Решение № 34 от 18.03.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. гр. Лом, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Р.а като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20231620200518 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2300136 от 02.10.2023 г . на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „ЕЛ ЗЕТ 60“ EООД – с. Петково, ЕИК 200209112, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 лв. /две хиляди лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, за това, че при извършена проверка на 05.07.2023 г. в обект „Преустройство сградата на ОУ „Васил Левски“ в главен офис за нуждите на доброволните формирования за предотвратяване и овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последствията“, находящ се в гр. Лом, кв. „Момин брод“, се констатира, че „ЕЛ ЗЕТ 60“ EООД в качеството си на работодател, е допуснал да работи лицето *** с ЕГН **********, като строител без да има сключен трудов договор в писмена форма.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание се явява адв. Л. А. от МАК. Същата моли съда да отмени издаденото НП, като 1 подробно съображения излага в писмена защита.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител – старши юрисконсулт С. К., взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

На 05.07.2023 г. свидетелите Л. Р. и С. Ш. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект на „ЕЛ ЗЕТ 60“ EООД - „Преустройство сградата на ОУ „Васил Левски“ в главен офис за нуждите на доброволните формирования за предотвратяване и овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последствията“, находящ се в гр. Лом, кв. „Момин брод“. При проверката инспекторите установили лицето *** да извършва трудова дейност на въпросния обект, по ремонта на покрива на сградата, като строител. Същият заявил, че има сключен трудов договор, като попълнил данните си в списък по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ. Впоследствие било установено, че лицето *** няма сключен трудов договор, но има сключен граждански договор с „ЕЛ ЗЕТ 60“ EООД.

За извършената проверка е съставен Протокол с № ПР2325992 от 20.07.2023 г. На същата дата до „ЕЛ ЗЕТ 60“ EООД е изпратена покана за съставяне на АУАН. На 22.08.2023 г. в отсъствието на представител на дружеството - нарушител е съставен АУАН № 12-2300136 от св. Л. Р. в присъствието на свидетелите С. Ш. и Р. И.. АУАН е изпратен по пощата и получен на 01.09.2023 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение против така съставения акт и въз основа на него наказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ атакуваното НП № 12-2300136 от 02.10.2023 г. , с което наложил съответното административно наказание - „имуществена санкция“ в размер 2 на 2 000.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните мотиви:

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ пък предписва, че „Трудовият договор се сключва в писмена форма”. По делото е представен граждански договор № 3 от 26.06.2023 г., сключен между *** и „ЕЛ ЗЕТ 60“ EООД /л. 25 от делото/. Съгласно предмета на договора на изпълнителя *** е възложено да поправи еднократно в рамките от 28.06.2023 г. до 13.07.2023 г. покривна-куполна конструкция на ОУ „Васил Левски“, гр. Лом, като риска е за лицето, извършило ремонта.

Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила усилия от работника за продължителен период от време. Гражданският договор, какъвто е договорът за изработка има за предмет постигането на определен резултат. В случая е точно така: между *** и „ЕЛ ЗЕТ 60“ EООД е сключен договор за постигане на определен резултат – извършване на ремонт – поправяне на покривна-куполна конструкция. В договора е уговорен срокът за изпълнение, правата и задълженията на двете страни, както и възнаграждението, което ще получи изпълнителят. Към момента на извършване на проверката – 05.07.2023 г. този договор е бил в действие и не е било налице изпълнение на трудови функции от страна на изпълнителя, а престация по граждански договор – извършване на специфична дейност по ремонта на сградата. Естеството на тази дейност е класически пример за постигане на определен резултат, а не за предоставяне на работна сила в рамките на определено /и то по-продължително/ време. Поради което и настоящият състав споделя становището на защитата, че отношенията между *** и административнонаказаното дружество са облигационни, а не трудови и следва да бъдат уредени с договор за изработка, а не с трудов договор.

Следователно може да се приеме, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ.

Въпросната разпоредба предвижда, че „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв....“.

От „ЕЛ ЗЕТ 60“ EООД не е нарушен чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, тъй 3 като не е имало задължение да сключва трудов договор с И***, а е уредил отношенията си с него чрез граждански договор. В този смисъл са и Решение № 561/08.12.2017 г. по КАНД № 529/2017 г. на АС – Монтана; Решение № 52/19.02.2020 г. по КАНД № 52/2020 г. на АС – Монтана и Решение № 143 от 11.04.2018 г. по КАНД № 90/2018 г. на АС – Враца.

С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, затова и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от 3АНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12- 2300136 от

02.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „ЕЛ ЗЕТ 60“ EООД – с. Петково, ЕИК 200209112 е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Дирекция „Инспекция на труда” - гр. Монтана да плати на „ЕЛ ЗЕТ 60“ EООД – с. Петково, ЕИК 200209112 разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.

/петстотин лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4