Решение № 1224 от 20.11.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1577/2025
- Вид
- Решение № 1224
- Подписан
- 20.11.2025
- Състав
- Даниела Димова Томова, Цветелина Георгиева Хекимова, Светлана Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.234, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.500, ал.1, т.1, предл. 2 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.1, предл. 2 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.343, ал.1, б."Б", пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1224 гр. Варна, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Д.а Д. Т.а
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20253100501577 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е въззивна жалба вх. № 53605/16.06.2025 г. от С. Й. П., ЕГН **********, адрес: ******, срещу решение № 1882/25.05.2025 г. по гр. д.
№ 20233110111662 по описа на ВРС, в частта, с която е уважена исковата претенция на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Панайот Волов“ 44 на основание чл.500, ал.1, т.1, предл. 2 и ал. 2 КЗ сумата от 13218,67 лв., представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди за увредено имущество на П.И.Д.: 1 бр. Фритюрник професионален Анджело / 2 по 7л. трифазен/; 1 бр. слайс професионален; 1 бр. работна маса алпака; 1 бр. стойка за пещ с два плота Пиеро; 1 бр. конвектомат Комвотерм ОАS10.10, трифазен 19,9 kw/h; 1 бр. пещ за пици трифазна Капоне ТН8/30С 8,4 kw/h; 1 бр. филтри за ширм алпака; 1 бр. хладилен шкаф с 3 врати и гранитен плот за пици; 1 бр. преса за цитрусови плодове Фимар; 1 бр. тестобъркачка 20 лит., което е увредено вследствие на ПТП, настъпило на 15.09.2020 г. в гр. Варна по вина на С. Й. П., ЕГН **********, който като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег. номер ****** нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП, при което автомобилът му проникнал в търговския обект на П.Д., съборил и разрушил преградна стена и увредил посоченото оборудване, като управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност и отказал да се подложи на проверка за наличие на алкохол и наркотични вещества, като гражданска отговорност на ответника като водач се включва в застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищеца, ведно със законната лихва от 29.04.2024г. до окончателното плащане на сумата.
1
Поддържа се, че в тази част решението е неправилно. Не се оспорва извода на съда, че участвалото в процесното произшествие МПС е управлявано от ищеца, неговата гражданска отговорност е била застрахована при ищцовото дружество, както и че със споразумение по НОХД №1296/2021г. по описа на ВРС С. П. е признат за виновен. Оспорва се като неправилен извода на първоинстанционния съд, че увреденото имущество се е намирало в търговския обект, както и че оборудването е било собственост на П.Д., оспорва се и размера на причинените вреди. С оглед на изложеното моли решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск от ЗК „Лев Инс“ АД с правна квалификация чл.500, ал.1, т.1, предл. 2 и ал. 2 КЗ срещу С. Й. П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 500 лв., представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди за увредено имущество на П.И.Д., състоящо се от 1 бр. Фритюрник професионален Анджело /2 по 7л. трифазен/; 1 бр. слайс професионален; 1 бр. работна маса алпака; 1 бр. стойка за пещ с два плота Пиеро; 1 бр. конвектомат Комвотерм ОАS10.10, трифазен 19,9 kw/h; 1 бр. пещ за пици трифазна Капоне ТН8/30С 8,4 kw/h; 1 бр. филтри за ширм алпака; 1 бр. хладилен шкаф с 3 врати и гранитен плот за пици; 1 бр. преса за цитрусови плодове Фимар; 1 бр. тестобъркачка 20 лит.,което е увредено вследствие на ПТП, настъпило на 15.09.2020 г. в гр. Варна по вина на С. Й. П., ЕГН ********** който като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег. номер ****** нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП, при което автомобила му проникнал в търговския обект на П.Д., съборил и разрушил преградна стена и увредил посоченото оборудване, като управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност и отказал да се подложи на проверка за наличие на алкохол и наркотични вещества, ведно със законната лихва от датата на плащането на застрахователното обезщетение /29.04.2024г./ до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 15.09.2020 г. в гр. Варна настъпило ПТП по вина на С. Й. П., като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег. номер ******, чиято гражданска отговорност като водач се покрива по сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“. П. нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП, при което автомобилът проникнал в търговския обект на П.Д., съборил и разрушил преградна стена и увредил посоченото по-горе оборудване. Посочва се, че бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица. Излага се, че е образувано ДП № 348/2020 по описа на сектор ПП, при ОД на МВР - Варна за престъпление по чл.343, ал.3, б“а“ вр. чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2 НК. В хода на съдебното производство по НОХД 1296/2021г. по описа на ВРС било сключено споразумение, с което П. бил признат за виновен за причиняване ПТП, при което е настъпила средна телесна повреда, като е управлявал МПС без 2 необходимата правоспособност и му било наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66 НК. Посочва се, че ответникът е отказал да се подложи на проверка за наличие на алкохол и наркотични вещества. Сочи се, че към датата на ПТП за автомобила, управляван от П., е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца и при заплащане на обезщетение на пострадалото лице, ищецът има право да го получи от виновния водач. Поради това ищецът моли искът му да бъде уважен. Претендира разноски.
