Решение № 326 от 18.12.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. ЛЕВСКИ, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20254410100623 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Б. Д. Л. срещу „***“ ЕООД установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №***/31.03.2025г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 предл. 1 и 2 от ЗЗД , при условията на евентуалност за признаване за установено, че клаузата на чл.5 „Обезпечение“ от договора за потребителски кредит е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 ЗПК.

Ищецът твърди, че на 31.03.2025г. сключил с ответното дружество „***“ ЕООД Договор за потребителски кредит №***, по силата на който му била предоставена в заем парична сума в размер на 3500 лв. при лихвен процент 23,33% и ГПР в размер на 49,66%.

Твърди, че съгласно чл.5 от договора за кредит същият се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Multitude bank. За обезпечаването на задълженията на ищеца по договора за кредит от Multitude bank кредитополучателят дължал на гаранта възнаграждение в размер на 3710 лв.

Навежда довод, че възнаграждението, дължимо на гаранта, не е включено в ГПР, като това било изрично посочено в т.4.3. от предоставената на потребителя преддоговорна информация - Стандартен европейски формуляр. Навежда довод, че възнаграждението на гаранта е следвало да бъде включено при изчисление на ГПР, посочен в договора, тъй като представлява общ разход по кредита.

Излага аргументи, че на кредитора е бил предварително известен разходът на потребителя в размер на 3710 лв., който трябва да направи за 1 заплащане на възнаграждение на дружеството-гарант: същият е посочен в т.4.3. от представения от кредитора Стандартен европейски формуляр, като с включването му общата сума за плащане от кредитополучателя възлизала на 8435 лв. и задължението му нараствало повече от 100%; същата сума била посочена и на официалната интернет страница на ответника при направена справка по ЕГН на кредитополучателя; кредитополучателят „***“ ЕООД и дружеството-гарант Multitude bank са свързани лица, което се установявало от справка в Търговския регистър и справка в публично достъпния регистър на Швейцария относно собствениците на капитала на двете дружества.

Навежда довод, че невключването на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР има за цел заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК относно законоустановената максимална стойност на ГПР и нарушава императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл.19, ал.1 ЗПК относно съдържащата се в договора за потребителски кредит информация за годишния процент на разходите.

Твърди, че потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Задължението за сключване на договор с одобрено от заемодателя дружество-гарант било предвидено в общите условия на кредитора, което сочи като допълнителен аргумент, че към момента на сключване на договора за кредит кредиторът е знаел за допълнителния разход на кредитополучателя за заплащане на възнаграждение за дружеството гарант.

Позовава се на Решение на СЕС от 13 март 2025г. по дело С-337/23, съгласно което разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.

Навежда довод, че клаузата на чл.5 от договора за кредит е в противоречие с добрите нрави и неравноправна такава по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя. За обосноваване на този довод излага аргументи, че обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на кредита, т.е. с действията по усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК на същия не се дължи заплащане на такси и комисионни; уговореното възнаграждение за поръчителството е в необосновано висок размер с оглед размера на отпуснатия заем; потребителят е бил ограничен в избора си на поръчител, тъй като същият следва да бъде дружество, одобрено от заемодателя, а предоставената друга възможност за безплатно поръчителство от физически лица, също е под условието те да са одобрени от кредитора. Твърди, че по този начин на практика потребителят е ограничен в избора си на поръчител и се принуждава задължително да избере за поръчител дружеството, посочено от кредитора, което е свързано лице с него. По този 2 начин не се отчита интереса на потребителя, а само този на кредитора, което води до неравнопоставеност на правата и задълженията на страните.

На следващо място сочи, че непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждение за дружеството-гарант, което води до скрито и значително оскъпяване на кредита. Сочи се още, че в възнаграждението за гарант е в размер на 3710 лв., което надвишава главницата по кредита от 3500 лв. Включено по този начин към погасителните вноски, тази сума се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява скрита сигурна печалба за заемодателя. Счита, че аргумент в подкрепа на този извод, е и обстоятелството, че собствениците и на двете дружества /дружеството заемодател и дружеството гарант са едни и същи лица.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника „***“ ЕООД, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор.

Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора за потребителски кредит и на клаузата на чл.5 от същия.

Твърди, че поръчителството от Мултитюд банк не е задължително условие за сключване на договора за кредит, като на кредитополучателя е предоставена възможност да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Твърди, че според сайта на „***“ потребителят сам избира обезпечението.

Сочи, че Мултитюд банк е самостоятелно юридическо лице, различно от кредитора „***“ ЕООД.

Твърди, че ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „***“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

С оглед на изложеното счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика по чл.68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.

Оспорва като неоснователни твърденията за нарушение на чл.143 от ЗЗП. Твърди, че чл.5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към 3

Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно.

Излага аргументи, че не е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „***“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл.131 ГПК е предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД от ответника „***“ ЕООД срещу ищеца Б. Д. Л. за осъждане на Б. Д. Л. да заплати на „***“ ЕООД сумата в размер на 1211 лв. неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №***/31.03.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането.

Позовава се на сключения между страните Договор за потребителски кредит №*** от 31.03.2025г., по който била отпусната в заем сумата от 3500 лв. Твърди, че договорът следвало да бъде погасен в период до 18 месеца, но към момента потребителят бил заплатил само 1789 лв. Неизплатена била главница в размер на 1211 лв.

Твърди сериозно неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя, поради което на основание чл.6 от договора и чл.13, ал.1 от Общите условия на „***“ ЕООД обявява всички вземания по договора за предсрочно изискуеми.

Препис от насрещния иск е връчен на ответника по него, който е подал писмен отговор в указания му срок.

Твърди, че липсват доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и не са налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост. Твърди се, че кредитополучателят извършва ежемесечни плащания в сроковете, посочени в погасителния план, включително в по-висок размер от месечните вноски.

Позовава се на нищожността на договора за кредит по доводите, изложени в първоначалната искова молба. Навежда довод, че предвид нищожността на договора за кредит приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи само чистата сума по кредита и не дължи лихва и други разходи.

В съдебното заседание ищецът се представлява от пълномощника адв.Й.М. - ПлАК, който поддържа исковата молба и отговора по насрещния иск. Представя писмени бележки с подробни доводи за нищожност на договора за кредит и за неоснователност на насрещния иск. Претендирани са разноски.

Ответникът не се представлява. Представени са писмени бележки чрез ю.к. Гардения Георгиева, в която са наведени доводи за неоснователност на 4 установителния иск за нищожност на договора. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца, като са изложени аргументи, че с оглед конкретните обстоятелства по делото претендираният такъв не представлява справедлив и обоснован размер.

Направено е искане за присъждане на разноски в полза на ответника.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Между страните не е спорно и се установява от Договор за предоставяне на потребителски кредит №*** от 31.03.2025г., Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „***“ ЕООД и Стандартен европейски формулят с преддоговорна информация, че между ищеца Б. Д. Л. и ответника „***“ ЕООД, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество предоставило в заем парична сума в размер на 3500 лв., която следва да бъде върната чрез 18 месечни вноски, съгласно погасителния план на договора.

Установява се, че договорът е сключен от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, както и процедура по кандидатстване и сключване на договора, подробно разписана в Общите условия.

В чл.3, б) от договора за потребителски кредит е уговорена дължима от кредитополучателя лихва в размер на 1225 лв. при лихвен процент 23,33 %.

Посочено е, че общо дължимата сума, която следва да заплати кредитополучателят, е в размер на 4725 лв., включваща сумата на отпуснатия кредит и дължимата се лихва.

Съгласно чл.4 от договора общият разход по кредита е 1225 лв. и включва възнаградителната лихва. Годишният процент на разходите е в размер на 49,66 %.

Разпечатката съдържа 41 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/716942fd-c6c3-406b-8a9c-9bc551136a50