Решение № 883 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА в присъствието на прокурора Т. Ив. Д. и Д. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603713 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Софийски районен съд срещу присъда от 13.02.2023г. на СРС, НО, 131-ви състав по НОХД № 1139/2022 г., с която подсъдимият Ч. Б. М. е признат за невиновен в това, че на 26.04.2020г., около 20:05 часа, в гр. София по автополигон с посока на движение от ул. “Искърско шосе” към ул. “Мюнхен” срещу №10 е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес“, модел “Ц270 ЦДИ” с рег. № СВ **** НТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2,33 на хиляда, установена по надлежния ред с протокол за химическо изследване №246/27.04.2020г., изготвен от МБАЛ „Св.АннаСофия“ АД, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.

С Решение от 17.06.2024г. по к.н.д. №421/2024г. по опис на ВКС е отменена присъда от 02.01.2024г., постановена по ВНОХД №7012/2023г. по опис на Софийски градски съд, с която подсъдимият Ч. М. е признат за 1 виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК и делото е върнато за разглеждане на друг състав на СГС.

Във въззивния протест се излагат доводи за извършени нарушения на първоинстанционния съд във връзка с оценката на доказателствената съвкупност. Твърди се, че обвинението е доказано по несъмнен начин и се обсъждат събраните доказателства. Поддържа се, че от разпитите на полицейските служители се доказвало, че подсъдимият е управлявал моторното превозно средство. Прокурорът акцентира върху доловената от полицейските служители при проверката миризма на алкохол от подсъдимия и затрудненията му в говора. Отбелязва, че участъкът, в който подсъдимият управлявал, представлявал част от републиканската пътна мрежа. Намира, че съдът не следвало да се доверява на показанията на свидетелите М. и Р., които приема за непоследователни и противоречиви. В тази връзка отчита и близките им отношения с подсъдимия. Иска се да бъде отменена присъдата на Софийски районен съд и въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд.

Представителят на Софийска градска прокуратура в съдебно заседание е поддържал изложените доводи в протеста, намирайки за неправилна постановената присъда на първоинстанционния съд. За да подкрепи извода си за нарушения при оценката на събраните доказателства, прокурорът от СГП твърди, че не била направена с необходимото внимание съпоставка измежду обясненията на подсъдимия и показанията на двете свидетелки, присъствали на проверката. В това отношение поддържа, че свидетелката М. в проведените си разпити заявява последователно, че не била възприела подсъдимият да е носил бутилка или друг съд с алкохол, който да е употребявал. Последното се подкрепяло и от показанията на полицейските служители, извършили проверката. Намира, че неправилно била дадена вяра на втория вариант от алтернативното заключение на изготвената съдебно-медицинска експертиза, доколкото доказателства по делото сочели именно, че към момента на извършване на твърдяното деяние подсъдимият се намирал във фаза на елиминация на употребения по-рано през деня алкохол. В тази връзка се позовава на протокола за медицинско изследване и отразеното изявление на подсъдимия в същия за това, че около обедните часове на деня употребил количество от 150 мл. алкохолна напитка. Изтъква наличието на завишена 2 обществена опасност на деянието, доколкото същото било извършено в присъствие на други лица и в близост до учебно заведение. Обобщава, че обвинението било доказано по несъмнен начин, като прави същото искане, формулирано с протеста. Предлага въззивният съд да наложи наказание лишаване от свобода за срок към минимално предвидения законов предел, изпълнението на което да се отложи на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок, а също и на осн. чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НПК да му наложи наказание лишаване от право на управление на моторно превозно средство, без да е конкретен относно срока му.

Защитникът адв. П. намира обвинението за недоказано по несъмнен начин. Моли да се остави без уважение въззивният протест и да се потвърди изцяло първоинстанционната присъда, която намира за правилна и законосъобразна. Счита, че не се доказвало по несъмнен начин управление на автомобил от подзащитния й, доколкото същият се намирал зад волана на шофьорската седалка с цел да регулира същата, според събраните гласни доказателствени средства. Наред с това счита, че не се доказвало към момента на твърдяното от обвинението управление на моторно превозно средство в 20:05 часа на 26.04.2020г. подсъдимият да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда. В тази връзка отбелязва, че подзащитният й е депозирал кръвната проба три часа след твърдяното управление на моторно превозно средство. Позовава се и на заключението на изготвената пред Софийски районен съд експертиза, която е установила, че преработването на алкохола в кръвта на подсъдимия било във фаза на резорбция и не би могло да се установи по достоверен начин концентрацията на алкохол в кръвта на водача към момента на твърдяното управление. Счита, че достигането на по-високи стойности на същата в значително по-късен времеви момент е неотносимо към наказателната отговорност на подзащитния й.

Подсъдимият М. е поддържал изложеното от защитника си, като отрича да е управлявал автомобила, макар да признава употребата на алкохол, но уточнява, че сторил това непосредствено преди проверката му.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с 3 изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Подсъдимият Ч. Б. М. е роден на ****г. в гр.София, живее в гр.София, ж.к. ****, българин е, български гражданин е, с основно образование е, неженен е, неосъждан е и е безработен, ЕГН **********.

