Решение № 4002 от 14.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4002 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330104400 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „Кредит Тайм” ЕООД против К. Д. Ж. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 294 лв., представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № .....

С Определение № 4066/02.04.2024 г., постановено по делото, съдът е прекратил производството по делото в частта му, с която при условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника да върне на ищеца остатъчната главница на основание чл. 23 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № ....., по силата на който кредитодателят е предоставил на длъжника сумата от 800 лв. Сочи, че Решение № 2652/10.06.2023 г. по гр.д. № 17690/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив са обявени за нищожни клаузите на договора, установяващи задължение за заплащане на еднократна такса за разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем от 511, 50 лв., както и таксата за изготвяне на индивидуално кредитно досие. Поддържа, че ответната страна е заплатила по кредита сумата от 506 лв., като в производството по делото претендира единствено незаплатения остатък от предоставената главница от 294 лв., формиран след приспадане на заплатената сума. Твърди, че не претендира вземане по обявените за нищожни клаузи, както и не претендира заплащане на възнаградителна лихва. Твърди, че падежът на задължението е настъпил на 28.07.2023 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

1

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна К. Д. Ж. не е депозирала отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем № ....., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 800 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от 1 860, 10 лв. на 10 вноски всяка в размер от 186, 01 лв., с падеж на първата вноска на 28.10.2022 г.

Към договора за кредит е представен погасителен план, в който е посочено, че вноската от 186, 01 лв. е формирана от вноска за главница и лихва от 83, 71 лв., вноска за такса за експресно разглеждане от 51, 15 лв. и вноска за такса за индивидуално кредитно досие от 51, 15 лв. В погасителният план е установен краен падеж за погасяване на задълженията до 28.07.2023 г.

Установен е годишен лихвен процент от 10% и годишен процент на разходите от 10, 83 %, като в договора е посочено, че при така определения годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът ще е валиден в посочения в него срок и че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочени задължения, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

В договора е установено задължение за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем от 511, 50 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 511, 50 лв.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг.

2 чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил за служебно известно, че между страните е постановено Решение № 2652/10.06.2023 г. по гр.д. № 17690/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като препис от последното е приложено по делото. От служебно приложения по делото препис от съдебно решение се установява, че със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните е установено, че клаузите от Договор за паричен заем № ....., установяващи задължение за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем от 511, 50 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 511, 50 лв. са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.

В производството по делото не е налице спор, че така постановеното решение е влязло в законна сила.

В производството по делото ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е оспорил обстоятелството, че сумата по договора за заем от 800 лв. е усвоена, както и че в изпълнение на задълженията си е заплатил сумата в общ размер от 506 лв.

Задължението по договора за кредит е изискуемо, тъй като е настъпил крайният падеж на задължението. Установява се, че сумата по кредита е усвоена, поради което за длъжника е възникнало задължението за нейното връщане, като с оглед обявената нищожност на клаузите на договора, установяващи заплащане на такса за експресно разглеждане и такса за изготвяне на индивидуално кредитно досие, следва общо погасената сума от 506 лв. да се отнесе за погасяване на задължението за главница от 800 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 294 лв.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване, че е погасил останалото незаплатено задължение за главница от 294 лв.

По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски в размер от 50 лв. за заплатена 3 държавна такса. В производството по делото ищецът не доказа, че е сторил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, доколкото в производството по делото е представено единствено пълномощно в полза на адв. Х. М., но не и доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД К. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес ...................., да заплати на „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, сумата от 294 лв., представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № .....

ОСЪЖДА К. Д. Ж., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, сумата от 50 лв. – разноски за заплатена държавна такса в производството по гр.д. № 4400/2024 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4