Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 174 от 23.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно наказателно дело 130/2024
Вид
Определение № 174
Подписан
23.04.2024
В сила
23.04.2024
Състав
Надя Спасова Георгиева, Николай Александров Николов, Мина Цветанова Павлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Кюстендил, 22.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Г.а

Членове:

Николай Ал. Николов

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Надя Сп. Г.а Въззивно частно наказателно дело № 20241500600130 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК, приложима съгл. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по ЧАСТЕН ПРОТЕСТ от Кюстендилска районна прокуратура (КнРП), Териториално отделение ( ТО) -Дупница срещу ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 28.02.2024 г., постановено по НОХД № 1328/2023 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с което е ПРЕКРАТЕНО ПРОИЗВОДСТВОТО по НОХД № 1328/23 г. по описа на Дупнишки районен съд и делото е върнато на прокурора.

Твърди се, че определението е неправилно и неоснователно, тъй като въз основа на събраните на досъд.п-во доказателства, е описана в последователност и подробност установена фактическата обстановка, в частност-и всички извършени от подсъдимите хулигански действия, както и действията на пострадалия.

Отбелязано е и че за престъплението е приложима разпоредбата на чл.78а от Нк, тъй като подсъдимите са неосъждани , поради което производството следва да продължи по реда на гл.28 от НПК Моли се за отмяна на протестираното определение и връщане на делото на ДнРС с указание за насрочване на съдебно заседание и призоваване на лицата по делото.

Кюстендилският окръжен съд ( КнОС), след преценка на ч . протест и протоколното определение, предмет на съдебен контрол, намери протеста за допустим като подаден в законовия срок и от надлежна страна, както и за основателен, предвид следните съображения:

Производството по НОХД № 1328/23 г. по описа на ДнРС е образувано по обвинителен акт от 22.12.2023 г., с който срещу подсъдимите Г. Ц. Г. и Д. Г. Ц., с посочена самоличност, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.

С протестираното протоколно определение, ДнРС е прекратил производството по делото и последното върнал на прокурора, тъй като намерил за основателно становището на защитата, според което в обстоятелствената част на обвинителния акт, не са описани в последователност действията на двамата подсъдими и на пострадалия, което довело до ограничаване на тяхното право на защита.

КнОС, на първо място, намира за необходимо да отбележи, че районният съд е пропуснал да посочи в диспозитива на прекратителното си определение, какво производство 1 прекратява-съдебното или наказателното, което е бил задължен да стори.

Предвид мотивите на определението няма съмнение, че волята на съда е била за прекратяване на съдебното производство, на осн.чл.249, ал.1 в сл. на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, което е сторено с определение по чл.248, ал.5, т.1 от НПК.

КнОС счита и че мотивите на определението са твърде лаконични, като не става ясно, защо съдът е констатирал, че действията на подсъдимите не са описани в тяхната последователност и е необходимо да се описват действията на пострадалия, както и защо с така изготвения обв.акт е ограничено правото на защита на подсъдимите.

КнОС, след запознаване с обвинителния акт констатира, че е налице детайлно описание на действията на всеки от подсъдимите. Посочено е в обстоятелствената част на обв.акт, че след ПТП обвиняемите Г. Г. и Д. Ц. слезли от автомобила си и се насочили към този на св.Х. Р., като:

1/обв.Г. нанесъл побой на св.И. и св.С., като първо блъснал с ръце по гърдите св.И., после ударил една пестница в окото на св.С. и той паднал в колата, а обв.Г. ритнал вратата и тя ударила св.С. по краката;

2/ обвиняемите нанесли побой на св.Р., като първо започнали да ритат предната броня на автомобила на Р., после се насочили към шофьорската врата, обв. Д. Ц. издърпал св. Р. от автомобила, казвайки му: НЕ видя ли знака „стоп“, бе боклук? Ти си виновен!

