Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 308 от 21.03.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 151/2025
Вид
Определение № 308
Подписан
21.03.2025
В сила
21.03.2025
Състав
Веселина Топалова, Симона Миланези, Ива Димова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Габрово, 21.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500151 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от "А." АД, ЕИК *********, подадена чрез юр. Н.

Т., против разпореждане № 2678 от 05.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2035/2024 г., по описа на Габровски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Н. Н. И., ЕГН ********** от гр. Г..

В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и молят да бъде отменено. Сочи, че вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 от ГПК, първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението. Позовава се на чл. 143 от ЗЗП, в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., конкретно чл. 3, в който е уредена т. нар. генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Сочи, че твърдението за сключване на договора за поръчителство в противоречие с добрите нрави е неоснователен и подлежи на принципа на свободното договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД. Според чл. 4 от договора за кредит, длъжникът се е задължил да предостави на кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД обезпечение чрез гаранция на две физически лица, банкова гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок от сключване на договора. В изпълнение на това задължение, в деня на сключване на договора за заем, потребителят е сключил с "Файненшъл България" ЕООД /одобрено от кредитора лице/ договор за поръчителство, който съгласно чл. 2 влиза в действие, при неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 4 от договора. Договорът за предоставяне на гаранция е отделно, самостоятелно правоотношение възникнало на база договаряне между "Файненшъл 1

България" ЕООД и ответника, поради което няма основание уговореното с него възнаграждение да се разглежда като разход за кредитополучателя, пряко свързан с договора за кредит, а оттам няма основание и за включването му в общите разходи по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, като неправилно като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите претендирани в заявлението по чл. 410 ГПК.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от "А." АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. Н. И. с ЕГН ********** за сумата от: 857, 24 лв. - главница до погасяване на кредита; 70,83 - лихва от 11.06.2023 г. до 26.11.2023 г.; 156,64 лв. - мораторна лихва 27.11.2023 г. -26.11.2024 г.; законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането; разноки – 25 лв. за държавна такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Паричното вземане е по задължение по договор за паричен заем № 4808220 от 25.05.2023 г. и задължение по договор за преодставяне на гаранция № 4808220 от 25.05.2023 г. Отпуснатият заем в размер на 1000 лв. е следвало да бъде върнат, ведно с договорна лихва, представляваща печалба на заемодателя в размер на 96,81 лв., на 13 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 84, 37 лв. Годишният процент на разходите е 40,24 %.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че възнаграждението, което длъжникът дължи на заявителя по договора за гаранция е 476,19 лв., което е разход по кредита, но не е включено при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за заем и съответно той е недействителен, съгласно чл. 22 от ГПК, съответно по него се дължи само главницата, но не се дължат възнаградителна и мораторна лихва. Приел е също, че сключеният договор за гаранция/по правна същност за поръчителство/ с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В този смисъл уговорената между длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство счита, че се явява неравноправна за потребителя клауза, по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 20 от ЗЗП и същата представлява уговорка във вреда на потребителя, с което се накърняват добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестност, поради което, на основание чл. 26 от ЗЗД 2 приема, че договорът е нищожен.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, същият съдържа вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Налице е тяхна взаимовръзка от сключването на акцесорния договор за предоставяне на гаранцията с договора за заем, поради което следва да се разглеждат като едно цяло. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отговорността към гаранта за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по заемното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по заема. Следователно сключването на процесния договор за поръчителство не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца. Освен това със сключването на договора за поръчителство значително се оскъпява ползвания заем, което утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя е почти равно на сбора от дължимите вноски по кредита. Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения по договора за потребителски кредит ГПР не е калкулирано оскъпяването от сключения договор за поръчителство. Всяка клауза в договора за потребителски кредит, която има за цел или резултат за обикаляне на изискванията на закона е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Като е уговорено като дължимо предварително възнаграждението за гаранта, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне до тази възможност се предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което сочи на противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Съотношението на дължимото по договора за предоставяне на гаранция и размерът на задължението, за което "Файненшъл България" ЕООД се съгласява да гарантира може да се приеме, че е сключен в нарушение на добрите нрави, съответно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации.

Поради изложеното, първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата 3 инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2678 от 05.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2035/2024 г., по описа на Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявление на "А." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от изпълнителния директор Я.Б.Я. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Н. Н. И. с ЕГН ********** от гр. Г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4