я. Смята, че сестра му може да се грижи за детето „ перфектно“ и винаги да разчита на негота помощ. В жилището, което ползва с майка си и баща си, има стая за А., приготвена с всичко.

4

Посоченият от ответника свидетел- Х.Х. Д.а, е негова снаха . Двете семейства живеят в една кооперация. Отрича в семейството на Д. да има конфликт и прекомерна употреба на алкохол. Заявява, че той постоянно работи в чужбина, като бояджия на кораби, и бабата полага грижи за детето. Майката идва от лято на лято, за двадесет дни. Пред свидетелката детето не е споделяло, че иска при майка си. Според нея тук не му липсва нищо. Не е категорична дали бащата като мъж може да се грижи / „ колкото си може“/ самостоятелно за сина си.