Решение № 737 от 30.10.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. Горна Оряховица, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Вероника П. П. като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20244120100034 по описа за 2024 година

Иск с правна квалификация – чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и възражение по реда на чл.

26, ал. 1 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Я. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: обл. В.Т., с. Д., ул.

***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с per. № 1300140490, служебен адрес: гр. В., бул. *** против „КРВДИСИМО" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н ***, бул. ***, представлявано от С.Р.Я.. Ищцата твърди, че на 24.12.2018 г. между нея и „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н ***, бул. ***", представлявано от С.Р.Я., се сключва Договор за потребителски кредит № 1202939. По силата на Договора, ответното дружество предоставя в заем сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ на Я. Ш., която се задължава да върне предоставената сума в срок от 30 /тридесет/ дни, на 1 бр. вноска, представляваща сбор от главница и лихва за периода, при фиксиран лихвен процент от 41,24% и годишен процент на разходите 50,00%.

В чл. 3 от Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.201 8 г. е предвидено, че „КРЕДИСИМО" ЕАД одобрява Заявлението за кредит на база на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в Общите услови.

Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора, сключването на изричен договор за застраховка и договор за поръчителство не е задължително условие за сключването на Договор за кредит.

На следващо място, в чл. 4 от същия договор е посочено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, то в зависимост от посочения вид обезпечение, следва в: 10 дневен срок от подаване на заявлението да предостави банкова гаранция или в срок до 48 часа да сключи договор за предоставяне за поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО" ЕАД юридическо лице поръчител.Посочено е също, че в случай на непредставяне на съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено и договора няма да породи действие. Във връзка с горе изложеното, за ищеца остава неясно дали кредитът е обезпечен с поръчителство на трето юридическо лице. От една страна Я. Ш. не е посочила изрично в Заявлението си за отпускане на кредит, който й е предоставен, желанието си да ползва обезпечение или други 1 възмездни услуги от „Кредисимо" ЕАД. От друга, обаче, сред реквизитите към Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г. със страна по него Я. Ш. фигурира и Договор за предоставяне на поръчителство от 24.12.2018 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст" ЕООД с фиксирано възнаграждение за поръчителя за периода на Договора за кредит в размер на 44,96 лв. (четиридесет и четири лева и 96 ст). Наред с Договора за поръчителство от 24.12.2018 г., сключен между Я. Ш. и трето, юридическо лице - поръчител, във връзка с Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г., тя получава и СТАНДАРТЕН ЕВРОПЕЙСКИ ФОРМУЛЯР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА

ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ КРЕДИТИ (СЕФ) към Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г. Кредитният продукт по Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г. е „Credissimo до заплата?, както е посочено в т.2 на Приложение № 1 (Погасителен план) към Договора. Стандартният европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е документ, даващ конкретна информация за типа кредит (кредитен продукт), която не се променя. Данните, търпящи промени отразяват параметрите на конкретните кредити, към които са приложени съответните СЕФ: размер главница, период, лихвен процент и ГПР в зависимост от условията в договора. Общите положения в СЕФ към даден кредитен продукт не търпят промени. В този смисъл, в СТАНДАРТЕН ЕВРОПЕЙСКИ ФОРМУЛЯР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА

ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ КРЕДИТИ (СЕФ) към кредитен продукт "Credissimo до заплата? към Договор за потребителски кредит Nq 1202939 от 24.12.2018 г., в част III "Разходи по кредита", т. 3 - е посочено, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлагани условия не се изисква задължително сключване на договор за: застраховка свързана с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга, каквато се явява обезпечаването на кредита с поръчителство. Я. Ш. не е изявила, в заявлението си, или по друг способ желанието си да ползва допълнителна услуга за ползване на поръчителство по кредита си по Договор No 1202939 от 24.12.2018 г. Също така, в част II т. 8 от същият документ е посочено, че Кредитополучателят може, по своя преценка, да предостави обезпечение на кредита - банкова гаранция или поръчителство, като това не е неизменно задължение на Я. Ш. в качеството й на кредитополучател. Наред със същото, в Общи условия на „Кредисимо" ЕАД за предоставяне на кредит, в част III, т. 12 е посочена възможността на кредитополучателя да обезпечи кредита си с гаранция, но без изрично да е посочено, че за да получи кредит обезпечението му е задължително условие Счита, че Договор за поръчителство от 24.12.2018 г., сключен във връзка с Договор за потребителски кредит N 1202939 от24.12.2018 г. е в разрез с нормата на чл. 138 ЗЗД, който сочи, че с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Предвид задължението предвидено в Договор за кредит N 1202939 от 24.12.2018 г. за обезпечаване на кредита, услугата по обезпечение на кредита е възмездна в полза на поръчителя. Размера на възнаграждението към поръчителя, обаче, с предоставеният на ищеца Договор за поръчителство от 24.12.2018 г. във връзка с Договор за кредит N 1202939 е в размер на 44,96 лв., а самото възнаграждение за поръчителство не е включено в погасителните вноски по кредита съгласно приложение N 1 - Погасителен план към Договор за кредит N 1202939 от 24.12.2018 г.Я. Ш. е сключила Договор за кредит N 1202939 без да бъде наясно за пълният и точен размер на всички допълнителни разходи по кредита, какъвто се явява разхода по заплащането на възмездната услуга за поръчителство (гаранция) съгласно Договор за предоставяне на поръчителство от 24.12.2018 г. във връзка, с Договор за кредит Ne 1202939 от 24.12.2018 г. Нещо повече - фактът, че именно възнаграждението за поръчителство не е включено в Погасителният план към Договор за кредит N 1202939 от 24.12.2018 г. е допълнително основание, че Договора за предоставяне на поръчителство от 24.12.2018 г. който не е сключен между кредитодателя „Кредисимо" ЕАД и гаранта „Ай Тръст" ЕООД, а е сключен в разрез с нормата на чл. 138 ЗЗД, между гаранта „Ай Тръст" ЕООД и Я. Ш. като кредитополучател. Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай е налице имено такова несъответствие, доколкото на Я. П. Ш. е вменено задължение за сключване на 2 договор за поръчителство, по който също следва да заплаща суми под форма на възнаграждение. Двата договора - за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение - договорът за кредит се явява основание за сключване на договора за поръчителство. Видно от Договор за кредит № 1202939 от 24.12.2018 г., заплащането на дължимите суми по договорите се превеждат само на едно от дружествата заемодателя „Кредисимо" ЕАД.

С оглед гореизложеното счита, че Договор за поръчителство от 24.12.2018 г. във връзка с Договор за кредит № 1202939 от 24.12.2018 г. е нищожен и на собствено основание, като уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не е породила правни последици, поради следните съображения: Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване - аргумент от чл.138 от ЗЗД. Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и третото, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от правно основание. В правната теория основанието на една сделка се схваща като типичната и непосредствената правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката. Типичната и непосредствена цел, която страните по Договора за възлагане на поръчителство от 24.12.2018 г. във връзка с Договор за кредит №1202939 от 24.12.2018 г. е да бъдат обезпечени вземанията на кредитодателя. Когато длъжникът учредява лично обезпечение, то не се осъществява целта на договора за поръчител и същият е лишен от своето основание. Договорът за поръчителство е уреден от диспозитевни правни норми, поради което страните могат да уговарят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, т.19 от ЗПК. Съдебната практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно нееквивалентни. По договор за поръчителство , сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично.

Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, траспонирана в ЗПК. От чл.8, пар.1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на ( длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от ЗПК. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48. която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите. Поради това и клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително 3 увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл.143 от ЗЗП и с оглед на изчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т.19 на чл.143 от ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Съгласно т.9 от Приложение №1, представляващо неразделна част от Договора за кредит, общия размер на всички плащания по договора, включени в периода на изплащане, са в размер на 155,16 лв.