Майка ти деба“, след което го свлякъл на земята и му нанесъл УДАРИ с ЮМРУЦИ в ГЛАВАТА и РИТНИЦИ в КОРЕМА, а обв.Г. му нанесъл УДАРИ с КРАК в областта на ГЛАВАТА и КОРЕМА, т.е – и двамата са му нанасяли удари в главата и корема-Ц. с юмруци, а Г.-с крак по главата, а двамата –с ритници в корема.

3/ обв.Г. отново нанесъл побой на св.С., когато той се опитал да „ги спре“ да нанасят побой на св.Р., като му нанесъл 2 или 3 удара с юмрук по гърба и се опитал отново да го удари по лицето, но не успял, тъй като С. се отдръпнал Според КнОС направеното до тук описание на действията на обвиняемите по отношение на горепосочените 3 лица-свидетелите И., С. и Р. е ясно, конкретно и последователно. Тази констатация се променя и обвинението става неясно в известна степен, след позоваването от прокурора в обстоятелствената част на обв.акт, първо на показанията на св.И. И., според които „двамата мъже (обвиняемите) НАНАСЯЛИ УДАРИ и РИТАЛИ Р. ПО ЦЯЛОТО ТЯЛО ( направо го газели), а след това и на показанията на св.

М.Л., която, според прокурора „видяла как обвиняемите са свлекли св.Р. на земята…. и е доведен от двамата обвиняеми в безпомощно състояние“.

Неяснотата и противоречието е относно мястото на нанасяне на ударите по Р. от обвиняемите, а именно-само в посочените места в пункт 2 ( главата и корема) или по цялото тяло, както и дали единствено са го ритали и удряли или са го и газели по тялото му.

Неяснотата и противоречието е и относно това, дали само обв.Ц. е свлякъл св.Р. на земята (както е посочено на ред 5 на стр.2 от обв.акт) или обвиняемите са го свлекли (както е посочено на ред 21, на стр. 2 от обв.акт).

Не са посочени в обв.акт, кои са фактическите обстоятелства на престъпния състав, за които обвиняемите са имали съзнание, както и кои са общественоопасните последици, които са съзнавали, искали и са целели настъпването им, поради което са извършили деянието с пряк умисъл, както се твърди при описанието на правната квалификация на деянието им.

Не става ясно и дали следва обвиняемите да се защитават по всички фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обв.акт или само по тези, включени в словесното описание на правната квалификация на деянието на подсъдимите като престъпление по чл.325, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено само по отношение на Х. Р.. Така е според диспозитива, а според обстоятелствената част са нанесли побой и на свидетелите И. и С.. Право на прокурорът е да определя и преценява обвинението и обвиняемите. Принципното разбиране в съдебната теория и практика е да се 2 посочват в обстоятелствената част само съставомерните фактически обстоятелства, въз основа на които се извежда и формулира словесната и цифрова правна квалификация на деянието. При положение, че в същата не е включено деянието на обвиняемите по отношение на свидетелите И. и С., не става ясно, защо то е описано.

По горните съображения КнОС намира за верен изводът на районния съд за допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обв.акт, довело до ограничаване на процесуалното право на защита на подсъдимите, упражняването на което е затруднено от неяснота на обвинението. Затова КнОС счита, че следва да потвърди протестираното определение, тъй като правилно с него е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.

Последният при повторното упражняване на правомощията си по чл.242, ал.1 от НПК следва да прецени, което от правомощията си, посочените в тази разпоредба, следва да упражни.

По горните съображения, КнОС намира за неоснователен частния протест, а протестираното с него определение за правилно и подлежащо на потвърждаване.

Водим от изложеното и на основание чл. 345 във вр. с чл.249, ал.3 вр. с чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.02.2024 г., постановено по НОХД № 1328/2023 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с което е

ПРЕКРАТЕНО (съдебното) ПРОИЗВОДСТВО по НОХД № 1328/23 г. по описа на Районен съд-гр. Дупница и делото е върнато на прокурора.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3