Към месец април 2020г. подсъдимият М. и свидетелката М. живеели на съпружески начала в общо домакинство. Последната притежавала лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СВ **** НТ. Тъй като отскоро била придобила правоспособност като водач на моторно превозно средство, същата изпитвала несигурност при маневрите във връзка с паркиране на автомобила, поради което двамата взели решение подсъдимият да я обучи в тези умения. Затова привечер на 26.04.2020г., след като подсъдимият се върнал от работа, същият, свидетелката М. и нейната приятелка свидетелката Р. отишли с управлявания от свидетелката М. посочен автомобил до обособена част от пътната мрежа, възприемана от тях като автополигон, намираща се в непосредствена близост до Професионална гимназия по транспорт „Никола Ботушев“ в района на ул. „Искърско шосе“ и ул. „Мютхен“ в кв. „Дружба“ в гр.София. Мястото било с изградена асфалтова настилка и свободен достъп за моторните превозни средства, движещи се по ул. „Искърско шосе“ и не функционирало като тренировъчен полигон от години. По това време подсъдимият М. вече бил употребил неустановено количество и вид алкохол.

След като пристигнали с автомобила на посоченото място подсъдимият М. и свидетелката Р. излезли от превозното средство, като последната седнала на бордюр на известно разстояние от автомобила, а подсъдимият поставил автомобилни гуми за целта на обучението на свидетелката М.. Първоначално подсъдимият давал указанията си на последната, намирайки се извън автомобила, а свидетелката М. управлявала същия, но впоследствие подсъдимият заел шофьорското място на автомобила, като го привел в движение.

По това време на местопроизшествието пристигнали полицейските служители свидетелите Д.К., Д.А. и Г.Д., които изпълнявали задължения по опазване на обществения ред като полицейски служители, назначени като автопатрул №856 при 08 РУ СДВР, като около 20:05 часа на въпросната дата установили управлението на автомобила от подсъдимия и започнали 4 полицейска проверка. Същите изискали документите на автомобила и водача му, вследствие на което установили, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на подсъдимия било с изтекъл срок на валидност и доловили, че същият лъхал на алкохол. Подали молба за съдействие до ОПП СДВР, в резултат на която на мястото бил изпратен екип в състав свидетелите И. И. и П.К. – служители в ОПП СДВР. След като бил поканен от тях, подсъдимият отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол. Тогава на подсъдимия М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и му бил издаден талон за изследване №0047332 на осн. чл. 3, ал. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. С талона му било предписано да се яви в УМБАЛ „Св.Анна“ с оглед провеждане на медицинско и химическо изследване за установяване на стойността на алкохол в кръвта му.

В талона за изследване водачът е отразен отказа на подсъдимия да бъде изследван с техническо средство Алкотест и връчването на талона на същата дата 26.04.2020г. в 22, 25 часа.

След връчването на препис от издадения му талон, подсъдимият М. се оттеглил с управлявания от свидетелката М. автомобил, след което в 23:00 часа се явил в посоченото лечебно заведение, където същият депозирал кръвна проба, както е отразено в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В същия протокол е вписано и твърдение на подсъдимия, че употребил алкохол водка около 150 мл. в същия ден 26.04.2020г. около 12 часа. Не са отразени установени субективни оплаквания, абстинентни явления нарушения на координацията и на вербалния контакт, нистигматизъм. Потвърдено е адекватно поведение с активен словесен контакт и отричане на заболявания.

Кръвната проба е била обект на химическо изследване съгласно протокол №246/2020г. на Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Св.Анна“ гр.София, според чието заключение е установена концентрация на алкохол в кръвта на водача от 2, 33 промила.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на 5 разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д.А., И.н И., Д.К., П.К., Г.Д., а също частично на Е. М. и М. Р., депозирани пред първоинстанционния съд и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5 от НПК, както и депозираните в хода на въззивното следствие показания на свидетелите М. и Р., частично от обясненията на подсъдимия, а също и писмените доказтелствени средства и способи за доказване – протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №246/27.04.2020г., талон за изследване №0047332 от 26.02.2020г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за съдимост, договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 16.07.2019г., свидетелство за регистрация на моторно превозно средство и др. писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и назначената от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза №П-168/22г.

Настоящият съдебен състав не намери нарушения във връзка с аналитичната дейност по съпоставка и оценка на доказателствата от районния съд във връзка с основните доказателствени източници показанията на свидетелите М. и Р., а също и обясненията на подсъдимия М., касаещи повода за посещението на мястото, възприемано от тях като полигон, обучителните действия на подсъдимия М. при управлението на автомобила от М. и появата на полицейските служители за извършване на проверката. В това отношение въззивният съд кредитира с доверие показанията им като последователни, логични и непротиворечиви.