В откритото съдебно заседание се навеждат твърдения, че посоченото по-горе оборудване се е намирало в обекта, в който се е врязал автомобила на ответника.
Ответникът чрез назначения му особен представи е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, като излага, че предявеният иск е неоснователен. Счита, че сключеното по делото споразумение между П.Д. и „ЗК Лев Инс“ е неизгодно за ответника, доколкото не е доказана вината на ответника. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и че ответникът е действал противоправно и е виновен за ПТП, че са настъпили вреди във връзка с това ПТП, размера на вредите; че ответникът е бил неправоспособен водач на МПС и/или е отказал проверка за алкохол и наркотични вещества.
Оспорва и ищецът да е заплащал застрахователно обезщетение на пострадало лице за сочените в исковата молба имуществени вреди.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Съгласно чл.500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, от лицето, управлявало моторното превозно средство без необходимата правоспособност за управление на съответната категория МПС. Предвидено е изключение за случаите, когато превозното средство е учебно и е управлявано от кандидат за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му или по време на изпита, като тази хипотеза не е относима към настоящия случай.
Влязлото в сила споразумение е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е 3 извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай със споразумение от 29.03.2021г. за прекратяване на досъдебното производство, одобрено от съда и влязло в законна сила, с което С. Й. П. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.”А”, предл.2,вр.ал.1, б.“Б“, пр.2от НК, като при управление на МПС е нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на П.И.Д. средна телесна повреда, като деянието е извършено от дееца при управление без необходимата правоспособност.
Обстоятелствата, че ответникът е управлявал автомобила като неправоспособен водач и е отказал проверка за употреба на алкохол и наркотици са приети в първоинстанционното производство за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване. Освен това фактът на управление без необходимата правоспособност е елемент от фактическия състав на извършеното престъпление, обуславящ приложението на квалифицирания състав по чл.343, ал.3 от НК, поради което следва да се приеме за установен на основание чл.300 от ГПК като елемент от противоправността на извършеното деяние.
Въз основа на постигнатата в първоинстанционното производство съдебна спогодба и представените като доказателство платежни документи настоящият състав приема, че се установява по безспорен начин, че в полза на П.И.Д. въз основа на постигнатата съдебна спогодба от 29.03.2024г., която има значението на влязло в сила решение съгласно чл.234, ал.3 от ГПК, е присъдено обезщетение в размер на 13 500 лв., което е изплатено с преводно нареждане от 29.04.2024г.
Основното възражение във въззивната жалба е свързано с настъпилите имуществени увреждания, а именно твърди се като недоказано, че посоченото като увредено оборудване се е намирало в търговския обект, че е било собственост на П.Д., оспорва се и размера на причинените вреди.
За установяване на тези факти по делото са ангажирани свидетелските показания на П.Д. и Г.Д., писмени доказателства /договори за покупка на оборудването/ и комплексна съдебна експертиза, приета в съдебно заседание на 25.04.2025г. В показанията си разпитаните свидетели разказват подробно и последователно за настъпването на произшествието, неговия механизъм, намиращите се в търговския им обект вещи, представляващи кухненско оборудване. Съдът кредитира показанията им изцяло с оглед на тяхната изчерпателност, взаимна непротиворечивост и съответствие с представените писмени доказателства.
От заключението по комплексната съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, което е мотивирано и подробно отговаря на поставените въпроси, се установява, че вещите лица са основали изводите си на извършения оглед на място и свидетелските показания, като са съобразили при определяне на оценката, че уредите са закупени втора употреба и са начислили съответна амортизация. Възраженията на ответната страна, че част от уредите не са били налични или че не са работели и преди произшествието, не са подкрепени от ангажирани съответни доказателства, поради което се преценяват като неоснователни.
При така събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства, 4 ценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че в случая се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.500, ал.1, т.3 КЗ по отношение правото на регрес на застрахователя, а именно платено от застрахователя обезщетение въз основа на влязла в сила съдебна спогодба, имуществена увреда в присъдения размер, както и специалната предпоставка по т.3 – деецът е управлявал автомобила без необходимата правоспособност. Предявеният на това основание регресен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва от датата на осъществено плащане до окончателно изплащане на задължението.
Поради съвпадане на формираните изводи с тези на първоинстанционния съд, настоящият състав намира въззивната жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.